Решение № 5021 от 03.10.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5021 гр. София, 02.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Михаил Стоянов като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100510007 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Постъпила е жалба от длъжника Г. В. М. срещу насочване на принудителното изпълнение върху имущество, което смята за несеквестируемо. Твърди, че имотът, спрямо който са насочени изпълнителни действия, не е нива, а ограден двор с постройка, в който живее заедно с двете си деца, както и че не разполага с друго жилище. Моли съда да отмени обжалваното изпълнително действие.

В срока по чл. 436, ал.2 ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя – Т.Б.В., с което оспорва жалбата. Твърди, обжалваното изпълнително действие е насочено към неурегулиран поземлен имот с кадастрален идентификатор ***, представляващ нива в с.

Световрачене с площ от 1620 кв.м. Счита, че се касае за земеделска земя, като същата не е предназначена за жилищни нужди и не отговаря на дефиницията за жилище по смисъла на ЗУТ. Дори да се приеме, че се касае до жилище, то счита, че следва да бъде съобразена разпоредбата на чл.444, т.7 ГПК вр. чл.2, ал.1 от Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, предвид площта на обекта не целия се ползва със защита, тъй като надхвърля жилищните нужди на длъжника и семейството му. Моли съда да остави без уважение жалбата на длъжника.

Съдия – изпълнителят С.П. е депозирал мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК, в които излага съображения, че жалбата е неоснователна. Твърди, че имота, спрямо който е насочено изпълнението, представлява нива, с трайно предназначение на територията: земеделска, съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 88, том 27, вх.№ 11632/20.03.2013 г. и извадка от кадастралната карта от СГКК. Не се установява да е заснета постройка в посочената нива. Съгласно чл. 444, т. 5 от ГПК несеквестируеми 1 земеделски земи са тези, които принадлежат на земеделски стопани и представляват градини и лозя с площ до 5 дка и ниви и ливади с площ до 30 дка. Твърди, че длъжницата Г. М. не е регистриран земеделски стопанин, нито има данни лично или член от семейството й да обработва процесната нива.

Дори да се приеме, че постройката върху нивата е жилище, то длъжницата притежава и друг имот, находящ се в гр. Петрич, което отново прави секвестируем имота, върху който е насочено изпълнението.

Съдът, след като взе предвид изложените в жалбата съображения и мотивите на съдия – изпълнителя, както и съдържащите се в изпълнителното дело писмени доказателства, приема за установено следното:

Изпълнително дело № 20239210401038 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921, е образувано по молба на Т.Б.В., чрез адв. И.Г., въз основа представен изпълнителен лист, издаден на 11.04.2022 г. от СГС, на основание съдебно решение № 3330 от 15.03.2023 г. на в. гр. д.№ 8335/2022 г. и решение № 20106803 от 27.04.2021 г., постановено по гр.д.№ 32265/2018 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав, по силата на който Г. В. М., ЕГН **********, е осъдена да заплати на Т.Б.В. сумата от 24 600 лв. – главница по договор за заем от 20.06.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 21.05.2018 г. до плащането, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД лихва за забава върху главницата в размер на 1297, 51 лв. за периода от 30.09.2017 г. до 21.05.2018 г. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал принудителното изпълнение да се насочи към следния недвижим имот, собственост на длъжника по делото, а именно: неурегулиран поземлен имот с кадастрален идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-8/16.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 26.03.2013 г., с адрес на поземления имот: с. Световрачене, район Нови Искър, местност „Страната“, с площ 1620 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята: 5, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 018001, при съседи на поземления имот по кадастрална карта: поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***,

***, ***.

С постановление от 29.05.2023 г. ЧСИ С.П. е наложил възбрана върху 1/2 идеална част от имота, описан по-горе.

На 14.08.2023 г. Г. М. е получила покана за доброволно изпълнение, изх. № 21042/15.06.2023 г., с която е уведомена и за наложената възбрана върху имота и за насрочения опис на 21.09.2023 г. от 11:00 часа.

Видно от представената справка № 1129335/30.08.2023 г. от АВ жалбоподателката притежава 1/2 ид. ч. от ПИ в гр. Петрич, ведно с гаражния етаж, както и първи жилищен етаж в триетажна масивна жилищна сграда.

Представен е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 30, том І, , рег № 6812, дело № 19/2013 г. от 20.03.2013 г., вписан в Служба по вписвания с акт № 88, том 27, вх. peг. № 11632/20.03.2013 г., дв. вх. peг. № 11479/20.03.2013 г. по силата на който жалбоподателката и Б.В.М. са придобили правото на собственост върху процесния ПИ, представляващ нива.

2

В договора не е описано наличието на постройка в имота. Такава не е описана и в приложеното по делото копие от кадастрална карта.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Нормата на чл.435, ал.2 ГПК регламентира изчерпателно действията на съдия – изпълнителя, които могат да бъдат обжалвани от длъжника – постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава несеквестируемостта.

В разглеждания случай длъжникът обжалва насочването на принудителното изпълнение върху имущество, което смята за несеквестируемо. Принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект с налагането на запор или възбрана върху този обект. В случая в изпратената до длъжника покана за доброволно изпълнение е посочено, че е наложена възбрана върху 1/2 ид. ч. от притежавания от него недвижим имот в с. Световрачане, представляващ неурегулиран ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, описан по – горе. С оглед на това депозираната жалба е процесуално допустима.

Несеквестируемо е това имущество на длъжника, за което законът въвежда забрана да бъде осребрявано по принудителен ред. Законодателят е предвидил, че определена категория вещи са несеквестируеми.

Съгласно нормата на чл.444, т.7 ГПК изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него.

Жалбоподателката твърди, че имотът представлява двор, с постройка в него и не притежава друго жилище. Същевременно не е ангажирала доказателства в подкрепа на това свое твърдение. Имотът, върху който е насочено изпълнението, представлява „нива“, с трайно предназначение на територията: „земеделска“, съгласно представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, както и извадка от кадастралната карта от СГКК за поземлен имот с идентификатор № ***. Ето защо по отношение на него не намира приложение цитираната норма. Отделно от това от справката от АВ се установи, че жалбоподателката притежава жилищен имот в гр. Петрич.

За изчерпателност следва да се отбележи, че изпълнението не може да бъде насочено върху земите на длъжника - земеделски стопанин: градини и лозя с площ общо до 5 дка или ниви или ливади с площ до 30 дка, и необходимите за воденето на стопанството машини и инвентар, както и торовете, средствата за растителна защита и семето за посев - за една година.

В случая жалбоподателката не твърди и съответно не установява да е земеделски стопанин.

По изложените съображения съдът счита, че принудителното изпълнение не е насочено срещу несеквестриуемо имущество на длъжника, 3 поради което депозираната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, вх. № 37102/22.08.2023 г., депозирана от длъжника Г. В. М., ЕГН **********, срещу насочване на принудителното изпълнение по изп. д. № 20239210401038 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921, върху имущество, което смята за несеквестируемо неурегулир ан ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-8/16.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 26.03.2013 г., с адрес на поземления имот: с.

Световрачене, район Нови Искър, местност „Страната“, с площ 1620 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята: 5, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 018001, при съседи на поземления имот по кадастрална карта: поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***, ***, като неоснователна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4