Решение № 108 от 24.03.2016, Районен съд - Ловеч

Р Е

Ш Е

Н И Е гр.ЛОВЕЧ, 24.03.2016 год.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на десети март, две хиляди и шестнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА при участието на секретаря П.М., като разгледа докладваното от съдията гр.дело №1965 по описа за 2015 год., за да се произнесе, съобрази :

Обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ.

Ловешки районен съд е сезиран с искова молба от П.Д.Д. ***, чрез пълномощника си адв.Н. *** против „Регионална здравна инспекция”-гр.Ловеч, представлявана от Директора Д-р Ц.Г.-Г., в която изтъква, че работела в ответната държавна институция повече от 20 години до 03.09.2015 год., като трудовият й договор бил безсрочен. Заемала длъжността „Главен специалист-организатор”.

Твърди, че на

01.07.2015 год. получила писмо изх.№АО-01-1290/01.01.2015 год., с което работодателят й я уведомявал, че на основание чл.329, ал.1 от КТ, извършил подбор на персонала и тя е определена за съкращаване, съгласно Протокол №1/29.06.2015 год. от заседание на Комисия, определена със Заповед №РД-09-283/29.06.2015 год. С това писмо била приканена да предостави информация дали не попада в някоя от категориите лица, ползващи се със закрила от уволнение по чл.333 от КТ.

Подала исканата декларация, тъй като страдала от заболявания, попадащи в хипотезите на закрила по чл.333 от КТ. Тъй като здравословното й състояние се влошило, излязла и в отпуск по болест. Преди приключване на отпуска й по болест й била връчена Заповед рег.№РД-10-62/02.09.2015 год. за прекратяване на трудовото й правоотношение, в деня, в който се явила в местоработата си, за да представи болничния си лист на 03.09.2015 год.

Пояснява, че трудовото й правоотношение, съгласно цитираната по-горе заповед се прекратявало на основание чл.326, ал.1 и ал.2 от КТ. Според заповедта, на основание чл.224, ал.1 от КТ, следвало да й се изплатят обезщетения за неизползван отпуск за 2009 год.-7 дни в размер на 154,35 лева; за 2014 год.-4 дни в размер на 88,20 лева и за 2015 год.-12 дни в размер на 264,60 лева.

На 07.09.2015 год. получила от бившия си работодател нова Заповед №РД-10-63/07.09.2015 год., издадена на основание чл.62, ал.1 от АПК, с която се отстранявали допуснали непълноти в предходната заповед за уволнение от 02.09.2015 год. В нея като основание за съкращаването й се сочел друг законов текст - чл.328, ал.1, т.2 във връзка с чл.326, ал.2 от КТ и Протокол №1/29.06.2015 год. от заседание на Комисия, извършила подбора, разрешение за уволнение на някои категории работници и служители, ползващи специална закрила по чл.333, ал.1 и ал.5 от КТ на Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Ловеч с вх.№АО-01-1290/29.07.2015 год., отправено предизвестие с изх.№АО-01-1290/03.08.2015 год. и т.9 от Заповед №РД 09-319/20.07.2015 год. на Директора на РЗИ-гр.Ловеч.

След нейното уволнение научила, че ответника е назначил нови служители в институцията, а на нея й било отказано евентуалното й преназначаване на друга длъжност. До 03.10.2015 год. била в отпуск по болест и дотогава получавала обезщетение за временна неработоспособност.

Счита, че трудовото й правоотношение е прекратено незаконосъобразно, тъй като работодателят не е спазил законовите изисквания, прекратявайки трудовото правоотношение без да посочи годно правно основание затова в Заповед №РД-10-62/02.09.2015 год., а издадената впоследствие заповед, на основание АПК, намира за нищожна, тъй като към 07.09.2015 год. не е била в трудово правоотношение с издателя на заповедта. Освен това намира, че от така връчената й заповед за прекратяване на трудовото правоотношение не е узнала причините, поради които трудовият й договор е прекратен. Заявление за прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл.326 от КТ, не е подавала. По тези съображения за нея е налице правен интерес от подаване на настоящата искова претенция.

