Решение № 820 от 21.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 820 гр. Пловдив, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Гражданско дело № 20225300102839 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 23,ал.2 от СК.

Ищцата М. П. М. от **** в исковата си молба против Т. И. М. от същия град, твърди,че с ответника са сключили граждански брак на ****, който брак е прекратен с допуснат развод със съдебно решение ,постановено по гр.дело № 20215330116572 по описа на РС ****.

Посочва,че по време на брака им ,на 28.08.2003г. от И.Ц.М. и Ф.К.М. с договор за покупко-продажба са закупили следния недвижим имот : Апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48 от 03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК , с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект със Заповед № КД-14-16-1750/ 19.08.20 *** на Началник на СГКК - ***, с адрес на имота: ****, който самостоятелен обект се намира на етаж *** в сграда с идентификатор 1

*** и с предназначение: Жилищна сграда многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***; предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент ,с площ: 91.07 кв.м; прилежащи части: изба ***- с площ 14.7кв.м., таван №***- с площ 17.74кв.м., както и 11.155% ид.ч. от общите части на сградата.

Ищцата твърди,че продажната цена на имота е била равна на данъчната оценка на имота към онзи момент, а именно сумата в размер на 35 654,70 лева ,от която в нотариалния акт било посочено,че 26 654,70 лева е била изплатена на продавачите в брой,а остатъкът в размер на 9 000,00 лева чрез заем от *** нареден по сметка на продавачите. Ищцата твърди обаче,че действителната продажна цена на апартамента била в размер на 23000,00 евро, с левова равностойност 44 984,09 лева ,на практика изплатени 44 987,27 лева, както следва : 18 400,00 евро с левова равностойност 35 987,27лева чрез превод на сумата от баща й П.Т.Р. по сметката на продавача И.Ц.М. и остатъкът от 4600 евро - чрез посочения в нотариалния акт заем в размер на 9000 лева/ с равностойност в евро 4 601,63 евро/ от *** АД,изплатен по време на брака им. Ищцата твърди,че при закупуване на жилището е вложила лични средства, дарени от баща й в размер на 18 400 евро и до този размер жилището е нейна лична собственост. Останалата част от стойността на жилището е заплатена с общи средства на съпрузите.

Моли съда да постанови решение,с което да приеме, че собствеността върху 35 987,27/44 987,27 идеални части от описания апартамент е нейно лично притежание ,и които идеални части е придобила в резултат на влагане в покупката на апартамента на нейни лични средства в размер на 35 987,27 лева, представляващи левовата равностойност на 18 400 евро,получени по дарение от баща й П.Р..

В срока за отговор на исковата молба ответникът Т. М. оспорва основателността на предявения иск. Твърди,че апартамента е закупен 2 с лично имущество и на двамата съпрузи. Продажната цена на апартамента е заплатена по равно от родителите на съпрузите.

Твърди,че сумата в размер на 18 230 евро е дарение от родителите му лично на него като техен син и купувач по сделката. Ответникът посочва,че действителната пазарна цена на апартамента е била в размер на 36 600,00 евро, от която 13 600 в левова равностойност е заплатена в брой при сключване на сделката от родителите му, 4 600,00 лева – с банков кредит, изплащан от майка му, и 18 400,00 преведени от бащата на ищцата по банков път в деня на сделката.

Ответникът твърди,че родителите му дарили сумата в размер на 18 230 евро, а бащата на ищцата й е дарил 18 400 евро , вложени за закупуване на описания апартамент. Искането е искът като неоснователен да бъде отхвърлен.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното :

Няма спор ,че на 28.08.2003г. с договор за покупко-продажба на недвижим имот страните по спора са придобили собствеността върху недвижим имот ,представляващ жилище ,апартамент с площ от 91,07 кв.м., с идентификатор *** ,находящо се в ****, ведно с избено помещение №*** с площ от 14,70 кв.м. , таванско помещение №*** с площ от 17,74 кв.м. ,ведно с 11,155 % ид.части от общите части на сградата .

От заключението на съдебно –техническата експертиза се установява,че пазарната стойност на имота към месец август 2003г. е 68 000 лева, а съобразно НСИ и справки за публикувани оферти за продажба на приблизително същите жилища във *** и *** от м.06.2003г. и м.07.2003г. е 46 000 лева.

Няма спор между страните, че на 28.08.2003г. П.Р. –баща на ищцата М. М. е заплатил част от продажната цена на процесния имот в размер на 18 400 евро.

Няма спор ,че ответникът е титуляр на ипотечен кредит,сключен 3 с „***“АД на 01.09.2003г. в размер на 9 000 лева, със срок на кредита : 60 месеца.

