Решение № 1790 от 17.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1790 гр. Бургас, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря РОСИЦА Н. БУДАКОВА като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20252120105067 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с предявени Б. Р. О. срещу Животозастрахователна компания „Съгласие” АД обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 456, ал. КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 19 012,84 лева, представляваща обезщетение по застрахователен договор /корпоративна застраховка „Живот“ на получателите на потребителски и ипотечни кредити /, свързан с Договор за банков Кредит № ********, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 965 лева, съставляваща обезщетение в размер на законната лихва за забава върху претендираната сума, считано от датата на погасяване на кредита – 26.02.2025г. до входиране на исковата молба.

По твърдения в исковата молба, На 03.09.2021 г. в гр. Б. бил сключен Договор за банков кредит № ******** между Д. Ц. О. с ЕГН **********, като „Кредитополучател“ и „Общинска банка“ АД, за срок от 10 години. С посочения договор банката предоставила на кредитополуйателя потребителски кредит в размер на 30 000 лв., предназначен за рефинансиране и текущи нужди. Във връзка със сключения договор за потребителски кредит Д. О. сключила корпоративна застраховка „Живот“ на получателите на потребителски и ипотечни кредити, предоставяни от „Общинска Банка“ АД, 1 видно от Приложение № 1 към Договора за банков кредит. Застраховката била сключена за срок от 10 години и покривала рисковете, посочени в Приложение № 3 към Договора за банков кредит, един от които е „смърт в резултат на заболяване“.

Твърди се, че Д. Ц. О. с ЕГН ********** е починала на **.**.2024 г., а нейни наследници са Р. Д. О., ЕГН ********** - съпруг и Б. Р. О., ЕГН ********** – дъщеря. Ищцата сочи, че Р. О. е депозирал отказ от наследство на починалата си съпруга. Б. О., в качеството си на единствен останал наследник на починалата си майка е изплатила изцяло на „Общинска банка” АД останалата дължима сума по кредита в общ размер от 19 012,84 лева.

В исковата молба се сочи, че „Общинска банка“ АД е предявила искане за застрахователно плащане по корпоративна застраховка „Живот“, направена във връзка с Договор за банков кредит № ******** до

„Животозастрахователна компания „Съгласие“ АД - в качеството й на застраховател, съгласно условията на сключената застраховка й общите условия на застраховката. По искането е бил изпратен отговор от застрахователите, с който е отказано изплащането на застрахователното обезщетение по предявената застрахователна претенция. Посоченото в отговора основание било, че смъртта на застрахованата Д. О. е настъпила вследствие на злокачествено заболяване на т., верифицирано за първи път през 2010 година, което не е било декларирано от същата при сключване на застрахователния договор на **.**.2021 г. Застрахователите приели, че това заболяване е в пряка причинна връзка с настъпилата смърт на лицето.

Ищцата намира за неоснователен този отказ на застрахователната компания да заплати дължимото обезщетение. Сочи, че през 2010 г. майка й е имала „злокачествено новообразование на т.” /плоскоклетъчен, слабо диференциран карцином..../, което е било отстранено и е проведено планирано химио- и лъче- терапевтично лечение. Това заболяване било излекувано и са минали 13 години. През 2023 г. на Д. Ц. О. било открито ново заболяване, за което е започнало лечение от **.**.2023 г. първо в Многопрофилна болница „*******“ , следват УМБАЛ „********“ ООД, УМБАЛ „******“ ООД и КОЦБ. ЕООД.

Сочи се, че съгласно утвърдената медицинска практика и онкологични стандарти, лице, което е в пълна ремисия повече от пет години след проведено лечение, не се счита за онкоболно и не подлежи на медицинско наблюдение, респективно това лице не длъжно да декларира заболяване, което към момента е излекувано и не съществува в активна форма. В тази връзка ищцата твърди, че Д. О. не е укрила каквито и да било обстоятелства относно здравословното си състояние, тъй като обективно не е страдала от активно злокачествено заболяване, не е провеждала лечение или наблюдение, и не е 2 имала клинични симптоми или ограничения, които да налагат посочване в здравната й декларация при сключването на застраховката. Излага, че настъпилата смърт не е в причинна връзка с онкологичното заболяване от 2010 г., а е следствие от ново заболяване, диагностицирано през 2023 г.

Диагнозата е рак на дебелото черво с метастази на черния дроб. Става дума за нововъзникнал карцином, както и нови злокачествени образувания в областта на перитонеума и ретроперитонеума. Ищцата сочи, че в хода на проведеното лечение и диагностика не е било установено метастазиране или рецидив на предходния карцином от 2010 г., нито има клинични доказателства, че става дума за свързано заболяване.

При така изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, ищцата предявява своите претенции, като моли същите да бъдат уважени.

Претендира и присъждане на сторените в процеса деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и размер.

Излага, че действително, във връзка с подписания между Д. О.

(наследодателка на ищцата) и „Общинска банка“ АД договор за банков кредит № ********/**.**.2021г., е сключена корпоративна застраховка „Живот“ на получателите на потребителски ипотечни кредити, предоставени от „Общинска банка“ АД. Застраховката била за срок от 10 години и е сключена между ЖЗК „Съгласие“ АД и Д. Ц. О. Застрахователната полица предоставяла на застрахования покритие на рискове, един от които е „смърт в резултат на заболяване“.

Ответникът сочи, че при сключването на застраховката, Д. О. не е декларирала заболяване, за което е била диагностицирана приживе.

