Решение № 244 от 13.12.2021, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 244 гр. С., 13.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Мария Ан. Славчева

Крум Б. Гечев при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско дело № 20215400500374 по описа за 2021 година

И за да се произнесе ,взе в предвид следното:

Производството е по чл.268 от ГПК, във връзка с чл.108ЗС .С. окръжен съд е сезиран с въззивна частна жалба вх.№ 4786 от 04.08.2021година и въззивна жалба вх.№ 4785 от 04.08.2021година от Р. БР. Ч. , депозирани чрез пълномощника й адвокат Б.П.,съответно срещу Решение №266 от 26.07.2021г постановено по гр.дело №245/2021г на Районен съд гр.С., в частта с която е оставен без разглеждане като процесуално недопустим, поради липса на правен интерес ревандикационния иск, предявен от Р. БР. Ч., ЕГН **********, от с. Л., общ. Д., обл. С., срещу Община Д., ЕИК 000614906, представлявана от кмета Елин Асенов Радев, с адрес гр. Д., общ. Д., обл. С., ул. Първи май № 3, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на този ответник, че ищцата е собственик на основание договор за продажба на недвижим имот, частна общинска собственост, чрез търг с тайно наддаване от 06.07.2017 г. на УПИ II - 471, в кв. 51 по плана с. Л., общ. Д., обл. С., с обща площ 777 кв.м., с начин на трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване - за жилищно застрояване, при граници: север - УПИ I - 470, изток - улица, юг - УПИ - III - 472 и запад КВС, съгласно акт */14.02.2017 г., за поправка на акт за частна общинска собственост */20.04.2016 г., вписан под * г., том I, вх. рег. № 406, имотни партиди 16580 и да бъде осъдена Община Д. й предаде владението и собствеността в границите посочени акт */14.02.2017 г., за поправка на акт за частна общинска собственост */20.04.2016 г., вписан под * г., том I, вх. рег. № 406, (в която част решението е с характер на определение), както и в частта, с която е отхвърлен като неоснователен

1 ревандикационният иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от Р. БР. Ч., ЕГН **********, от с. Л., общ. Д., обл. С., срещу КР. Д. Ч., с ЕГН **********, от с. Л., общ. Д., обл. С., с който се иска да бъде признато за установено по отношение на този ответник, че ищцата е собственик на основание договор за продажба на недвижим имот, частна общинска собственост, чрез търг с тайно наддаване от 06.07.2017 г. на 250 кв.м. реална част от имот пл. № 471, образуващ УПИ II - 471, в кв. 51 по плана с. Л., общ. Д., обл. С., заключващи се между построената масивна каменна ограда и парцелната граница между УПИ I - 470, в кв. 51 и УПИ II - 471, в кв. 51 по плана с. Л., общ. Д., обл. С. и да бъде осъден ответникът Ч. да й предаде собствеността и владението им.

С въззивната жалба се обжалва постановеното съдебно решение в частта,с която е отхвърлен предявеният от ищцата Р.Ч. ревандикационен иск, с оплаквания за нарушение на материалноправнпте и процесуалноправните разпоредби.Направено е оплакване за незаконосъобразност на извода на съда,относно приетото, че ответникът е придобил имот по силата на договор за покупко-продажба от Община-Д. с площ и граници,които са били индивидуализирани в самият договор,поради което искът се явява неоснователен и недоказан, а в в прекратителната му часг е приел,че не следва да се обсъжда възражението на ищцата за нищожност на Решение № 2999/27.12.2016 година на Общсъвет-Д.,тъй като е било недопустимо провеждане на косвен съдебен контрол за валидност и законосъобразност на същото решение в рамките на настоящето производство. Поддържа оплакване, че по реда на косвения съдебен контрол съдът се произнася относно валидността на административните актове,когато този въпрос е с преюдициално значение за разрешаване на гражданскоправния спор за собственос т. По материалната законосъобразност на акта,съдът може да се произнесе инцидентно,кога то такъв акт се противопоставя на страна по делото,която не е била участник в административно то производство по издаването и обжалването му, в какъвто смисъл е и ТР № 6/2005 г.на ОСГК на ВКС.

