Решение № 1337 от 17.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1337 гр. Пловдив, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20255330203988 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от „Транс Ив 66“ ЕООД, с ЕИК 202882787, против Електронен фиш № 8505352444 издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който е наложена имуществена санкция на дружеството в размер на 2500 лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл.

187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

В жалбата, се твърди че издадения електронен фиш е неправилен и незаконосъобразен, както и че е изтекла преследвателската давност.

Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П. И., моли за потвърждаване на електронния фиш, като излага съображения за доказаност на нарушението. Моли се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в максимален размер.

Жалбата е депозирана в срок и от лицето, по отношение на което е издаден обжалваният електронен фиш, както и срещу акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.58д от ЗАНН. Поради това и същата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Обжалваният електронен фиш е издаден за това, че на 21.05.2022г. в 13.23 часа е установено нарушение с посочен във фиша номер, с ППС влекач „МАН ТГХ“ с рег. № **, с технически допустима максимална маса 20 500, брой оси 2, екологична категория Евро 6Д, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима маса на състава 44 000, в община Марица, за 1 движение по път А-1, км. 118+599, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т.2 от ЗП, тъй като за ППС има валидна тол декларация за преминаването, но платената категория е помалка от измерената. Посочено е, че нарушението е установено с устройство № 20052, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път А-1, км. 118+599.

Нарушението е квалифицирано като такова на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и е отразено, че на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на дружеството-жалбоподател се налага имуществена санкция от 2500 лева, като собственик/ ползвател, на когото е регистрирано ППС.

От събраните в хода на производството писмени доказателства се установява, че въпросното ППС е със собственик „Транс Ив 66“ ЕООД, както и че на датата на соченото нарушение е било действително заснето движението на ППС от устройство, съставляващо елемент от електронната система за пътни такси, монтирано на път А-1, съставляващ автомагистрала и включен в списъка, приложение към т.1 на Решение № 101/2020 г. на МС за приемане на Списък на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - тол такса, като отразеното в доклада на електронната система е, че има валидна тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената тъй като декларацията е за ППС с техническа допустима маса над 12 тона, с 2 оси, а заснетото ППС е с допустима максимална маса на състава от превозни средства с над 12 тона, с 5 оси. Поради изложеното декларираната категория е по-малка от заснетата.

Според чл. 102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него. Съгласно другата разпоредба, на която е основан електронният фиш, а именно тази на чл.179, ал. 3б от ЗДвП собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата /всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9/, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозно средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.

В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че собственикът на ППС е имал регистрирано бордово устройство 2 както и че към датата на нарушението на 21.05.2022г. в 13.23 часа бордовото устройство е било включено и бил подаван сигнал от бордовото устройство на въпросното ППС, като е декларирано преминаване на ППС с 2 оси на влекач и 0 оси на ремарке, камион по-голям от 12 тона, категория Евро 6Д. В действителност обаче е установено че ППС се е движело с 5 оси, вместо с декларираните 2. Бордовото устройство, асоциирано в процесното ППС, предавало данни за формиране на тол декларация посредством интерфейса към централната система на АПИ. Така било установено частично незаплащането на дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, което било засечено с отразеното по електронния фиш контролно устройство с идентификатор 20052 на датата 21.05.2022г. в 13.23 часа, н а път А-1, км.

118+599, за което бил генериран доказателствен запис в системата по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП със същия номер на нарушението, като отразения в обжалвания електронен фиш. Затова на „Транс Ив 66“ ЕООД бил съставен обжалвания електронен фиш № 8505352444.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства.

От доклад с № DF9C45B865D87BB4E053031F160AB2DB по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП и приложени към него 2 броя статични изображения във вид на снимков материал се установява, че на 21.05.2022г. в 13.23 часа състав от влекач с рег. № ** и прикачено към него ремарке се е движил по път А-1, км.

118+599 в посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като движението му е заснето от контролно устройство с № 20052.

Установява се още, че причината за отчитане на движението на състава от ППС като нарушение е, че общият брой на осите му е 5, а платената категория за преминаването е по-малка от измерената, т.е. тол декларацията е за преминаване на ППС с 2 оси.