Укриването на обстоятелство пред застрахователя, съществено за риска, което е в причинна връзка със смъртта на застрахования, представлява основание за изключен застрахователен риск, респективно освобождаване на застрахователя от задължението му за изплащане на застрахователно обезщетение или сума. Излага, че в случаите като този, когато застрахованото лице е премълчало съзнателно информация, която би възпрепятствала застрахователя да сключи договора при същите условия, при настъпване на застрахователно събитие, законът дава право, чрез разпоредбата на чл.363, ал.4 от Кодекса за застраховането, застрахователят да откаже изплащане на застрахователно обезщетение или сума. Ответникът счита, че смъртта на застрахованото лице е настъпило вследствие на злокачествено онкологично заболяване*****, верифицирано за първи път през 2010 г., което безспорно се доказва от представените медицински и други документи.

Ответникът оспорва твърденията на ищцата, че майка й е била напълно 3 излекувана от установения през 2010 г. рак. В тази връзка сочи, че термините „Окончателно излекуване“ и „Ремисия“ при раковите заболявания са тясно свързани и понякога има спорове кога трябва да се използват. Излага, че терминът „Ремисия“ означава, че признаците и симптомите на рака са изчезнали. Терминът „Окончателно излекуване“ означава, че след лечението няма следи от тумор и ракът никога няма да се върне. Счита, че ако лице болно от рак остане в пълна ремисия в продължение на 5 или повече години, би могло да се направи медицинско заключение, че лицето е излекувано.

Въпреки това сочи, че някои ракови клетки могат да останат в тялото в продължение на много години след проведеното лечение.

С оглед на гореизложеното и предвид факта, че е вероятно ракът да се върне по-късно, дори десетилетия след проведеното лечение, защото все пак някои ракови клетки могат да останат в организма на човека дълги години след проведено лечение и тези злокачествени клетки могат да причинят появата на рака отново, но такава вероятност има, ответникът счита, че застрахованата Д. О. е била длъжна и е трябвало да декларира, че е имала раково заболяване на т., за което е била лекувана първо оперативно, а след това и чрез планирана химео-лъчева терапия. Задължението за обявяване на обстоятелства свързани със застрахователния риск произтича от разпоредбата на чл.362, ал.1, изр.2-ро от Кодекса за застраховането. Тъй като застрахованата е премълчала това обстоятелство, ответникът е отказал да изплати застрахователното обезщетение, като отказва да изпълни това и с настоящия отговор.

Ответникът оспорва и дължимостта на претенцията за лихва, като акцесорно вземане на главното такова. По същество моли за отхвърляне на предявените искове.

В открито съдебно заседание ищцата се явява лично и с процесуалния си представител, като поддържа твърденията си от исковата молба и намира, че искът е основателен и доказан. Претендират се разноски. Ответникът от своя страна не изпраща процесуален представител.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

По делото са отделени като безспорни обстоятелствата, че между Д. О.

(наследодателка на ищцата) и „Общинска банка“ АД е бил сключен договор за банков кредит № ********/**.**.2021 г., както и сключена корпоративна застраховка „Живот“ на получателите на потребителски ипотечни кредити, предоставени от „Общинска банка“ АД. Безспорно е, че застраховката била за срок от 10 години и е сключена между ЖЗК „Съгласие“ АД и Д. Ц. О.

Застрахователната полица предоставяла на застрахования покритие на 4 рискове, един от които е „смърт в резултат на заболяване“. Същите обстоятелства се установяват и от приложените по делото писмени доказателства.

По делото е представен и Формуляр за застраховане (л. 78), от който е видно, че при подписване на договора за застраховка Д. Ц. О. е следвало да попълни въпросник съдържащ данни за здравословното й състояние.

Приложено е и Приложение № 1 към Процедура за предлагане на Корпоративна застраховка „Живот“ на получателите на потребителски и ипотечни кредити, предоставени от Общинска банка. В това приложение отново е предвидено посочване на данни относно здравословното състояние на лицето, което кандидатства за кредита.

В горепосочените приложения липсва отразяване на каквито и да било обстоятелства относно здравословното състояние на Д. О. Нещо повече, липсва дори подпис на лицето, като такъв не е положен на нито един от екземплярите на документите, представени от всяка от страните.

Представено е Банково удостоверение, видно от което към 27.07.2024 г. общият размер на задължението на Д. О. към банката е възлизало на сумата от 19 012,84 лв., от които редовна главница в размер на 18 952,19 лв. и 60,65 лв. за лихва.

По делото е представен препис от Акт за смърт, видно от който Д. Ц. О. е починала на **.**.2024 г. Представено е Удостоверение за наследници, видно от което неин законен наследник е Б. Р. О..

Видно от представеното медицинско свидетелство за смърт, издадено от КОЦ Б., смъртта на Д. О. е настъпила поради карцином на дебелото черво.

Представена е Референция с изх. № *******/**.2025г. от Общинска Банка АД, видно от която задължението на Д. Ц. О. е погасено предсрочно на **.**.2025г. от нейният наследник Б. Р. О.

Ангажирани са доказателства, от които е видно, че Общинска Банка АД е отправила искане до ЖЗК „Съгласие“ АД за извършване на застрахователно плащане по процесната застраховка Живот на Д. О., както и че дружеството ответник е отказало заплащане на обезщетение.

Представени са и доказателства, удостоверяващи, че ищцата, след погасяване на задължението на майка си, също е отправила такова искане до ответника, като плащането отново е било отказано с аналогични мотиви, като тези изложени по първото искане.

По делото са налични медицински книжа, удостоверяващи здравословното състояние на Д. О., считано от 2010 г. до датата на смъртта й, касаещи както настоящото заболяване, довело до летален край, така и предходни заболявания на лицето.