Решение № 600 от 22.06.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 600 гр. Плевен , 22.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Ася Тр. Ширкова при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело № 20214430102123 по описа за 2021 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно кумулативно съединени искове правно основание чл.2, ал.1, т.3, предложение първо ЗОДОВ с цена на иска 22 000,00 лева и чл.2, ал.1, т.3, предложение първо ЗОДОВ с цена на иска 2800,00 лева Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба от ЛЮБ.

ЦВ. Р. с ЕГН ********** от гр.***, против *** представлявана от ***. В молбата се твърди, че с Постановление за образуване на ДП от 31.07.2018г., срещу ищеца било образувано ДП №Д-77/2018г. по описа на *** за престъпление по чл.343, ал.1 б.”в” вр. чл.342 ал.1 от НК. Твърди, че въз основа на внесен обвинителен акт от *** на 08.01.2019г. било образувано НОХД 15/2019г., по което било насрочено съдебно заседание на 21.02.2019г.

С определение от същата дата делото било върнато в ОП за отстраняване на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в хода на проведеното досъдебно производство. Твърди се, че въз основа на нов обвинителен акт, внесен на 15.03.2019г. било образувано НОХД №210/2019г., насрочено в съдебно заседание на 09.05.2019г. По делото били проведени осем открити съдебни заседания, като с присъда от 07.02.2020 ищецът било признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение по чл.343 ал.1 б.”в” НК вр. чл.342 ал.1 НК, като съдът приел, че извършеното деяние не съставлява престъпление, а административно нарушение, за което не следва да се налага административно наказание, тъй като бил изтекъл давностния 1 срок по чл.34 ал.ЗАНН. Срещу съдебния акт бил подаден протест и въззивни жалби и било образувано ВНОХД, насрочено за разглеждане на 06.07.2020. С решение по същото бил потвърден първоинстанционния съдебен акт в частта с която ищецът е оправдан и бил отменен в частта, с която било прието, че давностния срок е изтекъл и му била наложена административно наказание глоба в размер на 50 лева. Решението било обжалвано и било образувано н.д.

№694/2020г. по описа на ВКС, по което било постановено решение №154 от 08.01.2021г. с което решението на *** било оставено в сила. Ищецът твърди, че съгласно чл.2 ал.1 т.3 предл.1 ЗОДОВ, Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.

Твърди, че са налице законовите предпоставки за ангажиране отговорността на Д*** да отговаря по предявената искова претенция за причинени имуществени и неимуществени вреди.

Ищецът твърди, че наказателното преследване е продължило за периода от 31.07.2018г. – 08.01.2021г, което е в противоречие със законоустановения принцип за разглеждане и решаване на делата в разумен срок, регламентиран в чл.22 НПК и чл.6 ЕКЗПЧ. Твърди, че макар да няма практика, която да сочи какво означава разумен срок, то Европейският съд се ръководи от три критерии : сложност на делото, поведение на лицето, което се позовава на изтекъл продължителен срок и поведение на компетентните държавни власти.

Твърди, че в практиката си ВКС приема, че дългият несъобразен с разумния срок период, през който е продължило наказателното преследване е фактор, който задължително следва да се вземе предвид от съда при определяне на размера на причинените на оневиненото лице неимуществени вреди. Ищецът твърди, че през цялото време е търпял наложената му ограничителна мярка ***, която независимо, че е най-леката води до съществени ограничения на основни права. Отделно от това твърди, че в периода на преследване е бил подложен на психически стрес, безпокойство, тревога и страх от воденото дело, тъй като същото представлява тежко такова по смисъла на закона и за него се предвижда наказание лишаване от свобода от две до шест години.

Твърди, че на 07.05.2019г. бил прегледан от *** която му поставила диагноза генерализирана тревожност. Обективното му състояние било описано като „емоционално и вегетативно лабилен с изразена тревожност и свръхценностно отношение към преживения инцидент и дистимно настроение“. След прием на предписаните лекарства не се повлиял. След преглед при друг лекар му била поставена диагноза ***.

Твърди, че при преценката за размера на претърпените неимуществени вреди следва да бъде взето предвид и чистото му съдебно минало, както и обстоятелството, че е водач на МПС без наказания.

По отношение на претенцията за претърпени имуществени вреди, ищецът претендира сумата от 2800 лева, което възнаграждение е заплатено в 2 брой за процесуално представителство и защита в досъдебно и съдебно производство. Твърди, че съгласно константната практика на ВКС, адвокатския хонорар за осъществената защита в наказателното производство представляват имуществена вреда по смисъла на чл.2 ал.1 т.2 и чл.4 ЗОДОВ.

В заключение претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 22000 лева и имуществени такива в размер на 2800 лева. В съдебно заседание поддържа исковата молба. Представя писмени бележки.

В представения по делото писмен отговор, ответникът оспорва претенцията за неимуществени вреди по размер като навежда доводи, че е завишена. Твърди, че производството е проведено в рамките на разумния срок, ищецът е бил с мярка за неотклонение *** и е оправдан още на първа съдебна инстанция. Оспорва претенцията за имуществени вреди, тъй като за да е основателна, следва договореното адвокатско възнаграждение да е платено като в договора следва да е отразен начин на плащане. Твърди, че претенцията за имуществени вреди се дължи в минимален размер предвиден в Наредба №1 /2004г. В съдебно заседание поддържа доводите в отговора.

Представя писмени бележки.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Безспорно по делото между страните, че ищецът е привлечен като обвиняем с постановление от 31.07.2018г. по досъдебно производство №77/2018г. като му е взета мярка за неотклонение ”***” за това, че на 18.02.2018г. около 05,45 часа в ***, на *** при управление на МПС л.а. марка О*** нарушил правилата за движение по пътищата, както следва : чл.21 ал.1 ЗДвП и по непредпазливост причинила смъртта на К**** от ***, като деянието е извършено при условията на независимо съпричиняване с *** от ***, който по същото време и място управлявал л.а. *** което съставлява престъпление по чл.343 ал.1 б.”в” вр. чл.342 ал.1 НК и за което се предвижда наказание лишаване от свобода от две до шест години и лишаване от право по чл.37 ал.1 пт.7 НК.

От представената в заверено копие присъда по НОХД №210/2019г. на ПлОС се установява, че ищецът е признат за невиновен в извършване на гореописаното престъпление, като присъдата е потвърдена с решение от 29.07.2020г., постановено по ВНОХД №177/2020г. на *** Установява се по делото, че с Решение на ВКС №154/08.01.2021г., решението на ***о било оставено в сила.

Видно от Пълномощно и Договор за правна помощ и съдействие от 31.07.2018г. /л.8 от делото/, ищецът е заплатил за защита по Досъдебно производство №177/2018г. на *** сумата от 600,00 лв.

3

Видно от Пълномощно и Договор за правна помощ и съдействие от 08.05.2019г. /л.8 от делото/, ищецът е заплатил за защита по НОХД №210/2019г. на ОС Плевен сумата от 600,00 лв.

Видно от Пълномощно и Договор за правна помощ и съдействие от 06.07.2020г. /л.9 от делото/, ищецът е заплатил за процесуално представителство и защита по ВНОХД №0177/2020г. на *** сумата от 800,00 лв.

Видно от Пълномощно и Договор за правна помощ и съдействие от 28.10.2020г. /л.9 от делото/, ищецът е заплатил за процесуално представителство и защита по КНОХД №694/2020г. на ВКС сумата от 800,00 лв.

По делото е представен амбулаторен лист от 07.05.2019г в който е отразено, че при извършен преглед от специалист е установена основна диагноза ***. В анамнезата на листа е отразено, че пациентът е претърпял катастрофа с последващо дело и от тогава станал неспокоен, напрегнат, не можел да спи, потял се обилно и се чувствал потиснат. В листа е отразено, че обективното му състояние е емоционално и вегетативно лабилен с изразена тревожност и свръхценностно отношение към преживения инцидент и му е изписана медикаментозна терапия.

В представен амбулаторен лист от преглед, проведен на 26.09.2019г. е отразено, че ищецът е с диагноза ***. В листа е отразено обективно състояние **** на настроението с ***

От показанията на св. Р. се установява, че поведението му се е променило коренно през трите години, в които ищецът е бил обвиняем и подсъдим.

Твърди, че не можел да спи и се изпотявал, което наложило да потърсят лекарска помощ. Психиатър му назначил лечение с медикаменти, които го успивали и били неподходящи за него, тъй като работел на смени в охранителна фирма. Това наложило да потърсят друг лекар, но и изписаните от него медикаменти също не били подходящи. Свидетелката заяви, че станал затворен, постоянно мълчал и нямал желание за нищо, постоянно повтарял, че е обвинен за починал човек. Свидетелката твърди, че ищецът страдал както от това, че е обвинен, така и от това, че пред него е починал човек. Заяви, че след инцидента бил разстроен заради смъртта на човека, но след като му повдигнали обвинение, състоянието му се влошило и се наложило да потърсят лекарска помощ от психиатър. Заяви, че преди инцидента съпругът и бил душата на компанията, но след това отказвал да се събират с приятели, казвал, че не се чувства добре и се прибирал вкъщи.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

4

Съгласно чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано, какъвто е настоящия случай. Съгласно разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Съгласно т.4 на Тълкувателно решение №3/2004г. по т.д. №3/2004г. на ОСГК на ВКС, отговорността на Държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление - чл.2, т.3, изр.1 от ЗОДОВ. От този момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране отговорността на Държавата.

По делото се установи, че ищецът е оправдан с влязла в сила присъда по повдигнатото му и поддържано обвинение по досъдебно производство №77/2018г. по описа на *** по чл.343, ал.1 б.”в” вр. чл.342 ал.1 от НК. Съдът счита, че са налице предпоставките по чл.2, ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника П***я, което прави предявеният иск доказан по основание.

Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди следва да се определи по справедливост.

Съдебната практика е в насока, че понятието "справедливост" не е абстрактно, а предполага във всеки конкретен случай да се съобразят обективно настъпилите обстоятелства (тежестта на повдигнатото и поддържано срещу ищеца обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на наложената му мярка за неотклонение, отражението на наказателното преследване върху физическото и психическо здраве на обвиняемия, върху доброто му име в обществото и върху взаимоотношенията му със семейството, близките и приятелите му, наличието на съпричиняване на вредите и др.). Наказателното производство срещу ищеца Л.Р. е започнало на 31.07.2018г. и е приключило на 08.01.2021г., когато е влязло в законна сила решението, потвърдило присъдата, с която ищецът е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. По време на производството спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение „Подписка“, която е най-леката предвидена в закона и не предполага особени ограничения.