Присъда № 27 от 27.04.2026, Районен съд - Добрич

Мотиви към Присъда, рег. № 27/27.04.2026г. по н.о.х.д. № 245/2026г. по описа на ДРС

Съдебното производство по н.о.х.д. № 245/2026г. по описа на ДРС е образувано по внесен обвинителен акт на ДРП, с който е повдигнато обвинение на Д. Б. Р. за това, че през периода от 15.04.2025г. до 03.05.2025г. в гр. Добрич, при условията на повторност, в немаловажен случай и на продължавано престъпление, с три деяния, които осъществяват поотделно състав на едно престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, е отнел и чужди движими вещи - 30 квадратни метра медни ламарини на обща стойност 4 558, 50 лева, равняващи се на 2 330, 72 евро, от владението на Г. П. Н., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като извършил следните деяния:

- На 15.04.2025г. в гр. Добрич отнел чужди движими вещи неустановени квадратни метри медни ламарини от владението на Г. П. Н., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои;

- На неустановена дата, в периода от 15.04.2025г. до 25.04.2025г. в гр.

Добрич отнел чужди движими вещи - неустановени квадратни метри медни ламарини от владението на Г. П. Н., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои;

- На неустановена дата, в периода от 25.04.2025г. до 03.05.2025г. в гр.

Добрич отнел чужди движими вещи - неустановени квадратни метри медни ламарини от владението на Г. П. Н., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

В хода на разпоредителното заседание подсъдимият и защитникът му отправиха искане съдебното производство да продължи по реда на глава 27 от НПК в точност чл. 371, т. 2 от НПК. На основание чл. 252, ал. 1 от НПК, след приключване на разпоредителното заседание бе постановено незабавно разглеждане на делото по реда на глава 27 от НПК, в точност чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимият заяви, че разбира в какво е обвинен, признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Съдът, след изслушване на самопризнанията на Р. като констатира, че те се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, с Определение обяви, че при постановяване на Присъдата ще ползва самопризнанията без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В хода на съдебното следствие подсъдимият заяви, че разбира предявеното му обвинение, признава се за виновен и отказва да дава 1 обяснения.

Представителят на Добричка районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, като доказано по безспорен начин от събраните в хода на наказателното производство доказателства, като пледира с оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК съдът да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от три години, което на основание чл.

58а, ал. 1 от НК бъде редуцирано с 1/3 и наложено наказание „ лишаване от свобода „ за срок от две години при първоначален строг режим, при изпълнение на което да бъде приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан, както и за възлагане на сторените по делото разноски.

Защитникът на подсъдимия пледира да бъде наложено наказание „ лишаване от свобода „ за срок от една година, което след редукцията се намали с 1/3.

В хода на съдебните прения, подсъдимият се придържа към становището на защитника си, а на предоставената последна дума – изразява съжаление за стореното.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, установи за безспорно от фактическа страна следното:

Св. Г. П. Н. притежавала къща в гр. Добрич, ул. „****“ № 2, която била определена като паметник на културата, като покривната конструкция на постройката била с монтирани медни ламаринени платна. Свидетелката живеела трайно във ФР Германия. При престоя си в страната отсядала в посочения имот. През месец април 2025г. отседнала в къщата си за известен период, след което отново заминала във ФР Германия. При отсъствието й къщата се стопанисвала от нейната майка - св. К.Г.С..

До къщата на св. Г. Н., живеела св. М.Я.Д., където често оставал да пренощува приятелят й - св. Е.И. М.

На 15.04.2025г. подсъдимият отишъл до къщата на св. Г. Н., покатерил се на покрива на къщата по монтирана метална бурия и с ръце успял да отдели няколко медни ламарини. След като демонтирал медните ламарини ги нагънал. На същия ден отишъл в пункт за изкупуване на вторични суровини в гр. Добрич, на ул. „***“ № 68., стопанисван от търговско дружество „Булметълс“ ЕООД, където работила св. Л. И.а. Подсъдимият предал на св.

И.а намачканите медни елементи с общо тегло 36 кг. и заявил, че били нЕ.и медни отпадъци. За суровината му била изплатена сумата от 396, 00лева.

След няколко дена, на неустановена дата в периода от 15.04.2025г. до 25.04.2025г., подсъдимият се върнал до посочената къща. По същия начин се качил на покрива на имота и с ръце демонтирал няколко от медните ламарини закрепени за покрива, като след това отново ги нагънал. На 25.04.2025г. отново отишъл до пункта за изкупуване на вторични суровини, където предал на св. И.а нагънатите медни елементи с общо тегло 50 кг., за което му била изплатена съответната сума от 550, 00 лв.

След няколко дена, на неустановена дата в периода от 25.04.2025г. до 2

03.05.2025г., подсъдимият се върнал отново до къщата. По същия начин се качил на покрива на имота и с ръце демонтирал няколко от медните ламарини закрепени за покрива, като след това отново ги нагънал. На 03.05.2025г. отишъл до пункта за изкупуване на вторични суровини, където предал на св.

И.а нагънатите медни елементи с общо тегло 35 кг., за което му била изплатена съответната сума от 385, 00 лв.

