Определение № 149 от 19.06.2023, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 149 гр. Търговище, 19.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно частно гражданско дело № 20233500500117 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във връзка с чл. 418, ал.4 ГПК.

Постъпила е частна жалба от ЕТ „Касандра - 70 - Бейсим Хасанов“, ЕИК 125021989, със седалище и адрес на управление: (населено място), с физическо лице - търговец Б. Х. С., действащ чрез адв. А. Н. Н., против Разпореждане № 277от 18.05.2023 г., постановено по ч. гр. дело № 166/2023 година по описа на ОРС, с което е отхвърлено заявлението на молителя за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против Д. Ф. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: (населено място), за сумата от 1500 лв.

(хиляда и петстотин лева) - главница, представляваща неизпълнено задължение по запис на заповед, издаден на 14.10.2022 г., като неоснователно.

Във въззивната частна жалба се твърди, че разпореждането на съда е незаконосъобразно, тъй като са налице предпоставките за издаване на исканата заповед. Счита, че съдът неправилно е приложил разпоредбите на ТЗ, касаещи датата на падежа и датата на плащане. Частният жалбоподател моли съда да отмени атакуваното разпореждане на ОРС и да разпореди издаването на исканата заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като 1 съобрази доводите на частния жалбоподател, счита, че подадената частна жалба е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество приема същата за ОСНОВАТЕЛНА.

Производството е по реда на чл. 417 ГПК. В заявлението си до първоинстанционния съд жалбоподателят е поискал издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против Д. Ф. М. за сумата от 1 500 лева, дължима въз основа на запис на заповед.

Във връзка с искането си за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение жалбоподателят е представил пред съда запис на заповед в оригинал, съобразно който на 14.10.2022 година Д. М. се е задължил да заплати на ЕТ „Касандра - 70 - Бейсим Хасанов“, ЕИК 125021989, на 30.12.2022 година сумата от 1 500 лева. Състав на Омуртагския районен съд е отхвърлил заявлението с атакуваното в настоящото производство разпореждане, приемайки, че „издателят е поел задължение с неясно определен падеж, тъй като се е задължил да плати на определена дата 30.12.2022 г., и едновременно с това в записа на заповед е посочил, че същият е „платим на предявяване без протест и разноски“.

По съществото на искането:

Съгласно чл. 486, ал. 1 ТЗ, падежът на менителницата може да бъде определен по четири начина – на предявяване, на определен срок след предявяването, на определен срок след издаването и на определен ден. В случаите, когато менителницата е издадена с падежи, определени по друг начин или с последователни падежи, същата е нищожна, което правило е регламентирано в разпоредбата на чл. 486, ал. 2 ТЗ. Записът на заповед, следва да има максимална определеност, поради което законът е въвел строго формални изисквания, касаещи валидността му.

По относимия в настоящото производство правен въпрос е налице практика на ВКС, формирана с решение № 77/14.08.2015 г. по т. д. № 1156/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о., съгласно коeто строго формалният режим за валидност на записа на заповед, установен в Търговския закон, включително за определяне на падежа /чл. 535, т. 3 във връзка с чл. 486, ал. 1 връзка с чл. 537 ТЗ/ налага извод, че в записа на заповед падежът следва да бъде посочен ясно и по начин, който не буди съмнение и не дава основание за различно тълкуване. С решение № 246 от 15.01.2015 г. по т.д. №2879/2013 г. на ВКС, ТК, І т.о. се 2 приема, че използваната от издателя на ефекта формулировка в текста на документа „представяне за плащане“ не е относима към уговаряне падеж „на предявяване“ по смисъла на чл. 486, ал. 1, т. 1 от ТЗ, а към „предявяване за плащане“ по смисъла на т. 3 на ТР №1/28.12.2005 г. по т.д. №1/2004 г. на ОСТК на ВКС, което разграничава значението на понятията именно в хипотезата на запис на заповед с определен падеж. Представянето /предявяването/ за плащане има функцията на покана за изпълнение на иначе изискуемо с оглед настъпилия падеж по ефекта менителнично задължение. То не е условие за настъпване на самата изискуемост /освен при падеж „на предявяване„/, а представлява необходимото съдействие от кредитора за изпълнение на задължението. С решение № 213/22.12.2014 г. по т. д. № 2700/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 105/23.10.2012 г. по т. д.

