Определение № 1270 от 02.09.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1270 гр. Благоевград, 02.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Емилия Дончева

Вера Коева като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно частно гражданско дело № 20261200500792 по описа за 2026 година

Производството е образувано по частна жалба на С. Т. С., ЕГН **********, с адрес: гр.Благоевград, ж.к.“***“, бл.125, против определение №632/28.04.2026г на РС-Благоевград по гр.д.№651/26г по описа на с.с., подадена чрез процесуален представител, с пр. осн.чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.

С атакувания акт е прекратено производството по делото, поради недопустимост на иска и исковата молба е върната.

Недоволен от така постановеното определение е останал жалбоподателят, който го намира за незаконосъобразно, излагайки подробни съображения в тази насока. Иска неговата отмяна и връщане делото за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

Противната страна оспорва жалбата като неоснователна, поддържа атакуваното определение и настоява за потвърждаването му, за което също подробно се аргументира.

Съдът, след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

От материалите по делото се установи, че ищеца претендира прекратяване по реда на чл.150 СК на издръжката, която е осъден да заплаща 1 на ответницата Я.С. по гр.д.№666/2016г по описа на РС-Благоевград. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът се позовава на настъпила след постановяване на решението по горното дело промяна, водеща до отпадане на задължението за издръжка, изразяваща се в това, че същата била вече пълнолетна (28г), семейна и не продължавала образованието си в средно или висше учебно заведение. Същевременно ответницата не предприемала действия за прекратяване на изпълнителното дело и същото формално продължавало да съществува.

От приложения изпълнителен лист от 07.07.2017г на РС-Благоевград по гр.д.№666/16г по описа на с.с. действително се установява осъждането на ищеца да заплаща месечна издръжка на пълнолетната си дъщеря Я.С. в размер на 50лв, считано от 01.11.2016г до настъпване на основание за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.Според служебната справка издръжката е присъдена на ответницата като пълнолетна, учаща в средно учебно заведение. Не се спори, че е родена на 04.02.1997г.

При тези данни правилно РС е приел, че производството следва да се прекрати, поради недопустимост на предявения иск. Искът за прекратяване на издръжка е допустим, когато са настъпили промени в правопораждащите обстоятелства за присъждане на издръжката, което е и предмет на доказване.

По арг. чл.143, ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца до навършване на пълнолетие. По изключение обаче според чл.144 СК родителите дължат издръжка и на пълнолетните си деца, ако те не могат да си я осигурят сами и учат в средни или висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение. При навършване на пълнолетие, респ. при навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, както и при смърт на една от страните, решението за присъдената издръжката губи своята сила, без да е необходимо изявление на която и да е от страните или постановяването на друг акт(вж.т.16 на ППВС№5/70г и Р№136/08.05.2014г на ВКС по гр.д. №4488/13г, IV гр.о.). Следователно, иск за прекратяване на издръжка по чл.150 СК,поради навършване на съответната възраст, до която 2 се дължи издръжката, се явява лишен от правен интерес, тъй като целената правна промяна вече е настъпила на друго основание (вж.Р№313/10.09.2012г на ВКС по гр.д.№1076/11г, IV гр.о.).На същото основание се явява прекратено и евентуално образуваното изпълнително дело, независимо дали съдебният изпълнител е издал постановление за прекратяването му, защото последното само констатира вече настъпилото по силата на закона прекратяване на издръжката (вж. ТР№47/1.IV.1965 г. по гр.д.№23/65 г., ОСГК).Ето защо изпълнителния процес не е в състояние да обоснове правен интерес от предявения иск.

В настоящия случай, ищецът е предявил иск за прекратяване на присъдената по гр.д.№666/16г по описа на РС-Благоевград издръжка, която е следвало да плаща на дъщеря си Я.С. като пълнолетна, учаща в средно училище. При това положение по арг. от чл.144 СК тази издръжка е прекратила действието си автоматично с навършване на двадесетгодишна възраст на ответницата, т.е. на 04.02.2017г., поради което ищеца не разполага с правен интерес да претендира прекратяване на издръжката по съдебен ред.

Липсват данни в полза на ответницата да е присъждана издръжка като учаща във висше учебно заведение и обсъждането на тази хипотеза е безпредметно.

За пълнота следва да се посочи, че към момента ответницата е навършила 29годишна възраст, поради което, дори да е присъдена такава, по вече изложените съображения същата е прекратена с навършването на 25-годишна възраст,в каквато насока са и мотивите на районния съд.Оттук и неоснователността на въззивните доводи за допустимост на предявения иск.

Несъстоятелни са и доводите на жалбоподателя, че първоинстанционния съд е следвало да разгледа иска като такъв по чл.439 ГПК. В случая иск по чл.439 ГПК не е предявяван, доколко изложените факти и формулирания петитум обосновават именно иска по чл.150 СК. Независимо от това, следва да се посочи, че в казус като разглеждания иска по чл.439 ГПК също е недопустим, доколкото актът за присъдената издръжка е изгубил своята правна сила и въз основа на него не може да се проведе принудително изпълнение.

В този контекст атакуваният акт, като правилен и законосъобразен, ще следва да се потвърди изцяло.

В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните, 3 които са от значение за правилното решаване на спора.

С оглед изхода от делото в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро.

Водим от горното, Благоевградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №632/28.04.2026г на РС-Благоевград по гр.д.№651/26г по описа на с.с.

ОСЪЖДА С. Т. С., ЕГН **********, с адрес: гр.Благоевград, ж.к.“***“, бл.125 да заплати на Я. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр.Симитли, кв.“Ораново“, ул.“***“ №25 сумата в размер на 300 евро, представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение по делото.

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на страните, пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4