Определение № 4381 от 21.12.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4381 гр. София, 21.12.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И. А. С. като разгледа докладваното от И. А. С. Наказателно дело частен характер № 20231110205658 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК.

С молба, депозирана в СРС на 11.12.2023 г., по НЧХД № 5658/23 г. по описа на СРС, НО, 7 състав, К. С. Р., чрез адв. Ч. В. , моли за присъждане на направените от оправдания К.

Р. разноски, свързани със заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева за защита по наказателното производство, които да бъдат изплатени от частния тъжител С. В.

Ц.. Към молбата се прилага преводно нареждане от 04.08.2023 г. за сумата от 2000 лева.

Съдът установи, че съобразно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата, а разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител.

Производството по НЧХД № 5658/23 г. по описа на СРС, НО, 7 състав , е било прекратено, на основание чл. 289, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 5 от НПК, с определение на Съда от 19.10.2023 г., влязло в сила на 04.11.2023 г. В тази връзка искането на К. С. Р. се явява принципно основателно. По внесената срещу него от ч. т. С. В. Ц. тъжба е депозиран отговор-възражение от страна на адв. В., изготвен на 09.08.2023 г., с който се излагат аргументи по същество и се правят доказателствени искания. Приложено е пълномощно, от което е видно, че именно адв. В. е упълномощен защитник на подс. Р.. С отговоравъзражение се прави искане и за присъждане на сторените по делото разноски.

Съобразявайки горните факти с фактите по искането за присъждане на разноски, Съдът констатира, на първо място, че, макар и основателен на процесуално основание, претендираният размер от 2000 лева се явява прекомерен. Това е така, доколкото делото е от частен характер и не се отличава с фактическа или правна сложност, след като с разпореждането си Съдът е допуснал гледане на същото за едно престъпление по чл. 144, ал.

1

1 от НПК. Отделно от това по делото не е проведено нито едно съдебно заседание с участието на защитника на подсъдимия – на единственото такова от 19.10.2023 г. (на което производството е било прекратено) адв. В. не се яви. В този смисъл защитата му се изразява единствено в изготвянето на отговора-възражение с аргументи по същество.

На второ място, претендираният размер от 2000 лева се явява недоказан.

Пълномощното на адв. В. за подсъдимия Р. е без дата, а отговорът-възражение е изготвен и подписан с електронен подпис на дата 09.08.2023 г. Преводното нареждане е от по-ранна дата, 04.08.2023 г., и, което и по-съществено, без посочено основание. Вписано е „хонорар“, но предвид изплащането на сумата пет дни по-рано от първите действия по процесуална защита от страна на адв. В. по настоящото дело, както и декларараните от адв. В. в отговора-възражение данни, че същият защитава подс. Р. и по друго дело (НЧХД № 15672/20 г. по описа на СРС, НО, 97 състав), от липсата на изрично посочен № на дело в основанието на преводното нареждане не става ясно дали заплатената сума касае процесното дело или другото пред СРС, НО, 97 състав.

С оглед горното, предвид доказаното процесуално представителство от страна на адв. В., изготвянето на отговор-възражение от негова страна по тъжбата, предвиденото по чл. 144, ал. 1 от НК наказание (ЛОС до три години), липсата на фактическа и правна сложност по делото, неявяването на адв. В. на поне едно съдебно заседание и недоказаността на претендирания размер от 2000 лева, частният тъжител С. В. Ц. следва да заплати на основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените от К. Р. разноски за адвокатско възнаграждение в относимия размер, определен изрично в чл. 13, ал. 1, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения , а именно – 1000 лева.

В останалата част до претендирания размер от 2000 лева искането се явява прекомерно и недоказано.

В тази връзка и на основание чл. 306, ал. 1, т. 4, вр. чл. 190, ал. 1 от НПК, СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:

С. В. Ц., ЕГН **********, да заплати на К. С. Р. , ЕГН **********, направените от последния разноски в размер на 1000 (хиляда) лева за адвокатско възнаграждение за защита по НЧХД № 5658/23 г. по описа на СРС, НО, 7 състав.

Определението подлежи на обжалване от молителя и от частния тъжител С. Ц. в седмодневен срок от датата на съобщаване за определението пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2