Решение № 355 от 11.12.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 355 гр. Добрич, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Данчо Й. Димитров при участието на секретаря Илияна Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно наказателно дело № 20233230200797 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Д-МАКС СЕКЮРИТИ” ЕООД, ЕИК 204346076, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от управителя Д. П. Д., срещу наказателно постановление № 08-2300071/70 от 16.06.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич, с което на „Д-МАКС СЕКЮРИТИ” ЕООД, ЕИК 204346076, със седалище и адрес на управление: *****, в качеството на работодател, за нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване във връзка с чл.

267, ал. 1 във вр. с ал. 2 от Наредба № 16-116 за техническата експлоатация на енергообзавеждането, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено.

Редовно призован за съдебно заседание жалбоподателят не се представлява. С писмено становище (именувано обяснение) се изразява желание да бъде даден ход на делото в отсъствие на представляващия 1 дружеството, като се излагат и доводи по съществото на делото. Иска се отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Алтернативно се иска наказателното постановление да бъде изменено, като на дружеството бъде наложена имуществена санкция на основание чл. 415в от КТ в минимален размер.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и законосъобразно.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение (АУАН) е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице, в отсъствие на представляващия санкционираното юридическо лице, съобразно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, връчен е бил на представляващия и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При връчването на акта представляващият търговеца не се е възползвал от правото си на възражения и обяснения. В срока по чл. 44, ал.

1 от ЗАНН не са били депозирани писмени възражение по акта.

Наказателното постановление (НП) е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на търговеца.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 416, ал. 1 от Кодекса на труда (изм. ДВ, бр. 108 от 2008 г.) с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.

2

От събраните доказателства се установява следното:

На 15.03.2023 г., в 14:30 часа, инспекторите в Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич – свидетелите С. Н. П. и А.Ю.И., извършили проверка на обект за охрана „****“, находящ се в гр. Добрич, ****, стопанисван от „Д-МАКС СЕКЮРИТИ” ЕООД.

При проверката била връчена призовка за представяне на документи, в т.ч. актуални протоколи от измервания към оценката на риска.

На 17.03.2023 г. и 30.03.2023 г. по служебната електронна поща били получени изискани с призовката документи, а на 20.03.2023 г. и 29.03.2023 г., в Дирекция „Инспекция по труда“ Добрич, от К.М. - охранител в дружеството, били представени книги, заповеди и програми за инструктаж по БЗР, Правилник за вътрешния трудов ред и заповед за работното време.

На 30.03.2023 г., след преглед на представените и получените по служебната електронна поща документи, проверяващите констатирали, че няма представен протокол за проверка на ефективността на зануляването на електрическата инсталация в проверявания обект за охрана в гр. Добрич.

На 10.04.2023 г. по служебната електронна поща в Дирекция „Инспекция по труда“ Добрич бил получен протокол № 036-3/05.04.2023 г. за проверка на импеданс Zс на контура „фаза-защитен проводник“ на ел. уредби и съоръжения до 1000 V за помещение на охрана в гр. Добрич, ****.

С оглед установеното, както актосъставителят, така и наказващият орган приели, че „Д-МАКС СЕКЮРИТИ” ЕООД, в качеството си на работодател, не е извършил проверка на импеданса Zс на контура „фазазащитен проводник“ на ел. уредби и съоръжения за помещение на охрана в гр. Добрич, ****, с което не е предприел мерки за защита срещу поражения от електрически ток и не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд на работещите в обекта - нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване във връзка с чл.

267, ал. 1 във вр. с ал. 2 от Наредба № 16-116 за техническата експлоатация на енергообзавеждането.

