Определение № 44575 от 27.10.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 44575 гр. София, 27.10.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Частно гражданско дело № 20231110123039 по описа за 2023 година

Постъпило е искане вх. № 324076/06.10.2025 г. от Б. А. Л., със съд. адрес гр. София, чрез адв. К., за спиране на принудителното изпълнение по изп.д. № 2622/ 2023 г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев, образувано по изпълнителен лист, издаден на 14.06.2023 г., въз основа на заповед за незабавно изпълнение № 17034/14.06.2023 г. по настоящото дело.

Съдът намира искането за подадено в срока по чл. 420, ал. 1 от ГПК от страна с правен интерес, какъвто е длъжника по делото, доколкото в електронната папка е налице молба от 15.10.2025 г. с приложена покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 23.09.2025 г.

На следващо място искането за спиране на принудителното изпълнение, съдът намира за основателно, по следните съображения. В случая заповедта за изпълнение е издадена въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, като е постановено незабавното изпълнение на заповедта и въз основа на същата е издаден изпълнителен лист. Съгласно разпоредбата на чл.420, ал.1 от ГПК възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1 – 8 от ГПК, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл.180-181 от ЗЗД, а според ал.2 на същата разпоредба съдът, постановил незабавно изпълнение, може да го спре, когато искането за спиране е подкрепено с писмени доказателства, че 1. вземането не се дължи, 2. вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и 3. неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.

1

В случая длъжникът не е представил надлежно обезпечение в полза на кредитора по реда на чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД. Искането за спиране обаче е подкрепено с писмени доказателства, а именно извлечение от сметка на длъжника по процесния договор за кредит, от които са видни погашения на задължението му, а и е посочена като дължима единствено главница, при положение, че претенциите на кредитора касаят и неустойки и лихви за забава.

На следващо място длъжникът формулира и възражение за нищожност на клаузи за продължаване на срока на договора, като клауза на която не е могъл да влияе, както и че е уговорена в негова вреда. Прави и възражение за нищожност на ГПР, тъй като в него не са уговорени конкретни компоненти, които го формират.

Длъжникът формулира и възражение, че е заплатил сума в общ размер на 9 001.21 лв., каквато няма данни да е отпусната, както и че неправилно са отнесени суми от 4 000 лв. за лихви, които намира за недължими. Т.е. налице е възражение за плащане на исковата сума за главница и лихви. Отделно от това се позовава на изтекла погасителна давност.

Предвид наличието на предпоставките за спиране на изпълнението по реда на чл.420, ал. 2 от ГПК съдът намира, че искането в този смисъл е основателно и като такова следва да бъде уважено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА принудителното изпълнение по изп.д. № 2622/ 2023 г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев, образувано по изпълнителен лист, издаден на 14.06.2023 г., въз основа на заповед за незабавно изпълнение № 17034/14.06.2023 г. по настоящото дело.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2