Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 14567 от 23.12.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 12419/2023
Вид
Определение № 14567
Подписан
23.12.2024
В сила
21.01.2025
Състав
Насуф Исмал

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14567 гр. Варна, 23.12.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20233110112419 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 94725/25.11.2024 г. от ответниците „П.“ ЕООД и П. М.

П., чрез адв. К. М., с искане постановеното по делото Решение № 4027 от 13.11.2024 г. да бъде изменено в частта за разноските, като присъденото в полза на насрещната страна адвокатско възнаграждение бъде намалено.

Сочи се в молбата, че съдът не е обвързан от предвидените в Наредба № 1 от 2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, съгласно изложеното по дело С-438/22 на СЕС в резултат на отправеното преюдициално запитване в този смисъл. Излага се, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, обосноваваща присъждането на адвокатско възнаграждение в искания от насрещната страна размер, нито по делото са провеждани повече от три открити съдебни заседания. Изтъква се, че съдът е сезиран само с два иска, поради което и при евентуално съобразяване с Наредбата, дължимото възнаграждение би било в размер на общо 2 738 лв., а не 5 633 лв.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищецът В. Т. В., чрез адв. В. С., е депозирал отговор на молбата, в който се поддържат доводи за нейната неоснователност. Отбелязано е, че претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение в размер на 5 000 лв. касае само изготвянето на отговор на искова молба и явяване в две открити съдебни заседания. В тази връзка е посочено, че претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е както за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция, така и за изготвянето на молба за допускане на обезпечение, за представителство пред въззивния съд във връзка с обжалването на определението по допуснатото обезпечение и за вписването на обезпечителната заповед. Посочено е, че са извършени и допълнителни действия от процесуалния представител на страната, за които не е претендирано възнаграждение.

Съдът намира така депозираната молба за процесуално допустима – подадена е в рамките на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от страна, притежаваща процесуална легитимация за това. Доколкото искането касае изменение на решението в частта за разноските, присъдени в полза на насрещна страна, представянето на списък по чл. 80 ГПК от молителя в хода на процеса не се явява процесуална предпоставка за допустимостта на искането, съобразно задължителните указания, дадени в т. 8 от ТР № 6/2013 г., постановено по т.д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС.

Разгледана по същество обаче съдът намира, същата за неоснователна по следните съображения:

С постановеното по делото решение настоящият съдебен състав е отхвърлил предявените от В. Т. В. срещу П. М. П. и „П.“ ЕООД първоначално обективно кумулативно и субективно пасивно съединени облигационни осъдителни искове с правна квалификация по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответниците солидарно да заплатят в полза на ищеца сумата в общ размер от 18 702.00 лева, представляваща договорено възнаграждение по рамков договор за изработка на технически проекти по част 1

ВиК, сключен през м. май 2019 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.09.2023 г. до окончателното погасяване на задължението и сумата в размер от 3 549.21 лева, представляваща обезщетение за забава съизмеримо със законната лихва, считано от падежа на всяко вземане за главница до 26.09.2023 г., поради извършено в хода на процеса плащане на процесните суми от страна на ответника.

Съобразно изхода от спора и след обсъждане на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, в полза на ищеца са присъдени сторените от него разноски в пълен размер от 6 565,67 лв., от които 932,57 лв. държавна такса и 5 633,10 лв. адвокатски хонорар, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Настоящият състав намира, че към момента не е налице основание за преразглеждане на постановеното съдебно решение в частта за разноските, респ. редуцирането на адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на ищеца. Посоченото се налага от факта, че съдът вече е изложил мотиви в решението си, които не следва да бъдат преповтаряни в настоящия акт, за причината, поради която възражението на ответниците по чл. 78, ал. 5 ГПК не е взето предвид. Към вече посоченото обаче следва да бъде подчертано обстоятелството, че ответниците също са претендирали адвокатско възнаграждение в размер на 5 000 лв., т.е. адвокатът им сам е оценил труда си на сума, която не се различава особено от претендираното от ищеца възнаграждение от 5 633,10 лв. Последното обаче е сбор от хонорарите, заплатени от страната за подробно изброените в договора за правна защита и съдействие действия, като само за процесуалното й представителство пред настоящата инстанция заплатеният хонорар е в общ размер на 2 738,10 лв. /съответно на претендирания такъв от 5 000 лв. от ответниците/.

По изложените съображения съдът счита, че молбата с правно основание чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без уважение, поради нейната неоснователност.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 94725/25.11.2024 г., подадена от ответниците „П.“ ЕООД и П. М. П., чрез адв. К. М., с искане за изменение на Решение № 4027 от 13.11.2024 г., постановено по гр.д. № 12419/2023 г. по описа на 9 състав, в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от определението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2