Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3712 от 17.07.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно частно гражданско дело 2408/2025
Вид
Определение № 3712
Подписан
17.07.2025
В сила
17.07.2025
Състав
Марио Първанов, Маргарита Георгиева, Николай Иванов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3712 гр. София, 17.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов като разгледа докладваното от Маргарита Георгиева Частно касационно гражданско дело № 20258003102408 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. К. А., чрез адв. А. А., срещу определение № 2187/30.04.2025 г., постановено по гр. д. № 2353/2023 г. на ВКС, IV г. о., с което е оставена без разглеждане и е прекратено производството по подадената от жалбоподателя молба за отмяна на влязлото в сила решение № 50003/30.01.2023 г. по гр. д. № 1199/2022 г. на ВКС, ІІІ г. о.

В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.

Ответната страна – Прокуратура на РБ, в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на частната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество – за неоснователна, предвид следното:

С атакуваното определение е прието, че молбата за отмяна е недопустима за разглеждане, тъй като в същата липсва конкретна обосновка на някое от основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК. Въпреки изрично дадените от съда указания, изложените от молителя оплаквания касаят общо неправилността на атакуваното съдебно решение, без да може да се изведе хипотезата на някое от изчерпателно и конкретно визираните в закона основания, с които се свързва допустимостта на производството по чл. 303 и сл. ГПК.

Обжалваното определение е правилно. Отмяната по реда на чл. 303 и сл. ГПК на влезли в сила съдебни решения не е фаза от исковия процес, а самостоятелно, извънинстанционно производство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се дължи на изчерпателно изброените в чл. 303 ГПК причини.

Подадената от страната молба за отмяна съдържа само доводи и оплаквания, относими за 1 инстанционното производство по обжалване на съдебно решение - за неправилно приложение на материалния закон, за необоснованост на съдебния акт и за допуснати процесуални нарушения при събирането, оценката и анализа на доказателствата по делото.

Тези оплаквания са неотносими за извънинстанционното производство по отмяна на влезли в сила съдебни решения, което се развива само на изрично и изчерпателно регламентираните от законодателя основания, които страната трябва не само да посочи цифрово, но и надлежно да аргументира. В случая липсва изложение, съдържащо точно и конкретно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК, заедно с доказателствата, които ги установяват, а чрез молбата за отмяна се цели да се постигне ревизиране на неблагоприятно за молителя решение, но без действително да са надлежно обосновани и да са налице предпоставките за отмяна.

Ето защо, правилно с обжалваното определение молбата за отмяна е счетена за недопустима за разглеждане по същество и производството по делото е прекратено.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2187/30.04.2025 г., постановено по гр.д. № 2353/2023 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2