Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 21 от 10.04.2023, Районен съд - Исперих

Съд
Районен съд - Исперих
Дело
Административно наказателно дело 274/2022
Вид
Решение № 21
Подписан
10.04.2023
В сила
24.07.2023
Състав
Елица Денчева Бояджиева Георгиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Исперих, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елица Д. Бояджиева Георгиева при участието на секретаря Анна В. Николова като разгледа докладваното от Елица Д. Бояджиева Георгиева Административно наказателно дело № 20223310200274 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба вх.№ 4140/ 23.12.2023г. от И. М. Б., ЕГН – ********** от град И, област Р, ул.”Л” № .. против Наказателно постановление № 22-0275-000839/ 10.11.2022г. на Началник Група към ОДМВР Р. РУ – И., с което на жалбоподателя е наложено наказание Глоба в размер на 3000.00лв. и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, с оглед осъществено административно нарушение по чл.104б, ал.1, т.2 от ЗДвП. И. Б. счита наказателното постановление за незаконосъобразно, поради неспазване на действителната хипотеза на цитираната правна норма.

Моли административно-наказателният акт да бъде изцяло отменен като незаконосъобразен и да му бъдат платени разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателя се явява лично и чрез своя процесуален представител адвокат Р. П. поддържа жалбата, моли за отмяна на Наказателното постановление. Твърдят, че маневрата е предприета, за да се избегне дупка на платното за движение.

Въззиваемия Началник Група към ОД на МВР, РУ – И не се явява в съдебно заседание и не заявява становище.

За РП-Р уведомени, не се явява представител и не вземат становище по жалбата и атакувания административен акт.

1

Съдът след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установена следната фактическа обстановка: На 04.10.2022г. служителите на РУ – И свидетелите А. Х. и О. О. работели по ППД на улица „Х А” в град И, като били позиционирани пред магазин „Н” и магазин за плочки „Б”. Пред тях преминал управляваният от жалбоподателя И. Б. лек автомобил „С Л” с рег.№............., продължил движението си напред и в кръстовището между улиците „Х А” и „В” предприел маневра завИ.е на ляво чрез използване на ръчна спирачка, при което действие автомобила поднесъл от дясната страна към лявата и наобратно от ляво на дясно, като по този начин е използвал платното за движение не по предназначение и е застрашил живота на намиращите се на мястото пешеходци, поради неконтролируемото приплъзване на задните колела на автомобила.

Полицейските служители настигнали автомобила с подаден звуков и светлинен сигнал, спрели водача, поискали обяснения за действията му, като той им казал, че извършил маневра както през зимата се хлъзгали автомобилите. За установеното нарушение автоконтрольорите съставили на лицето АУАН № 672449/ 04.10.2022г., който той подписал без възражения, въз основа на който било издадено обжалваното наказателно постановление.

Описаната фактическа обстановка се установява от проведеният разпит на полицейските служители свидетелите А. Х. и О. О., както и от приобщеният писмен доказателствен материал съдържащ се в административно-наказателната преписка.

С оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи : От формална страна съдът счита, че АУАН и Наказателното постановление са съставени при спазване на изискуемите за тяхната валидност форма и съдържание, в предвидените за това срокове и от надлежен орган, в рамките на компетенциите му. При преценка законосъобразността на наказателното постановление съдът следва да установи дали описаното в него административно нарушение е било действително извършено от санкционираното лице. Съгласно разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП „ На водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.” В конкретният случай на инкреминираната дата автоконтрольорите – свидетели Х. и О. непосредствено са възприели как водача – жалбоподател И. Б. при управление на лек автомобил „С.Л.” с рег.№ ......... достигайки до кръстовището между улиците „Х А” и „В” е предприел опасна маневра завИ.е на ляво чрез използване на ръчна спирачка. При тази маневра се е стигнало до неконтролируемо приплъзване на задните колела на автомобила, МПС-то е поднесло от дясната страна на платното за движение към лявата и наобратно от ляво на дясно. По този начин е била създадена опасност за останалите участници в движението, автомобилите които са се движили в лява пътна лента, движещите се след и преди управлявания от жалбоподателя лек автомобил „С Л” в дясна пътна лента и движещите се наоколо пешеходци, тъй като рязкото движение от дясно на ляво и рязко обратно от ляво на дясно, наподобяващо маневра при т.нар. „дрифт” е можело да доведе до загуба на управление и излизане на автомобила от платното за движение и причиняване на ПТП в оживен участък от пътната мрежа на град И, на кръстовище.