От становище от 17.07.2025г. от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ в Национално тол управление и справка за данните по подадената тол декларация се изяснява, че за дата 21.05.2022г. има подадена тол декларация за движението на ППС с рег. № **, но декларираната категория е за превозно средство с маса над 12 тона и само с 2 оси.

От справка приложена по делото се установява че ППС с рег. № ** представлява влекач с марка и модел „МАН ТГХ“, с технически допустима максимална маса 20 500 кг и с 2 оси. Изяснява се и че жалбоподателят „Транс Ив 66“ ЕООД е вписан като собственик на превозното средство.

От справка от електронната система на АПИ се установява, че след издаването му обжалваният Електронен фиш № 8505352444 е изпратен за връчване и видно от обратната разписка приложена по делото е получен от адресата си на 24.06.2025г. Установява се още, че фишът не е връчван преди тази дата и не е изпращан за връчване преди това или по друг начин.

При така установените факти съдът приема следното от правна 3 страна:

Обжалваният Електронен фиш № 8505352444 е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: мястото - община Марица, път А-1, км. 118+599 в посока намаляващ километър; датата - 21.05.2022г.; точният час на извършване на нарушението - 13:23 часа; регистрационният номер на пътното превозно средство - рег. № **; вписания ползвател - жалбоподателят „Транс Ив 66“ ЕООД; описание на нарушението - движение на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени изцяло задълженията във връзка със заплащане на таксата по чл.

10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата - такса за изминато разстояние /тол такса/, тъй като е заплатена само частично дължимата пътна такса, като има създадена тол декларация за преминаването, но платената категория е помалка от измерената; нарушените разпоредби - чл. 102, ал. 2 във вр. с чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП; разяснена е възможността за заплащане на компенсаторната таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, с което санкционираният да се освободи от понасянето на административнонаказателна отговорност; размерът на имуществената санкция - 2 500 лева; срокът и начините за доброволното й заплащане четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.

Съдът приема съображенията изложени от страна на жалбоподателя че издадения електронен фиш следва да бъде отменен поради изтекла предвидената в закона давност. При осъществяване на отговорността на нарушителя чрез издаване на електронен фиш не намират приложение сроковете по чл. 34 от ЗАНН. С посочената разпоредба се регламентират срокове за съставяне на актове за установяване на административни нарушения и за издаване на наказателни постановления, които не са част от специалното производство по издаване на електронните фишове. При този особен ред за реализиране на отговорността на дееца не са предвидени два етапа, подобно на общия процес по ЗАНН - с повдигане и предявяване на обвинение и налагане на наказание. Електронният фиш съчетава и двете.

Поради това давностният срок тече от датата на извършване на деянието, която съвпада с установяването на нарушението и издаването на електронния фиш.

От събраните по делото доказателства се установява че до връчването на електронния фиш е изтекъл 3-годишният срок на преследвателската давност, без през този период тя да е била прекъсвана. В тази връзка съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС е недопустимо административните нарушения да се установяват и санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна несигурност, а извършителите на деяния със значително пониска степен на обществена опасност, каквито са административните нарушения, биха били поставени в по-тежко положение спрямо 4 извършителите на деянията с най-висока степен на обществена опасност каквито са престъпленията. Поради това институтите на давността в двете й разновидности: 1) давност за преследване, след изтичането на която се погасява възможността на компетентния държавен орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение, и 2) давност за изпълнение на наложено наказание, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на вече наложената административна санкция, намират приложение и в административнонаказателния процес.

Съгласно цитираното тълкувателно постановление и на основание препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност в НК е приложима и в административнонаказателния процес по ЗАНН. В тълкувателното постановление е прието още, че пример за такова субсидиарно приложение е абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. С нея не се изчерпват случаите, при които разпоредбите на давността по НК следва да намерят субсидиарно приложение.

Преследвателската давност ограничава във времево отношение възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт наказателната/административнонаказателната отговорност на дееца. В общия случай тя започва от деня, в който е довършено престъплението/нарушението - чл. 80, ал. 3 от НК, и тече до реализиране на наказателната/административнонаказателната отговорност на правонарушителя с влязъл в сила акт. Преследвателската давност бива два вида: обикновена и абсолютна - така Решение № 907 от 29.04.2021 г. по к.а.н.д. № 534/2021 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив.