Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 679 от 22.11.2023, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Въззивно частно гражданско дело 406/2023
Вид
Определение № 679
Подписан
22.11.2023
В сила
22.11.2023
Състав
Ива Димова, Симона Миланези, Велемира Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 122 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 1, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • §13, т.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 11, ал. 1, т. 5 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 51 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 6, ал. 1, т. 10 · Закон за управление на етажната собственост

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 679 гр. Габрово, 21.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ива Димова

Членове:

Симона Миланези

Велемира Димитрова като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело № 20234200500406 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 122 ГПК.

Повдигнат е спор за подсъдност от Районен съд – Габрово по отношение разглеждане на заявление с вх. № 217437 от 02.08.2023 г. /по описа на РС – София/ депозирано от Етажна собственост в гр. ***, ул. „***“ № *, чрез законния представител „Вход Мениджър“ ЕООД – юрисконсулт Б. А. против М. А. Х. с ЕГН **********.

Изложеното налага Окръжен съд – Габрово, като горестоящ на Районен съд Габрово, да изпълни процедурата на чл. 122 от ГПК и да се определи компетентния съд за разглеждане на процесното заявление.

След преценка на представените по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Районен съд - София е сезиран със заявление с вх. № 217437 от 02.08.2023 г. /по описа на РС – София/ депозирано от Етажна собственост в гр. ***, ул. „***“ № *, чрез законния представител „Вход Мениджър“ ЕООД – юрисконсулт Б. А. за издаване не Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против длъжника М. А. Х. с ЕГН ********** за парично вземане, представляващо неизпълнение на парична задължения по незаплатени вноски за управление и поддръжка на етажна собственост на основание договор за услуга от 15.05.2022 г. и покана за доброволно изпълнение на парично задължение от 01.06.2023 г., а именно: за управление на общите части на сградата – 67,50 лв. за периода 01.05.2022 г.31.05.2023 г.; за поддържане на общите части на сградата – 115,00 лв. за периода 01.05.2022 г.31.05.2023 г.; фонд „Ремонт и обновяване“ – 69,21 лв. и за ремонти дейности и подобрения – 852,00 лв. за периода 01.05.2022 г.-31.05.2023 г. Общо дължимата сума е в размер на 1103,71 лв. Длъжникът е собственик на апартамент 17 в етажната собственост с административен адрес в гр. ***, ***, ул. „***“ № *, представлявана от „Вход Мениджър“ ЕООД.

С определение от 09.08.2023 г. Районен съд - София е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд - Габрово, като е констатирал, че 1 настоящият адрес на ответника е в с. ***, община ** и като е счел, че длъжникът е „потребител“ по смисъла на Директива 93/13 – физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, при условие, че може да се квалифицира като страна по този договор и не използва апартамента изключително за цели свързани с търговската или професионалната му дейност.

Приел е, че длъжника е „потребител“ по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП и претенцията представлява потребителски спор, поради което е прекратил производството по ч.гр.д. № 43202/2023 г. по описа на Районен съд – София и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд – Габрово.

Пред Районен съд – Габрово е образувано ч.гр.д. № 1622/2023 г., като състава е повдигнал препирня за подсъдност между Районен съд – София и Районен съд – Габрово, тъй като е приел, че длъжникът не е потребител и заявлението се подава пред съда по постоянния му адрес, на основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 от ГПК, както е сторено първоначално от заявителя, тъй като постоянния адрес на длъжника е в гр. София.

Настоящият съдебен състав приема, че компетентен да разгледа спора е Районен съд гр. София, поради следните съображения:

Длъжникът по заявлението М. А. Х. е с постоянен адрес в гр. *** и настоящ адрес в с.

***, община ** видно от приложената справка от НБДНаселение, изготвена по ч.гр.д. № 43202/2023 г. по описа на Районен съд – София. Същата не може да се легитимира като потребител по смисъла на ЗЗП. Настоящият състав споделя изразеното становище в Решение № 336 от 18.02.2019 на ВКС по т.д. № 603/2018 г., ІІ т.о., съгласно което правоотношенията по повод притежаването на отделен обект в сграда, в която етажи или части от етажи принадлежат на различни съсобственици се подчиняват на специалния правен режим, установен в ЗС и ЗУЕС. Изрично предвидените в закона правила, уреждащи отношенията между притежателите на самостоятелни обекти в сградата, са обусловени от установената в закона особена съсобственост върху определени части от сградата, както и върху земята, върху която тя е построена /чл. 38 ЗС/.

Вземанията за разходите за управление и поддържане на общите части на сградата в режим на етажна собственост са облигационни, но не са с източник потребителски договор, а възникват по силата на закона /чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС/, като размерът на вноските се определя с решение на общото събрание на собствениците /чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС /.

Разходите за управление и поддържане на общите части на сградата в режим на етажна собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите, в хипотезите на чл. 51 ЗУЕС.

В конкретният случай длъжникът няма качеството на „потребител“ по смисъла на чл.

2, б. „б“ от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година и на § 13, ал. 1, т. 1 ДР на ЗЗП, тъй като вземанията за разходите за управление и поддържане на общите части на сградата в режим на етажна собственост са облигационни и не са с източник потребителски договор, поради което, при определяне на местната подсъдност по настоящия съдебен спор, е неприложима особената подсъдност по чл. 411, ал. 1 изр. 2 от ГПК във вр. с чл. 113 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 изр. 1 от ГПК, заявлението се подава до районният съд по постоянния адрес на длъжника и компетентен да разгледа депозираното заявление е съдът по постоянния адрес на длъжника – Районен съд - София.

По изложените съображения, Габровски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

2

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа заявление с вх. № 217437 от 02.08.2023 г. /по описа на РС – София/ депозирано от Етажна собственост в гр. ***, ул. „***“ № *, чрез законния представител „Вход Мениджър“ ЕООД – юрисконсулт Б. А. за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против М. А. Х. с ЕГН ********** за парично вземане е Районен съд – София.

Делото да се изпрати съдопроизводствените действия. на

Районен съд

-

София за продължаване на

Копие от настоящото определение да се изпрати на Районен съд – Габрово за сведение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3