Решение № 34 от 07.02.2026, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Враца, 07.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела П. Колчева при участието на секретаря ИРИНА Н. Д.А като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно наказателно дело № 20251420201070 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на Г. К. К. от гр.Враца против НП№ 25-1795-000234/21.07.2025 г. на Началник сектор в ОД на МВР-Враца, РУ-Враца, с което за извършено нарушение по чл.174, ал.3, пр.1 ЗДвП и на същото основание са наложени административни наказания- глоба от 2000.00 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 24 месеца.

В жалбата, поддържана в с.з., както и в допълнително представено писмено становище се релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното постановление, поради допуснати множество нарушения на процесуалния и материален закон, с искане за отмяната му на това основание.

Ответната страна, редовно призована не е ангажирала представител и становище по жалбата. В придружителното писмо към изпратената административна преписка се излага бланкетно искане за потвърждаване на НП.

След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши преценка и анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за 1 установено следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от активно легитимирано лице, в законово установения срок по чл.59, ал.2 ЗАНН и против подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна, при следните съображения:

Настоящият жалбоподател и св.Ц.В. живеят на семейни начала като към м.04.24 г., свидетелката била в напреднала бременност /в осми месец/.

Бременността била проблемна и рискова, поради което и била проследявана от медицински специалисти от гр.София, с указания при евентуални проблеми и оплаквания свидетелката да отиде в гр.София, тъй като в гр.Враца няма действаща неонатология.

На 26.04.24 г., жалбоподателят и св.Ц.В. се намирали в с.Г.Пещене, като късно вечерта свидетелката получила силни болки и контракции. След съответна телефонна консултация и препоръка от наблюдаващ лекар от гр.София, на свидетелката били препоръчани незабавни прием и хоспитализация в „СБАЛАГ“Майчин дом“-София. В изпълнение на тези препоръки, жалбоподателят и св.В. незабавно потеглили с л.а. „******“ с рег.

№******, управляван от жалбоподателя от с.Г.Пещене към гр.Враца, като междувременно жалбоподателят се уговорил с негов друг близък родствениксв.Г.Г. да ги чака със свой автомобил на изхода на гр.Враца, района на „ученическото градче“, откъдето да откара свидетелката В. до гр.София. След като пристигнали на уговореното място и се срещнали, на 27.04.25 г. около 01.00 ч. св.В. се прехвърлила в автомобила на св.Г.Г. и двамата потеглили за гр.София. По същото време и място, на свой ред жалбоподателят в качеството му на водач на горепосоченото МПС л.а. „******“ с рег.№****** бил спрян за проверка от полицейски служители на РУ-Враца-св.Д.Д. и св.П.Ц.. При извършената проверка се установило, че процесното МПС е дерегистрирано, за което срещу жалбоподателя бил съставен съответен АУАН за нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП. Същевременно същият бил поканен за тестване за употреба на алкохол с техническо средство, но жалбоподателят отказал такава проверка, за което бил съставен и втори АУАН за нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП.

Полицейската проверка продължила с нарочно извикани други компетентни полицейски служители от сектор „ПП“-Враца, при която жалбоподателят се съгласил да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с техническо 2 средство, при която техническото средство отчело положителна проба за наличие на такива. При така отчетения положителен резултат било образувано и ДП№428/24 г. по описа на РУ-Враца /№3002/24 г. по описа на ВРП/ за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 НК. Същевременно двете предходно образувани административно –наказателни производства със съставяне на АУАН за нарушенията по чл.140, ал.1 ЗДвП и по чл.174, ал.3 ЗДвП били прекратени от АНО със съответни мотивирани резолюции, а самите преписки били последващо присъединени за общо разглеждане в рамките на ДП№ 3002/24 г. на ВРП.

След провеждане и приключване на разследването, като краен резултат въпросното ДП№3002/24 г. на ВРП е приключило с постановление на наблюдаващия прокурор от 25.06.25 г. за цялостно прекратяване на наказателното производство на основание чл.243, ал.3, вр.ал.2, вр.ал.1,т.1 НПК, вр.чл.24, ал.1, т.1 НК. Според изложените в това постановление мотиви, стриктно относими към конкретния казус- установения отказ за даване проба за алкохол не удовлетворява състава на престъпление по чл.343б, ал.6 НК, тъй като в случай на предходно извършен от жалбоподателя отказ за даване проба за алкохол, санкциониран по административен ред с издадено НП, последното е било отменено по административен ред. Затова е и прието, че относно отказа за извършване на проба за алкохол, деянието остава в сферата на преценка за налично административно нарушение, за което и материалите по делото са последващо изпратени на АНО. Въз основа на въпросното прокурорско постановление и на основание чл.36, ал.2 ЗАНН е последвало издаването на процесното НП.

