Решение № 5071 от 17.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5071 гр. С., 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110139815 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК

Образувано е по предявени от „АПС Бета България“ ЕООД срещу ответника С. М. П. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, както и установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ищецът има вземане към ответника за сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение № 7187/11.03.2025 г. по ч.гр.д. № 10881/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 76 с-в, а именно:

- 508,17 лева, представляваща главница по Договор за кредит № 1173790 от 26.11.2018 г., сключен между С. П. с „Кредисимо“ ЕАД, ведно със законна лихва за период от 25.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 53,63 лева, представляваща договорна лихва за период от 26.11.2018 г. до 29.02.2020 г., сумата 287,14 лева, представляваща мораторна лихва за период от 26.11.2018 г. до 29.01.2025 г., които суми представляват изплатени от поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД в полза на кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД задължения на длъжника С. П. по договора за потребителски кредит № 1173790 от 26.11.2018 г., като суброгаторното вземане на поръчителя срещу длъжника е прехвърлено на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД по силата на сключен договор за цесия от 02.03.2021 г.

- 326,79 лева - представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, сключен с Ай Тръст ЕООД, ведно със законна лихва за период от 25.02.2025 г. до изплащане на вземането; и 186,17 лева представляваща мораторна лихва върху дължимото възнаграждение за период от 26.11.2018 г. до 29.01.2025 г., които вземания са прехвърлени от „Ай Тръст“ 1

ЕООД на ищеца „АПС Бета България“ по силата на сключен договор за цесия от 02.03.2021 г.;

Ищецът твърди, че между „Кредисимо“ ЕАД и С. М. П. в качеството на кредитополучател е сключен договор от разстояние по реда на ЗПФУР за потребителски кредит № 1173790/26.11.2018 г., по силата на който Кредисимо“ ЕАД е предоставило на С. П. потребителски кредит в размер на сумата от 1300 лв. срещу задължение на кредитополучателя да върне сумата на 15 вноски от по 112.36 лева, при лихвен процент от 41,24 % и ГПР по кредита от 50%.

Твърди, че ответникът С. М. П., е сключил на 26.11.2018 година Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството Ай Тръст по реда н а ЗПФУР. По силата на Договора за предоставяне на поръчителство, дружеството се е задължило да сключи договор кредитодателя и да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД солидарно с С. М. П. за всички задължения по Договора за кредит с Кредисимо така, както те са установени в Договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне поръчителство дружеството се е задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от кредитодателя. По силата на същия договор за ответника С. П. възникнало задължение да изплаща в полза на дружествотопоръчител договорно възнаграждение, съгласно изготвен погасителен план.

Твърди се на следващо място, че на 26.11.2018 година „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД са сключили Договор за поръчителство, по силата на който Ай Тръст се е задължило спрямо Кредисимо за всички задължения на С. М. П.. Сочи, че ответникът С. М. П. не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит, поради което „Кредисимо“ ЕАД е поканило поръчителя да плати всички изискуеми задължения на длъжника по Договора за кредит на 18.02.2021 г., за което обстоятелство, съгласно чл. 3, ал.

2 от Договора за предоставяне на поръчителство, Ай Тръст е изпратило уведомление до Длъжника на 18.02.2021 г.

Сочи се, че на 23.02.2021 г. поръчителят „Ай Тръст“ ЕООД е погасило дължимите от С. М. П. на кредитодателя суми, както следва: 508.17 лeвa /главница/ по Договор за кредит; 53.63 лeвa /договорна лихва/ за период 26.11.2018 г до 29.02.2020 година; 3. 287.14лeвa /обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава/; Сочи се, че с извършване на посоченото плащане „Ай Тръст“ ЕООД, в качеството си на изпълнил задължението поръчител, на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор.

Твърди се, че на 23.02.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД е уведомило по електронна поща Длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на Ай Тръст в правата на кредитора Кредисимо, както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 326.79лева, ведно със сумата от 186.17 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство.

2

Сочи се, че по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД като цеденти прехвърлили своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – ищец в настоящото производство, както и го упълномощили да уведоми длъжника по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършената цесия.