№515/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., постановени по реда на чл. 290 от ГПК, също се приема, че при издаден запис на заповед с падеж на определен ден и поето от издателя задължение да плати обещаната парична сума срещу представяне на записа на заповед формалната редовност на менителничния ефект не е опорочена. Изразът „представяне“ не е равнозначен на израза „предявяване“, чрез който се определя падежът в хипотезата на чл. 486, ал. 1, т. 1 и 2 от ТЗ и не съдържа два начина на определяне на падежа.

Представянето на записа на заповед е свързано с упражняване на правата на платеца по чл. 492, ал.1 от ТЗ, във връзка с получаване обратно на документа с отбелязване на плащането върху него, а изразът „на предявяване“ е един от начините на определяне на падежа – по чл. 486, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 537 от ТЗ в записа на заповед. Запис на заповед, в който падежът е определен едновременно „на предявяване“ и „на определена дата“ е нищожен съгласно чл. 486, ал. 2 от ТЗ. В решение №155/07.11.2013 г. по т. д. №664/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о., се приема, че от граматическото тълкуване на израза в процесния менителничен ефект: „...се задължавам без протест и без разноски при предявяването на този запис на заповед на падежа да заплатя...” следва извод, че волята на издателя на процесния запис на заповед несъмнено е била да заплати сумата, за която се е задължил пред поемателя, именно на веднъж вече определения /по правилото на т. 4 на чл. 486, ал. 1 от ТЗ/ падеж.

В конкретния случай, видно от съдържанието на представения запис на заповед, в него изрично е включена графа „Падеж“ и в нея е отбелязана 3 конкретна дата 30.12.2022 г., с което е падежът е определен по реда на чл.

486, т. 4 от ТЗ – на определен ден. Използването на израза „при предявяване“ извън графата „падеж“, в частта на документа, с която е поето безусловното задължение да се плати записа на заповед на молителя, сочи, че терминът не е относим към уговаряне на падеж „на предявяване“ по смисъла на чл. 486, ал.

1, т. 1 от ТЗ, а към „предявяването за плащане“ с оглед упражняване на правата на платеца по чл. 492 от ТЗ. / В този смисъл решение № 148 от 15.11.2017 год. по т. д. № 61 по описа за 2017 г. на първо отделение на ТК при ВКС

С оглед горните съображения, съдът приема, че представеният менителничен ефект е редовен от външна представеният, обжалваното разпореждане следва да се отмени като незаконосъобразно и да се уважи заявлението на молителя.

/ В този смисъл решение № 148 от 15.11.2017 год. по т. д. № 61 по описа за 2017 г. на първо отделение на ТК при ВКС/.

Съгласно т. 8 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013 г. въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 277 от 18.05.2023 г., постановено по ч. гр. дело № 166/2023 година по описа на ОРС, с което е отхвърлено заявлението на молителя за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против Д. Ф. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: (населено място), за сумата от 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева) - главница, представляваща неизпълнено задължение по запис на заповед, издаден на 14.10.2022 г., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417, т. 10 от ГПК и изпълнителен лист в полза на ЕТ „Касандра - 70 Бейсим Хасанов“, ЕИК 125021989, със седалище и адрес на управление:

(населено място), с физическо лице - търговец Б. Х. С., действащ чрез адв. А.

Н. Н., против Д. Ф. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: (населено 4 място), за сумата от 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева) - главница, представляваща неизпълнено задължение по запис на заповед, издаден на 14.10.2022 г. и с падеж на 30.12.2022 година, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.05.2023 година до окончателното й изплащане, както и направените разноски от заявителя в настоящото производство за двете инстанции в размер на 45 лева държавна такса и 500 /петстотин лева/ за адвокатско възнаграждение.

ВРЪЩА делото на РС – Омуртаг за изготвяне на заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист против посочения по-горе длъжник.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5