Позовава се и на разпоредбата на чл.17,ал.2 ГПК, съгласно която гражданския съд се произнася инцидентно по валидността на административните актове,независимо от това дали те подлежат на съдебен контрол и произнасянето е само в мотивите на решението,доколкото е във връзка с основния граждански спор, като няма правомощието да прогласява с диспозитива на решението си нищожността на административния акт.

Направено е и оплакване,че след като съдът не се е произнесъл по направеното възражение е постановил неправилен (алтернативно недопустим) съдебен акт,който се отразява и в частта по отношение на втория ответник. Моли да бъде отменен постановеният съдебен акт от районен съд-Д. (вероятно се има предвид С.)в отхвърлителната му част и вместо него постановени друг,с който съдът уважи изцяло исковата претенция на ищцата.

С въззивната частна жалба се атакува постановеното решение в прекратителната му част, в която част има характер на определение.Поддържа се оплакване за нарушение на материалноправните и процесуалноправните разпоредби. Изразено е несъгласие с атакувания акт, с който е оставена без разглеждане като процесуално недопустим поради липса па правен интерес ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС,предявен от 2

Р. БР. Ч. срещу Община-Д. и прекратяване производството по гр.д. 245/2021 г. в тази му част. Развива оплакване, че извода за липсата на правен интерес от предявяване ревандикационния иск срещу общината е направен въз основа на съждения,конто не намират опора в събраните по делото доказателства в т.ч. и заключението на вещото лице.

Придобитият имот по силата на сключеният договор за покупко- продажба е с площ 777 кв.м,но дали в действителност е толкова не е изследван.Съгласно представените документи (договор, протокол и лр.) описаната площ придобита от ищцаата е 777 кв.м.,но същата не е в този размер,по съображенията изложени в исковата молба и неправилно първоинстанционният съд е приел,че се претендира по - голяма площ,а именно 925 кв.м.,съгласно плана на с.Л. от 1983 година.Твърди се,че не са имали предвид изменението направено през 2016 година,влязло в законна сила през 2017 година.както и че не са правили искане за изменение на исковата претенция по надлежния ред, каквото твърдение липсва в исковата молба.Поддържа се незаконосъобразност на извода на съда за недопустимост на провеждане косвен съдебен контрол за валидност на процесното решение, тъй като по реда па косвения съдебен контрол съдът се произнася относно валидността на административните актове,когато този въпрос е с преюдициално значение за разрешаване на гражданскоправння спор за собственост. По материалната законосъобразност на акта,съдът може да се произнесе инцидентно,когато такъв акт се противопоставя на страна по делото,която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му.В този смисъл е и ТР Х° 6/2005 г.на ОСГК на ВКС. Позовава се на разпоредбата на чл.17,ал.2 ГПК,гражданския съд се произнася инцидентно по валидността на административните актове,независимо от това дали те подлежат на съдебен контрол.Произнасянето е само в мотивите на решението,доколкото е във връзка с основния граждански спор.Поддържа оплакване,че след като съдът не се произнася по направеното възражение,съдът постановява един неправилен(алтернативно недопустим) съд. Моли съдът да отмени постановеният съдебен акт от Районен съд-С.(вероятно се има предвид С.) в прекратителната му част и отмени(алтернативно обезсили) решението в атакуваната част, с характер на определение.

С писмения отговор К.Ч.,чрез пълномощника си адв.Н.Т. поддържа неоснователност на въззивната жалба и предлага съдът да я остави без уважение.

С писмения отговор Община Д.,чрез пълномощника си адв.Н.Т. оспорва въззивната частна жалба.