Твърди, че се е снабдил със Заповед за изпълнение № 7187/11.03.2025 г. по ч.гр.д. № 10881/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 76 с-в. Моли съда да признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземанията, така както са обективирани в заповедта. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника С. М. П. чрез назначения особен представител, с който оспорва исковете по основание и размер. С подробни правни съображения оспорва действителността на сключените договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство. Оспорва „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД да е погасило задълженията по твърдения договор за потребителски кредит. Прави възражение за изтекла погасителна давност както за вземанията по договора за потребителски кредит, така и за вземанията на поръчителя по договора за предоставяне на поръчителство. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, както и установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД

По предявените искове, касаещи възникналото суброгаторно право на платилия поръчител, в тежест на ищеца е да установи, че: 1 / между „КРЕДИСИМО“ ЕАД и С. М. П. е налице валидно е възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит с твърдяното в исковата молба съдържание, в това число, че са спазени изискванията на ЗПК и ЗПФУР за сключване на договора от разстояние - за което последно обстоятелство страната не сочи доказателства; 2 / че на ответника е предоставена парична сума срещу задължение на последния да я върне в уговорен срок, ведно с уговорена възнаградителна лихва, произтичаща от валидна клауза от договора; изискуемост на вземането, както и че дължимата сума по договора е в размер на исковата такава - за които обстоятелства страната не сочи доказателства; 3/ Сключване на валиден договор за предоставяне на поръчителство между кредитополучателя и „Ай Тръст“ ЕООД, , както и сключване на валиден договор за поръчителство между кредитодателя и „Ай Тръст“ ЕООД, включително при спазване на правилата на ЗПФУР - за което последно обстоятелство страната не сочи доказателства; 4 / погасяване на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит от страна на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД 3 което обстоятелство страната не сочи доказателства; 5 / сключването на договор за цесия със соченото в исковата молба съдържание; че цесията е съобщена на длъжника. В тежест на ищеца е да докаже съществуването на главен дълг, забавата на длъжника, както и че дължимата мораторна лихва е в размер на исковата сума.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже всички свои правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи възражения, както и плащане на задълженията.

С оглед възражението на ответника за изтекла давност, в тежест на ищеца е да докаже спиране/прекъсване на давността.

По предявените искове, касаещи дължимото възнаграждение за предоставено поръчителство и мораторно обезщетение върху неизплатената му част, в тежест на ищеца е да установи: 1 / Сключване на валиден договор за предоставяне на поръчителство между кредитополучателя и „Ай Тръст“ ЕООД, включително при спазване на правилата на ЗПФУР - за което последно обстоятелство страната не сочи доказателства, с твърдяното в исковата молба съдържание, по силата на който договор за длъжника е възникнало задължение да заплаща възнаграждение в посочения в исковата молба размер; 2 / Изпълнение от страна на „Ай тръст“ ЕООД на поетите в договора задължения, чрез сключване на валиден договор за поръчителство между кредитодателя и „Ай Тръст“ ЕООД, включително при спазване на правилата на ЗПФУР - за което последно обстоятелство страната не сочи доказателства; 3/ Настъпване на изискуемостта на уговореното договорно възнаграждение; 4/ сключването на договор за цесия със соченото в исковата молба съдържание, както и че цесията е съобщена на длъжника;

С оглед възражението на ответника за изтекла давност, в тежест на ищеца е да докаже спиране/прекъсване на давността.

За преценка основателността на претенциите, съдът съобрази следното:

Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за потребителския кредит - ЗПК (обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.) - чл. 9, като това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена - чл. 10, ал. 1 ЗПК - на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора (дефиниция на понятието "траен носител" се съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК - това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява 4 адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация).

Законът за потребителският кредит допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът трябва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2, а според чл. 5, ал.

13, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по ал. 10 (при използването на телефон като средство за комуникация или друго средство за гласова комуникация от разстояние), кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2 незабавно след сключването на договора за потребителски кредит.