Решение № 10 от 02.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Пловдив, 02.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20225330114301 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба подадена от Е. Й. О. с ЕГН:**********, с адрес в **** против “Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД с ЕИК:202376220, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.“Зографски манастир“ № 15, вх. Г,ет. 6 и „Кредит Гаранция“ ЕООД с ЕИК: 201281666, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Манастирска“ № 41, вх. Б, ет. 1, ап. 2, с която са предявени обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит ****., сключен между ищеца и “Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, както и нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 21.10.2020г., сключен с „Кредит Гаранция“ ЕООД.

Предявени са и насрещни осъдителни искове с правно основание чл.

240, във вр. с чл. вр. 79 ЗЗД от Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД с ЕИК:202376220, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.“Зографски манастир“ № 15, вх. Г,ет. 6 против Е. Й. О. с ЕГН:**********, с адрес в *****, с което същата да заплати на ищеца по насрещния иск сумите по договор потребителски кредит ***** от 1374.35 лв. /хиляда триста седемдесет и четири лева и тридесет и пет стотинки / - главница, ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на настоящия иск до датата на окончателното й заплащане.

1

В исковата молба се твърди, че между ищеца и първия ответник е сключен Договор за потребителски кредит *****., а с втория ответник на същата дата е сключен Договор за предоставяне на поръчителство, като ищцата изцяло е усвоила предоставената в заем сума.

Твърди се, че Договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК и чл. 143,т. 19 от ЗЗП поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал.

10 от ЗПК. Съгласно договора бил посочен лихвен процент в размер на 36%, а ГПР бил в размер на 50%. Твърди, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, а вписвайки в същия ГПР от 50% е заблудил потребителят, а използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР, а оттам и до нищожност на тази клауза с произтичащите от чл. 22 от ЗПК последици.

Счита, че уговореното възнаграждение за фирмата-поръчител съставлявало разход по кредита, който следвало да бъде включен при изчисляване на годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита. Поради невключването му, ГПР не съответствал на действително прилагания от кредитора, което съставлявало „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на Закона за защита на потребителите.

Поради това, че кредиторът не е предоставил вярна информация, потребителят бил лишен от възможността да вземе информирано решение, което е довело до неравноправност в кредитното правоотношение. С оглед засилената защита на правата на потребителите и за санкциониране на злоупотребата с тях от страна на търговците законът предвиждал при неизпълнение на задължението за посочване на действителния размер на ГПР тежката правна последица на непораждането на права и задължения от кредитния договор- чл. 11, т. 10, вр. с чл. 22 от ЗПК.

Отделно от това ищецът твърди, че уговорката за заплащане на възнаграждение за поръчител също не поражда правни последици, тъй като договорът за поръчителство било съглашение между кредитора и поръчителя, а длъжникът бил трето за това правоотношение лице, чиято воля не е правопораждащ елемент от фактическия състав, който следва да се осъществи за валидното му възникване. Договарянето, че кредитополучателя ще заплати възнаграждение на поръчител вместо кредитора противоречало на добрите нрави и внасяло неравноправие в кредитното правоотношение по см. на чл.

143, т. 19 от ЗПК. Не на последно място счита, че договорът за поръчителство има акцесорен характер и може да съществува валидно единствено при условие, че съществува действителен главен дълг. По изложените в исковата молба твърдения за нищожност на кредитната сделка ищецът счита, че не породил действие и сключения договор за учредяване на поръчителско правоотношение. Въз основа на гореизложените съображения моли за уважаване на предявените искове и присъждане на направените разноски.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, като се поддържа становище за неоснователност на предявените искове, като се излага, че уговорените между страните клаузи са индивидуално уговорени, а уговорения 2 между страните ГПР е реално приложения в кредитното правоотношение между страните такъв. Излага подробни съображения за неоснователност на предявени иск.

Постъпил е и отговор на исковата молба от страна на втория ответник „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, с който се оспорват предявените искове по основание и размер, като се твърди, че в исковата молба не се съдържат факти и обстоятелства въз основа на които да се обоснове нищожността на договор за възлагане на поръчителство, а се дадени единствено такива за нищожност на договора за кредит. Настоява се за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор на исковата молба от страна на ответника по насрещния иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По допустимостта на производството:

Съдът счита, че предявените искове са допустими, доколкото от субективните твърдения на ищцата, изложени в исковата молба се изяснява, че се търси прогласяване нищожността на целия договор за кредит, както и договор за поръчителство, сключен между страните. Нужно е да се посочи, че фактът на заплащане на дължимите по процесния договор за кредит суми, не лишава ищцата от интерес да търси неговото прогласяване за недействителен.

В случай, че договорът за кредит бъде прогласен за недействителен, предвид нормата на чл. 23 ЗПК, за ищцата би се породило вземане срещу ответникакредитор за всички суми, които са платени над главницата.

От представения по делото Договор за потребителски кредит тип кредитна линия № ****г. и погасителен план към него, е видно, че на същата дата между „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и ищцата е постигнато споразумение за предоставяне от първия на последния в заем на сума от 1500 лв. за период от 15 месеца, при лихвен процент по кредита от 36 % и ГПР 42, 89%.

Съгласно чл. 1, ал.4, т.4 от договора, кредитополучателя следвало да осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално брутно месечно възнаграждение за всеки в размер, на 1500 лева, неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от “Кеш Кредит Мобайл” ЕАД банка или поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице. Това се явява условие за одобряване на кредита.

От представения по делото Договор за поръчителство от 21.10.2020г. е видно, че в деня на сключване на договора за кредит, между ищцата и „Кредит Гаранция“ ЕООД е сключен договор за поемане на отговорност от последния пред заемодателя за изпълнение на задълженията на заемополучателя по договора за кредит.

Към договора е представен и погасителен план с включено възнаграждение за обезпечение, съгласно което в случай на възползване от услуга за възлагане на поръчителство между клиента и одобрено от 3 кредитодателя дружество, възнаграждението за предоставено обезпечение възлиза в размер на 114, 35 лева месечно.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, което настоящият съдебен състав кредитира като обективно, обосновано и компетентно изготвено, се установява, че в годишния процент на разходите /ГПР/ по Договор за потребителски кредит тип кредитна линия № *****г. са включени разходи: договорна лихва в размер на 384, 75 лева.

Вещото лице сочи, че ако в обхвата на ГПР се включи и уговореното възнаграждение на поръчителя „Кредит Гаранция“ ЕООД в размер на 1715, 25 лева, то ГПР ще възлиза в размер на 364, 53 %.

Въз основа на така установените факти по делото, съдът достигна до следните правни изводи:

Не се спори между страните, а и от събраните писмени доказателства се установява, че ищeца е сключил потребителски договор за кредит с “Кеш Кредит Мобайл” ЕАД и договор за поръчителство с „Кредит Гаранция“ ЕООД срещу възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Ответникът- кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор между ищцата и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредит, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, 4 включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя. ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо и задължително, защото предоставя на потребителя възможността да съобрази реалната цена на финансовата услуга, както и да съобрази икономическите последици от сключване на договора и по този начин да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи или не.