Липсват данни да е имало предпоставки да се използва рязко и внезапно 2 ръчната спирачка на автомобила, да е имало някаква опасност за нормалното движение на автомобила управляван от жалбоподатаелят Б. в инкреминираният момент, което да е налагало опасната маневра. Действието е предприето преднамерено и целенасочено, като обяснението на самия жалбоподател пред актосъставителят е било, че се е опитал да извършва маневра „като през зимата”, нещо което не е било предпоставяно нито от пътната обстановка, нито от сезона, нито от техническата изправност на МПС-то. Предприето е опасно шофиране, което налага извод че пътя отворен за обществено ползване е бил използван от И. Б. за друга цел – спорадично действие на т.нар. „дрифт”, осъществяване на целенасочена опасна маневра, като по този начин е нарушил забраната по чл.104б, т.2 от ЗДвП да не използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Съдът кредитира изцяло свидетелските показания снети в процеса. Нарушението е било извършено пред погледа на двамата автоконтрольори, които непосредствено са установили действията на Б. и нарушение на законовата забрана, за която лицето е санкционирано. Жалбоподателят не ангажира никакви доказателства в подкрепа на твърдението на неговия процесуален представител в каквато и насока бяха зададени въпроси на двамата свидетели, че в тази част на платното за движение, където е извършено нарушението има дупка и опасната маневра е предприета с цел избягване попадането в дупката. Свидетеля О. сочи, че на местото няма дупка. Дори и да се приеме, че е било налице препятствие на платното за движение, то по закон това е предпоставяло действия по намаляване скоростта от страна на водача и предприемане на аварийно спиране, а не и използване на ръчна спирачка, което е довело до рязко навлизане в насрещното платно за движение и то в кръстовище, където има по-интензивно движение. /по аргумент от чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП/ Съдът счита, че нарушението е безспорно установено и правилно и законосъобразно на жалбоподателят е съставен АУАН за него, който той е подписал без възражения.

Административно-наказващият орган е приложил правилната санкционна разпоредба по чл.175а, ал.1, предложение 3 от ЗДвП, която сочи че се „Наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.” Санкциите покриват елементите от фактическият състав на нормата на чл.104б, т.2 от ЗДвП, двете наказания са във фиксиран размер и не подлежат на редукция по настоящият процесуален ред.

Съгласно чл.189з от ЗДвП „ За нарушенията по този закон не се прилагат чл.28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания” т.е. нарушението не може да се разглежда и като „маловажен случай” съгласно законова забрана.

По изложените съображения следва обжалваното Наказателно постановление № 22-0275-000839/ 10.11.2022г. на Началник Група към ОДМВР Р РУ – И да бъде изцяло потвърдено.

Воден от горното съдът

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0275-000839/ 10.11.2022г. на Началник Група към ОДМВР Разград РУ – И с което на жалбоподателят И. М. Б., ЕГН – ********** от град И, област Р, ул.”Л” №...на осн. чл.175а, ал.1, предложение 3 от ЗДвП са наложени наказания Глоба в размер на 3000.00лв. и Лишаване от право да управлява МПС за срок от Дванадесет месеца, за това че като водач на МПС използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за правоз на хора и товари, с което е нарушил чл.104б, т.2 от ЗДвП КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.Р в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________ 4