При така установеното от правна страна съдът приема следното :

Предявеният иск е неоснователен.

Според чл. 19 от СК (отм.), действал по време на сключване на брака на страните, вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити, като съвместният принос на съпрузите се предполага до доказване на противното и може да се изрази във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинството, в който смисъл е и сега действащата разпоредба на чл.

21 от СК. Съпружеската имуществена общност се прекратява с прекратяването на брака, като дяловете на съпрузите са равни, съгласно чл. 27, ал. 1 и чл. 28 от СК.

Съгласно правната теория и константната практика на ВКС, понятието съвместен "принос" включва:

- средствата от трудова дейност на съпрузите по време на брака, тъй като се счита, че такива средства са предназначени да обслужват нуждите на семейството;

- положен труд и грижи за отглеждане и възпитание на децата в семейството, за осигуряване спокойна среда за работа и творчество на другия съпруг, тъй като се счита, че тези дейности са по същество един особен вид труд, който макар и да няма материално изражение, е израз на грижа за семейството и принос в неговото развитие и благополучие, съгласно чл. 17 от СК;

- средства в пари или в натура (подслон, материални блага продукти, вещи и др.), получени безвъзмездно от близки на съпруга при посрещане нужди на семейството му - счита се, че такива средства се предоставят за подпомагане на семейството при посрещане на 4 нуждите му, поради което средствата се третират като резултат от съвместен принос на брачните партньори;

- заемни средства, предоставени от близки на единия съпруг за закупуване на вещ или за други нужди - например кредити, изтеглени от близък на съпруга, тъй като дори когато предоставената в заем от близък сума е вложена в закупуване на движима вещ или недвижим имот - СИО, характерът на средствата не е личен, доколкото спрямо двамата съпрузи възниква солидарно задължение за погасяване на заема към заемодателя, съгласно чл. 32, ал.2 от СК. Всеки един от съпрузите може и е длъжен да плати дълга, поради което е налице съвместен принос.

В конкретния казус, не е спорно между страните,че 28.08.2003г.

П.Р. –баща на ищцата М. М. е заплатил част от продажната цена на закупения от съпрузите недвижим имот, в размер на 18 400 евро. Но, този факт сам по себе си, не доказва,че с посочената сума се дарява само ищцата, а не двамата съпрузи. Събраните гласни доказателства установяват обстоятелства относно състоянието на имота към момента на закупуването, но не доказват, че намерението на родителите на ищцата не е било да надарят двамата съпрузи, младото семейство с посочената сума за закупуване на апартамента, а намерението им е било да надарят само нея с посочената сума. Липсва документ, в който да е отразено дарственото намерение, а такова не е изразено и по друг начин и не е обективирано, за да се направи извод, че дарената сума от 18 400 евро е била дарена лично на дъщерята, а не на семейството за задоволяването на нуждите му. Следва да се приеме ,в който смисъл е практиката на ВКС, че в подобни хипотези, до доказване на противното сумата, дадена безвъзмездно на единия съпруг от неговите родители следва да се счита дарена на двамата съпрузи, а не лично на него, при липсата на договор за противното.

По изложените съображения, искът като неоснователен следва да се отхвърли.

5

С оглед изхода на спора в тежест на ищцата следва да се присъдят сторените от ответника съдебни разноски- в размер на 7 190,00 лева,съобразно списък по чл.80 от ГПК.

Водим от горното,съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. П. М. от ****, ЕГН ********** със съдебен адрес : ****, -адв. И. О. против Т. И. М. от ****,ЕГН **********, със съдебен адрес : ****-адв. В. Б. иск с правно основание 23,ал.2 от СК,с който се иска да се приеме, че собствеността върху 35 987,27/44 987,27 идеални части от жилище ,апартамент с площ от 91,07 кв.м., с идентификатор *** ,находящо се в ****, ведно с избено помещение №*** с площ от 14,70 кв.м. , таванско помещение №*** с площ от 17,74 кв.м. ,ведно с 11,155 % ид.части от общите части на сградата е лично притежание на ищцата придобито в резултат на влагане в покупката на апартамента на нейни лични средства в размер на 35 987,27 лева, представляващи левовата равностойност на 18 400 евро,получени по дарение от баща й П.Р.,като неоснователен.

ОСЪЖДА М. П. М. от ****, ЕГН ********** със съдебен адрес : ****, -адв. И. О. да заплати на Т. И. М. от ****,ЕГН **********, със съдебен адрес : ****-адв. В. Б. сумата в размер на 7 190,00 / седем хиляди сто и деветдесет / лева -представляваща сторени съдебноделоводни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните ,с въззивна жалба пред Апелативен съд Пловдив.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 6