Както в АУАН, така и в НП, актосъставителят и наказващият орган изрично са посочили, че нарушението е извършено на 15.03.2023 г., установено е на 30.03.2023 г. и е доказано от данните, обективирани в протокол за извършена проверка № ПР2309645 от 31.03.2023 г., призовка с 3 изх. № 23015864 от 15.03.2023 г., протокол № 036-3/05.04.2023 г. за проверка на импеданс Zс на контура „фаза-защитен проводник“ на ел. уредби и съоръжения до 1000V.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са установени от свидетелите С. Н. П., Г. В. В. и К. А. А., чийто показания са еднопосочни, последователни и безпротиворечиви. Няма основание да не се дава вяра на свидетелите С. Н. П., Г. В. В. и К. А. А., нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина, още повече че същите се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели С. Н. П., Г. В. В. и К. А. А., както и от приложените и приети по делото писмени доказателства – протокол за извършена проверка № ПР2309645 от 31.03.2023 г., призовка с изх. № 23015864 от 15.03.2023 г., протокол № 0363/05.04.2023 г. за проверка на импеданс Zс на контура „фаза-защитен проводник“ на ел. уредби и съоръжения до 1000V.

Иначе казано – доказателствената сила на АУАН не само че не е оборена, но фактическата обстановка описана в АУАН и в НП е безспорно установена в съдебно заседание.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Описаната в НП и установена по делото фактическа обстановка осъществява състава на нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване във връзка с чл. 267, ал. 1 във вр. с ал. 2 от Наредба № 16-116 от 8.02.2008 г. за техническата експлоатация на енергообзавеждането, вменяваща в задължение на работодателя да извърши проверка на импеданса Zс на контура „фаза-защитен проводник“ на ел. уредби и съоръжения до 1000 V, за помещение на охрана в гр. Добрич, ****, с което не е предприел мерки за защита срещу поражения от електрически ток и не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд на работещите в обекта.

4

Правно релевантните факти за ангажиране на отговорността за неизпълнение на вмененото му задължението, са установени със събраните по делото доказателства. Както вече бе посочено, съдът кредитира показанията на свидетелите С. Н. П., Г. В. В. и К. А. А., които показания, подкрепени със събраните по делото писмени доказателства, установяват по един категоричен и безспорен начин, че „Д-МАКС СЕКЮРИТИ” ЕООД, в качеството си на работодател, не е извършил проверка на импеданса Zс на контура „фазазащитен проводник“ на ел. уредби и съоръжения за помещение на охрана в гр. Добрич, с което не е предприел мерки за защита срещу поражения от електрически ток и не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд на работещите в обекта.

Съгласно & 1 от ДР към КТ по смисъла на кодекса „работодател” е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. В случая „Д-МАКС СЕКЮРИТИ” ЕООД се явява работодател и субект на нарушението.

При така установената фактическа обстановка съдът намира описаното в АУАН и в издаденото въз основа на него НП нарушение по чл. 200, ал. 1, т.

2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване във връзка с чл. 267, ал. 1 във вр. с ал. 2 от Наредба № 16-116 за техническата експлоатация на енергообзавеждането за доказано. При издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на материалния закон. То е обосновано и не е постановено при непълнота на доказателствата. Отговорността, която законът възлага на ЮЛ и ЕТ е обективна, безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно да бъде констатирано неизпълнение на задължение към държавата. Тя е проява на засилена превенция срещу определени противоправни прояви.

Съгласно санкционната норма на чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда, работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко 5 наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.

Що се отнася до санкционирането на жалбоподателя за извършване на процесното нарушение, по разбиране на настоящият състав следва да се приложи разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ, съгласно която „За нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 50 до 100 лв.

Посочената норма е озаглавена „Отговорност за маловажно нарушение”, и регламентира критериите, по които следва да се определи дали едно административно нарушение е маловажно такова, като основание за налагане на санкция по привилегирования състав. По аргумент от разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ, за квалифицирането на нарушението като маловажно е необхоД. кумулативното наличие на три предпоставки: извършено нарушение, нарушението да е било отстранено веднага след установяването му и от нарушението да не са произлезли вредни последици.

В случая безспорно е установено, че е налице извършено нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване във връзка с чл. 267, ал. 1 във вр. с ал. 2 от Наредба № 16-116 за техническата експлоатация на енергообзавеждането, подлежащо на санкциониране по чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда. В същото време, нарушението е било отстранено веднага след установяването му и преди датата на съставяне на АУАН по предвидения ред (дата на установяване на нарушението - 30.03.2023 г., дата на отстраняване на нарушението - 05.04.2023 г., дата на съставяне на АУАН - 21.04.2023 г.), поради което следва да се приеме, че същото не е довело до вредни за работника последици.