Изложените съображения относно неоснователност на въззивната жалба и въззивната частна жалба са идентични и са в насока,че вещото лице по назначената и изслушана СТЕ по искане на ищеца установява,че процесния имот е продаден по действащия одобрен план със заповед №РД-1398 от 16.11.1983година и за процесния имот е одобрено изменение на ПУП с Решение №299/27.12.2016година на ОбС Д. и същият е с площ 777 кв.м с посочени граници на имота или вещото лице констатира,че ищцата е придобила и владее имота с площ, колкото е закупила. Развива доводи също така,че ищцата е била наясно с Решение №299/27.12.2016година на ОбС Д., тъй катов тръжната документация за покупка на имота са й предоставени не само решението,но и проекто3 договора за покупка на имота, в който е описан имота,скица на имота с посочени граници иплощ,както и акт */14.02.2017година за поправка на АОЧС 1547/20.04.2016година и самия поправен акт, а и същата е направила оглед на имота и е подписала декларация за това, с което опровергава изложените твърдения,че се е запознала с документите едва в хода на съдебното производство.Предлага съдът да остави въззивната жалба и въззивната частна жалба без уважение.

Окръжният съд за да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и обсъди доказателствата намери за установено следното:

Районен съд е сезиран с предявени обективно съединени ревандикационни искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на Община Д., че Р.Ч. е собственик на УПИ II - 471, в кв. 51 по плана с. Л., общ. Д., обл. С., с обща площ 777 кв.м., с начин на трайно предназначение на територията - урбанизирана и НТП - за жилищно застрояване по акт за частна общинска собственост */14.02.2017 г., вписан под * г., том I, вх. рег. № 406, имотни партиди 16580, при граници: север - УПИ I - 470, изток - улица, юг УПИ - III - 472 и запад КВС, като общината бъде осъдена да й предаде собствеността и владението на УПИ в границите, посочени както в акта за частна общинска собственост, така и в договора за покупко продажба, а по отношение на ответника КР. Д. Ч. да се признае за установено, че ищцата е собственик на 250 кв.м. реална част от имот пл. № 471, образуващ УПИ II - 471, в кв. 51 по плана с. Л., общ. Д., обл. С., заключващи се между построената масивна каменна ограда и парцелната граница между УПИ I - 470, в кв. 51 и УПИ II - 471, в кв. 51 по плана с. Л., общ. Д., обл. С., с искане да бъде осъден ответникът Ч. да й предаде собствеността и владението върху тази част.

Изложени са в исковата молба фактическите твърдения, че с решение № 376, взето с протокол № 27/28.04.2017 г. на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, чл. 35, ал. 1 ЗОС, във вр. с чл. 47, ал. 1 от НРПУРОИ в община Д., общински съвет Д. дава съгласие на кмета да извърши продажба чрез публичен търг с тайно наддаване на недвижим имот УПИ II - 471, в кв. 51 по плана с. Л., общ. Д., обл. С., с обща площ 777 кв.м., с начин на трайно предназначение на територията - урбанизирана и НТП - за жилищно застрояване съгласно акт за частна общинска собственост */14.02.2017 г. при начална тръжна цена 4 514 лева.

Твърди още,че на 06.07.2017 г. между община Д. като продавач и ищцата като купувач е сключен договор за продажба на недвижим имот, частна общинска собственост, чрез търг с тайно наддаване, по силата на който продавачът продава на купувача своя недвижим имот, частна общинска собственост УПИ II - 471, в кв.51 по плана с. Л., общ. Д., обл. С., с обща площ 777 кв.м., с начин на трайно предназначение на територията - урбанизирана и НТП - за жилищно застрояване по акт за частна общинска собственост */14.02.2017 г., вписан под * г., стр. 40, том II, вх. рег. 406, имотна партида 16580, при граници и съседи: север УПИ I 470, изток - улица, юг УПИ III - 472 и запад – КВС, вписан в СВ при Районен съд - Д. под № 905/18.07.2017г., том III, вх. рег. № 903, имотна партида 16580.

Твърди също,че на 20.07.2017 г. в изпълнение на решение № 376/28.01.2017 г. на общински съвет - Д. комисия в състав инж. Николай Велинов, Владимир Танев и Мая 4