Моли да бъдат призовани на съд и след като счете исковете й за основателни и доказани, съдът да постанови решение, с което да признае уволнението й за незаконосъобразно и да отмени Заповед

№РД-10-62/02.09.2015 год.; да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Главен специалист-организатор” при „РЗИ”-гр.Ловеч; да осъди ответника да й заплати обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 2 910 лева – 6 брутни работни заплати за периода, през който е останала без работа от 03.09.2015 год. до 03.03.2016 год., както и на основание чл.38, ал.2 във връзка с ал.1, т.3 от ЗА да заплати полагащият се адвокатски хонорар за един адвокат за всеки един то предявените искове.

В законният срок по чл.131 от ГПК е представен писмен отговор от ответника „РЗИ”-гр.Ловеч, представлявано от Д-р Цветолюба Генкова, чрез адв.К. ***, в който от името на доверителя си намира исковата молба за допустима, но неоснователна. Позовава се на писмо изх.№16-00-26/19.03.2015 год. на Министерство на здравеопазването, с което им е изпратен утвърден бюджет за 2015 год., съгласно който разходите за издръжка персонал били намалени от 606 194 лв. през 2014 год. на 550 512 лв. С публикация в ДВ бл.63/18.08.2015 год. бил изменен Устройствения правилник на РЗИ и по конкретно с Приложение №11 към чл.26 от същия се определяла числеността на РЗИ-гр.Ловеч, общо 60 щатни бройки, като в Дирекция „Административно-правно финансово и стопанско обслужване, утвърдените щатни бройки били 13. Пояснява, че за календарната 2015 год. в числеността на Общата администрация били включени още 3 бройки, на огняр, изпълнител шофьор и изпълнител хигиенист или общо утвърдените щатни бройки в Дирекция АПФСО за 2015 год. стават 16. Изработени били вътрешни правила за подбор при назначаване и съкращаване на щата по трудови правоотношения в РЗИ-гр.Ловеч, като на 26.06.2015 год. било проведено заседание на Директорския съвет при РЗИ-гр.Ловеч, на който били определени и приети числеността на персонала, длъжностното разписание, процедурата за съкращаване на щата, броя на длъжностите, с които трябва да се намали числеността на всяка дирекция.

На

29.06.2015 год. било проведено заседание на комисия за провеждане на подбор, за което бил съставен Протокол №1/29.06.2015 год. и същата предложила на Директора на РЗИ-гр.Ловеч да съкрати длъжност №3 „Главен специалист-организатор”, заемана от ищцата. При обобщаване на резултатите при оценката по отделните критерии, ищцата получила най-малък брой точки -15.

Счита, че ищцата е следвало да представи доказателства за липса или наличие на заболявания съгласно Наредба №5/1987 год. с оглед приложението на чл.333 от КТ, като от своя страна направили запитване до ТЕЛК-гр.Ловеч дали същата страда от заболяване, предвидено в цитираната по-горе Наредба. От ТЕЛК получили Експертно решение №2029/21.07.2015 год.

Изискали и разрешение от Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Ловеч за прекратяване трудовото правоотношение с ищцата, като с писмо изх.№205904/27.07.2015 год.

Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Ловеч им дала предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение.

Поради всички изтъкнати дотук факти счита, че работодателят е извършил обосновано и законосъобразно съкращаване на длъжността на ищцата.

Относно това защо се е наложило издаването на втора заповед по АПК пояснява, че при изписването на връчената Заповед №РД-10-62/02.09.2015 год. за прекратяване на трудовото правоотношение е допусната непълнота в основанието, като е пропуснат чл.328, ал.2 от КТ. Именно тази грешка е отстранена със Заповед №РД-10-63/07.09.2015 год. След направената корекция не може да се приеме, че ищцата не е узнала причините, поради които е бил прекратен трудовият й договор, тъй като в Заповед №РД-10-62/02.09.2015 год. изрично е записано, че трудовият договор е прекратен поради съкращаване на щата. Счита, че липсата на цифровото изражение на този текста не прави заповедта незаконосъобразна, още повече, че заповедта е допълнена в срок.

