Решение № 101 от 02.11.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Пловдив, 02.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Димитър Иванов Махмудиев (ОП-Пловдив) като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215000600445 по описа за 2021 година Производство по Глава 21 НПК.

С присъда № 260012/26.05.2021г., постановена по НОХД № 697/2018г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик подс.Б. А. Г. е бил признат за виновен в това, че на 12.02.2013г. в гр. * в качеството си на длъжностно лице- управител на „*“ ЕООД гр.* съзнателно е сключил неизгодна сделка с „*“ ООД гр.* за закупуване на товарен автомобил „*“ * за сумата от 17 000 лв. при реална стойност на автомобила 8000лв., с което е била причинена на „*“ ЕООД гр.* значителна вреда в размер на 9000 лв., поради което и на основание чл.220 ал.1 НК вр.чл.54 НК е бил осъден на една година лишаване от свобода, изпълнението на което наказание е било отложено на основание чл.66 НК за изпитателен срок от три години.

С присъдата подс. Б. А. Г. е бил осъден да заплати на гражданския ищец „*“ ЕООД гр.* сумата от 9000 лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди ведно със законната лихва до окончателното й изплащане.

Недоволен от присъдата е останал подс. Б. А. Г., поради което я е 1 обжалвал в законния срок чрез защитника си адв.И.Л. с изложени съображения за нарушение на материалния закон, за недоказаност на обвинението от обективна и субективна страна, както и за допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на мотивите към нея, поради което моли да се отмени и подсъдимият бъде оправдан да е извършил престъпление по чл.220 ал.1 НК или делото да се върне за ново първоинстанционно разглеждане.

Според представителя на Апелативна прокуратура – Пловдив жалбата е неоснователна, а присъдата правилна и законосъобразна и следва да се потвърди.

Такова е и становището на процесуалния представител на гражданския ищец „*“ ЕООД гр.* адв.П..

Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и провери изцяло правилността на обжалваната присъда, приема за установено следното:

Налице е основанието на чл.335 ал.2 вр.чл.348 ал.3 т.2 пр.първо от НПК за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

За да осъди подс.Б.Г. по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.220 ал.1 НК съдът е приел, че е сключил неизгодната сделка на 12.02.2013г. така, както се твърди в обвинителния акт. Времето на извършване на деянието е един от основните компоненти от предмета на доказване по делото и е пряко свързан с изпълнителното деяние на престъплението и настъпилите от него общественоопасни последици. За да приеме този факт за доказан, съдът следва да посочи и анализира доказателствата, които го обезпечават и по този начин да обоснове фактическите си изводи за взетото решение. Материалите по делото обаче показват, че на 12.02.2013г. няма сделка за закупуване на товарен автомобил „*“ * с рег. № *. Договорът, с който се прехвърля собствеността върху процесния автомобил между „*“ ЕООД гр.*, представлявано от подс.Б.Г. и дружеството „*“ ООД гр.* чрез управителя св.Я. Р. е подписан на 25.02.2013г. в гр.* и в него е посочена покупната цена на камиона – за сумата от 2100 лв.

Няма спор, че договорът за прехвърляне собствеността върху регистрирани МПС-та е формален и за валидността му се изисква нотариална заверка на подписите на страните/ чл.144 ал.2 ЗДП/. Това е и моментът на осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението по чл.220 ал.1 НК- сключването на неизгодната сделка, като съдебната практика е константна, че законосъобразното тълкуване на понятието „неизгодна сделка“ по смисъла на чл.220 ал.1 от НК предполага действителна сделка, за да породи правни последици, а вредите следва да са настъпили реално като пряка и непосредствена последица от сключване на сделката / ППВС № 7 от 1976г., Р-128-2016г. на ВКС, II н.о., Р-180-2018г. на ВКС, III н.о., Р-4-2019г. на ВКС, 2

I н.о. /. На л.63 от ДП, т.1 е приложена фактурата от 12.02.2013г., издадена от продавача „*“ ООД гр.* на купувача „*“ ЕООД гр.*, в която като основание и предмет на сделката е посочен товарен автомобил самосвал „*“ * на стойност 17 000лв., а самото плащане на цената е извършено от подс.Б.Г. с електронния му подпис с кредитен превод от 15.02.2013 г. При това положение са неясни мотивите на съда защо приема, в разрез със събраните по делото доказателства, че сделката е сключена, т.е. че престъплението е извършено на 12.03.2013г. вместо на 25.02.2013г. каквото обвинение не е налично очевидно заради посочената в договора сума за закупуването на камиона от 2100 лв., която не покрива критерия “значителна вреда“ като пряка и непосредствена последица от сделката, за да е съставомерно деянието по чл.220 ал.1 НК.

Мотивните съображения на съда не покриват стандартите за пълна, всестранна и внимателна проверка и преценка на всички доказателства и доказателствени средства по делото и относно субективната страна на престъплението, като е приел, че подс.Б.Г. е съзнавал неизгодността на сделката / най-вече заради договорената цена / и пряко е целял да увреди представляваното от него дружество. В тази насока съдът е следвало да обсъди и логично прецени съобразно изискванията на чл.14, чл.107 ал.5 и чл.305 ал.3 НПК всички гласни доказателствени източници, в това число обясненията на подс.Г., показанията на свидетелите Т. Ш., Р. Х., на * в общинското дружество „*“ ЕООД св.К. Н., на * св.М. Т., на * В. В. депозирани на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие, и след поотделна и съвкупна преценка изложи убедителни съображения за надеждността и доказателствената им стойност относно съзнанието, представите и целите на подс. Г. да закупи точно този камион и на точно тази цена, и поради какви причини е искал пряко да навреди вместо да помогне с оглед на целения икономическия ефект от сделката, на представляваното от него дружество.

Ето защо въззивната инстанция счита, че първоинстанционният съд не е изпълнил в достатъчна степен задължението си да мотивира пълноценно с обоснован, надлежен и стойностен, в съответствие с действителния смисъл и съдържание на приложените по делото доказателства анализ, която доказателствена дейност да позволява да се проследи по ясен, непротиворечив и разбираем начин формирането на волята на съда както по фактите, посочени в чл.102 от НПК, така и относно приложимото право, за да признае подсъдимият за виновен в извършване на вмененото му с обвинителния акт престъпление по чл.220 ал.1 НК. Това налага отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд- Пазарджик от стадия на разпоредителното съдебно заседание, поради което ПАС

РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ присъда № 260012/26.05.2021г., постановена по НОХД № 697/2018г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд- Пазарджик от стадия на разпоредителното съдебно заседание.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4