Гореизложените фактически обстоятелства в случая не са спорни между страните и се установяват последователно, логично и безпротиворечиво от всички налични по делото доказателствени източници, а именно- св.показания на полицейските служители Д.Д. и Ц.Ц., на ангажираните от страна на жалбоподателя свидетелски показания на св.Ц.В. и св. Г.Г., както и от всички останали писмени материали по приложената административно-наказателна преписка и приложено ДП№3002/24 г. на ВРП, включващи цитираните и първоначално съставени АУАН, последващо издадени резолюции на АНО за прекратяване на административно-наказателни производства, прокурорско постановление за прекратяване на наказателно производство, справки за 3 собственост на МПС, за нарушител и др.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

В административно-наказателното производство, което в случая е образувано по реда на чл.36, ал.2 ЗАНН не са допуснати процесуални пороци от категорията на “съществените” и представляващи основание за отмяна на НП. НП е издадено от компетентен орган, с оглед представената по делото заповед, възлагаща такава компетентност. НП съдържа и всички задължителни реквизити по чл.57 ЗАНН и в него е налице, пълно, точно и ясно описание на нарушението и съответстваща на това описание правна квалификация. Видно от съдържанието на процесното НП и прокурорското постановление въз основа на което същото е издадено, мястото на нарушението е индивидуализирано в достатъчна степен, като извършено на “път ІІ-15 км 3+150”, поради което и възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя за некоректно посочване на това място, с оглед разлика в евентуалната посока на движение /“към бул.“Европа“- според НП и „към гр.Враца“- според постановлението на ВРП/, са очевидно несъстоятелни. Отделен е въпроса, че естеството и вида на конкретното нарушение не изискват абсолютна конкретизация на местоизвършването му с точност до километър и участък от пътя, както при други видове нарушения по ЗДвП /напр.по чл.21, ал.2 ЗДвП/. В процесното НП точно и ясно е описано и в какво се е изразило нарушението, а именно -отказ за извършване на проверка за алкохол с техническо средство, като това фактическо описание достатъчно добре очертава формата на изпълнителното деяние на нарушението, съответно и рамките на защита на жалбоподателя. От друга страна, това фактическо описание на изпълнителната форма на деянието напълно кореспондира и с посочената в НП негова правна квалификация, а именно по чл.174, ал.3, пр.1 ЗДвП. Затова и всички изложени в обратен смисъл доводи на процесуалния представител на жалбоподателя, в случая се явяват изцяло неоснователни и голословни.

От материално-правна страна: с оглед събраните в хода на съдебното производство и обсъдени по-горе доказателства, по делото безспорно се установи, че на инкриминираните дата и място, жалбоподателят е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол със съответно техническо средство.

4

Неизпълнението на това предписано от закона задължение, влече като последица за жалбоподателя ангажиране на административно-наказателната му отговорност по чл.174, ал.3 ЗДвП.

Съдът не възприема и последната група от възражения на жалбоподателя, свързани с обективна несъставомерност на вмененото нарушение поради наличие на обстоятелства, изключващи обществената му опасност по смисъла на чл.8 ЗАНН, вр.чл.13, НК: В случая по делото се установи, че действително са били налице първоначални обстоятелства наложили предприемането на спешното пътуване от жалбоподателя и св.Ц.В. от с.Г.Пещене до гр.Враца, с управляваното от жалбоподателя МПС, поради необходимост от спешна медицинска помощ, свързана с проблемната бременност на свидетелката и евентуално извънредно раждане, с намерение по лекарска препоръка да достигнат по най-бърз начин в лечебно заведение в гр.София. Установи се също така, че жалбоподателят съзнавайки въпросните обстоятелства, целенасочено се е погрижил да изиска помощ от своя роднина –св.Г.Г., който да откара св.В. от гр.Враца до гр.София и която помощ в крайна сметка е оказана- двамата свидетели Г.Г. и Ц.В., след срещата им с жалбоподателя на изхода на гр.Враца, безпрепятствено са отпътували за гр.София. Категорично се установи и че полицейската проверка на жалбоподателя, в рамките на която същият е отказал проба за алкохол с техническо средство, осъществяващо състава на процесното административно нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП, е извършена след всички гореописани събития. Т.е. дори и да се приеме, че първоначално предприетото управление на МПС от жалбоподателя от с.Г.Пещене към и до гр.Враца е било осъществено в условия на „крайна необходимост“, то същото не важи за последващото му поведение, констатирано в рамките на последващата му полицейска проверка на територията на гр.Враца, осъществена след заминаването на св.В. за гр.София, а именно- направения отказ за изпробване с техническо средство за употреба на алкохол, представляващо нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП. Освен правно необосновани, доводите на жалбоподателя за налична „крайна необходимост“ се явяват и абсолютно нелогични по правилата на формалната и житейска логика, доколкото в случая се установи, че едновременно с инкриминирания отказ да бъде тестван за употреба на алкохол, същият доброволно се е съгласил да му бъде извършена паралелна проверка за употреба на наркотични вещества / с техническо средство и последващ кръвен анализ/.

5

За извършеното административно нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП, наказващият орган е наложил съответни по вид и размер наказания, предвидени в закона – глоба в размер от 2000.00 лв. и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 24 месеца.

При така изложените съображения, съдът намери, че процесното НП е напълно обосновано и постановено в съответствие с материалния и процесуален закон, поради което и следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от всичко гореизложено и на основание чл.63 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП№25-1795-000234/21.07.2025 г. на Началник сектор в ОДМВР-Враца, РУ-Враца, с което на Г. К. К. от гр.Враца, с ЕГН:**********, за извършено нарушение и на основание чл.174, ал.3, пр.1 ЗДвП са наложени административни наказания- глоба в размер на 2000.00 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 24 месеца.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за неговото изготвяне.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 6