На 06.05.2025г., около 02:00 часа, св. Е. М. гостувал при приятелката си - св. М. Д.. И двамата дочули шум от стъпки, идващ от покрива на съседната къща. Излезли да проверят какво се случва и забелязали, че там имало някой.

Веднага сигнализирали на ЕЕН 112, тъй като това не се случвало за първи път.

На място пристигнал св. В. Г. - полицейски служител на Първо РУ - Добрич, който провел разговор със св. М.. Двамата огледали мястото и забелязали закачен за оградата суитшърт, в чийто джоб имало фенерче. Изчакали около час, но не установили движение в имота. Св. Г. оставил телефонния си номер на св. Е. М., за да го потърси ако отново забележи някого.

След няколко часа, около 04:00 часа, св. М. и св. Д., отново дочули шум, излезли пред къщата и видели да се отдалечава мъж, който носел суитшърт в ръце. Видели, че закачения по рано на оградата суитшърт вече не бил там.

Позвънили на св., В. Г., след което същият се отправил към мястото и в близост до заведение „Нещото“ установил подсъдимият Д. Р.. Последният отрекъл съпричастността към случилото се, като св. Г. записал данните му.

За възникналата ситуация св. Д. уведомила св. К. С., тъй като дъщеря й в онзи момент била извън страната. Последната огледала имота и установила, че липсвали 30 квадратни метра медни платна. Имотът бил застрахован към застрахователно дружество „Дженерали“, като след инцидента бил съставен констативен протокол. За случилото се св. С. подала жалба в Първо РУ — Добрич.

В хода на образуваното досъдебно производство била назначена съдебно-оценителна експертиза, от чието заключение се установила стойността на процесиите вещи - 30 квадратни метра медни ламарини, собственост на Г. П. Н., била на стойност 4 558, 50 лева, равняващи се на 2 330, 72 евро.

Установено е по делото, че:

Д. Б. Р. е роден на ****г. в гр. Добрич, българин, български гражданин, ЕГН: **********, осъждан по н.о.х.д. № 115/2024 г. по описа на Районен съд — Ген. Тошево, по силата на Определение за одобряване на споразумение, влязло в сила на 26.11.2024 г. за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, предложение второ във вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, за което му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК е било отложено за срок от 3 години.

Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от събраните на 3 досъдебното производство доказателства, които съдът директно може да ползва съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, а именно:

Гласните доказателства, обективирани в протоколите за разпит на свидетелите Г. Н., К. С., М. Д., Е. М., В. Г. и Л. И.а; писмените доказателства – заверени копия от покупко-изплащателни сметки, както и от заключението на изготвената СОЕ, също и от документите, съдържащи факти от значение за изясняване на обстоятелствата по делото: свидетелство за съдимост, характеристични данни и справки за образувани досъдебни производства.

За да изгради вътрешното си убеждение въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът взе предвид следното:

Показанията на всички разпитани в хода на досъдебното производство свидетели са последователни, логични, достоверни и непротиворечиви, като в тях обективно и правдиво са възпроизведени възприетите от свидетелите факти, които са относими към предмета на доказване, поради което и съдът изцяло ги кредитира.

В хода на съдебното дирене, съдът предвид императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК не проведе разпит на подсъдимия, като кредитира изцяло направеното самопризнание, тъй като в хода на наказателното производство не се събраха доказателства – преки или косвени, които да го опровергават.

Предвид гореизложеното съдът прие, че с действията си подсъдимият Д.

Б. Р. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал.

1 от НК, за което е предаден на съд.

Обект на престъпленията по чл. 195, ал. 1 от НК са обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост или правото на владение върху движими вещи.

От обективна страна:

Предмет на престъплението по чл. 195, ал. 1 от НК са чужди движими вещи с определена стойност, възлизаща общо на 4 558, 50 лева, равняващи се на 2 330, 72 евро

Времето и мястото на извършване на деянието, както и участието на подсъдимия в него са категорично установени.

Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие - отнемането се е изразило в прекъсване на фактическата власт върху вещите, която до момента се упражнявала от пострадалата Н.. Деянието е довършено, тъй като извършителят е прекъснал владението на пострадалата и е установил своя фактическа власт върху отнетите вещи.

В процесния случай е налице продължавано престъпление, тъй като трите деяния осъществяват по отделно един състав на едно престъпление / чл.

195, ал. 1 т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК /, извършени са през 4 непродължителни периоди от време при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

От субективна страна:

Престъплението е извършено от Д. Р. с пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е нЕ.ите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.

Намерението на подсъдимият да присвои вещите е било обективирано от действията му последвали тяхното отнемане.

Престъплението е извършено при условията на повторност от подсъдимия, спрямо нЕ.ото предходно осъждане по н.о.х.д. № 115/2024 г. по описа на Районен съд — Ген. Тошево. Не се представиха доказателства, обосноваващи извод, че случаят е маловажен.

По отношение на определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното престъпление, съдът взе предвид следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, тъй като е проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371 т. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК съдът е длъжен да определи наказание на подсъдимия за извършеното от него престъпление при приложение на разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК.

Предвиденото наказание за извършеното престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК е “ лишаване от свобода “ от една до десет години.