Ищцата П.Д.Д. в три поредни заседания се явява лично и чрез пълномощника си адв.Н., който от името на доверителката си поддържа исковата молба. Прави изменение на обективно съединения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ – намаление със сумата 132 лева или вместо за сумата 2 910 лева той да се счита предявен за сумата 2 778 лева, което изменение съдът е допуснал с протоколно определение от 10.03.2016 год. По същество навежда твърдения, че в хода на съдебното дирене се установило, че ищцата е била съкратена, като преди това е извършен подбор, но заповедта, с която е прекратено трудовото й правоотношение страда от един съществен порок, водещ до съществено нарушение на правото й да узнае на какво основание е извършено прекратяването на трудовото й правоотношение от работодателя. Впоследствие е издадена друга заповед, съгласно която и на основание АПК, работодателят се е опитал да санира сгрешената си заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, което намира за недопустимо. Отново, както и в обстоятелствената част на исковата молба изтъква, че въпросната заповед е нищожна и не би следвало да се взима предвид, тъй като отношенията работник-работодател са между равнопоставени страни, докато правното основание на което е извършена поправката е било на база АПК. Счита, че работодателят се е опитал да измени заповедта, което е незаконосъобразно и недопустимо, поради което само на това основание съдът следва да счете уволнението на доверителката му за незаконосъобразно и да я възстанови на работа. По тези и други подробно изложени съображения моли съда да уважи обективно съединените искове, с което е сезиран.

Ответникът в хода на делото се представлява от адв.К. и от адв.П.,*** оспорват изцяло исковата молба и я намират неоснователна и недоказана. Отново, както и в писмения отговор, депозиран в срока по чл.131 отт ГПК, считат, че работодателят стриктно е спазил задълженията си и правилно и законосъобразно е прекратил трудовото правоотношение с ищцата, още повече, че при проведеното съкращение на длъжността „РЗИ”-гр.Ловеч не е длъжна да предложи друга длъжност, която да заеме ищцата. По тези и други подробно изтъкнати в хода на делото съображения молят съда да остави без уважение предявените искове.

Съдът като взе предвид становището на процесуалните представители на страните, както и събраните по делото писмени и гласни доказателства, по вътрешно убеждение и съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установени следните факти :

Ищцата е завършила средно специално образование в Техникума по икономика, търговия и услуги в гр.Ловеч, което се установява от Диплома за средно специално образование рег.№39/17.07.1995 год.

Като доказателство по делото е представила и удостоверение №15502/15.01.2007 год. за успешно завършен курс за напреднали базови компютърни умения.

От служебно изисканото и прието като доказателство по делото в оригинал трудово досие на ищцата се установява, че П.Д.Д. е назначена с трудов договор

№0005/07.03.1988 год. на длъжността “машинописка” в „ХЕИ”-гр.Ловеч с основно месечно трудово възнаграждение 125 лева.

Страните не спорят, а това се установява и от трудовите договори и допълнителните споразумения към тях, съдържащи се в трудовото досие на ищцата, че последната е заемала длъжността „Старши специалист-организатор АО” в „РИОКОЗ”-гр.Ловеч с основно трудово възнаграждение 188 лева.

Съгласно длъжностната характеристика за длъжността „Старши специалист-организатор административно обслужване” тя е пряко подчинена на Директора на Дирекция „АПФСО” в рамките на Дирекцията и на Главния секретар и Директора на РИОКОЗ в рамките на РИОКОЗ. Основната цел на длъжността е извършване на техническа обработка на преписките и административно обслужване в РИОКОЗ. Като области на дейност е посочено – срочно и качествено написване на преписките, административни процедури по движението на наказателните постановления. Преките задължения на тази длъжност са изброени подробно в 14 пункта, като част от тях включват : ежедневно изписване на машина или компютър официално утвърдените от МЗ изходящи документи; да изпълнява компютърно работи от ръкописни и печатни оригинали; извършване подготовка на материалите за по-нататъшното им размножаване; да регистрира в специален журнал всички издадени актове и наказателни постановления; изготвяне наказателни потановления на компютър; спазване сроковете съгласно указанията на МЗ и движението на наказателните постановления и др. В длъжностната характеристика е посочено също, че работата се възлага от Директора на Дирекция „АПФСО” като планирането на голяма част от задълженията се извършва самостоятелно или след съгласуване с Директора на Дирекция „АПФСО”. Заемащият длъжността „Старши специалист-организатор АО” носи отговорност пред Директора на Дирекция „АПФСО” относно съвестното и стриктно изпълнение на преките си задължения.