Решение № 127 от 10.10.2019, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Търговско дело 52/2019
- Вид
- Решение № 127
- Подписан
- 10.10.2019
- В сила
- 12.11.2019
- Състав
- ЕВА ВАСИЛЕВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415,ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417,т.10 · Граждански процесуален кодекс
- чл.420,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.20 · Закон за задълженията и договорите
- чл.483 · Търговски закон
- чл.485,ал.1 · Търговски закон
- чл.535 · Търговски закон
Р Е Ш Е Н И Е
№ 127
Гр.ДОБРИЧ 10.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТИ СЕПТЕМВРИ 2019г.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ИВАНОВА
При участието на секретаря Елица Александрова като разгледа докладваното т.д.№ 52/2019г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена от
ООД „Балджиеви-91“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:област Габрово,община Севлиево,гр.Севлиево 5400,ул.“ ***“ № 2,вх.А,ет.1,чрез адв.Г.Б.,искова молба,с която срещу ООД „ МТ-Агро“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:област Добрич,община Крушари,с.Телериг,9420,ул.
„***“ № 5,представлявано от Д.М.Д.,ЕГН:********** и Д.М.Д.,ЕГН:**********,с адрес:о***,е предявен иск с правно основание чл.124,ал.1,във връзка с чл.422,ал.1,вр. с чл.415,ал.4 от ГПК.
Претендира се установяване съществуването на вземане по издаден от първия ответник в полза на ищеца на 16.04.2018г. и авалиран от втория ответник запис на заповед,въз основа на която ценна книга се е развило заповедно производство по ч.гр.д.№ 4542/2018г.по описа на Добрички районен съд.Ищецът твърди,че записът на заповед е издаден при спазване на всички законови изисквания,поради което е валидно правно основание за пораждане на претендираното парично задължение.Моли съдът да постанови решение,с което да признае за установено,че по издадена по ч.гр.д.№ 4542/2018г.по описа на Добрички районен заповед за изпълнение ответниците му дължат солидарно сумата от 70 000 лв.,представляваща част от вземането по издаден на 16.04.2018г. запис на заповед за сумата от 140 000 лв.,ведно със законната лихва върху тази сума,начиная от 08.11.2018г.-датата на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК,до окончателното изплащане на задължението.
Претендира се присъждане и на направените в настоящото и в заповедното производство съдебни разноски.
В законоустановения срок по чл.367,ал.1 от ГПК ответниците,чрез пълномощника им-адв.Ал.К.,***,са депозирали писмен отговор на исковата молба,вх.рег.№2031/22.03.2019г.,в който оспорват предявения иск както по основание,така и по размер.От своя страна претендират присъждане на сторените в настоящото производство разноски.
Според ответниците,нито в заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение,нито в исковата молба,ищецът посочва на какво основание претендира част от сумата по записа на заповед.
Ответниците твърдят,че между страните съществуват каузални правоотношения,във връзка с които е издаден процесния запис на заповед.
Записът е издаден като обезпечение по сключени между страните 2 броя договори за реализация на селскостопанска продукция от 16.04.2018г.,за общо 1000 тона „ пшеница-зърно“,реколта 2018г.,със срок за предаване на стоката не по-късно от 31.07.2018г.Цената по първия договор за 500 тона пшеница е уговорена на 270лв./тон,а по втория договор за 500 тона пшеница е уговорена на 280лв./тон.Купувачът,ищец в настоящото производство,съгласно раздел 3,т.3 от договора от 16.04.2018г.заплаща авансово 90% от стойността на продажната цена.
В раздел 4,т.5 от договора,е предвидено при сключване на договора продавачът да издаде на купувача запис на заповед като гаранция за бъдещо изпълнение по доставката на стоката и останалите условия на договора.Процесният запис на заповед е подписан единствено и само като обезпечение на договорите,като именно така описаните каузални правоотношения са единственото основание за издаването му.
Според ответниците,те напълно са изплатили всички свои задължения по посочените каузални правоотношения,поради което не дължат плащане и по процесния запис на заповед.Ищецът не сочи на какво се основава претенцията му,а в негова тежест е да докаже фактите,от които вземането му произтича,пораждането на задължението по съществуващо каузално правоотношение и неговия размер,което не е сторено в исковата молба.
В депозирана по делото допълнителна искова молба,вх.рег.№ 3267/14.05.2019г. и във връзка с депозирания от ответниците отговор, ищецът изразява следното становище:
Не оспорва твърдението на ответниците,че действително между страните има сключени два договора от 16.04.2018г. за реализация на селскостопанска продукция,по всеки от които ответното дружество се е задължило да достави на ищцовото 500 тона „ пшеница-зърно“,реколта 2018г.Уговорената между страните цена по единия договор е 270 лв./тон,като видно от приложените към отговора на исковата молба фактури и платежни нареждания,страните добросъвестно са изпълнили задълженията си по този договор.По този договор вземането на купувача е било обезпечено със издаден на 16.04.2018г.запис на заповед за сумата от 135 000 лв.
Вторият договор от 16.04.2018г. отново е с предмет покупко-продажба на 500 тона „ пшеница-зърно“,реколта 2018г.,но вече на цена 280 лв./тон.Вземането именно по този договор,в размер на 140 000 лв.,е било обезпечено с процесния запис на заповед,поради което неоснователно и недоказано е твърдението на ответниците,че процесният запис на заповед обезпечава вземането и по двата договора.Приложените към отговора на исковата молба две фактури: № **********/02.08.2018г. за 96.240 тона пшеница на стойност 26 947.20 лв. при цена на 280 лв./тон и фактура № **********/24.08.2018г. за 211.56 тона пшеница на стойност 59 236.80 лв. при цена на 280 лв./тон са доказателство за получени от купувача общо 307.8 тона пшеница,тъй като съгласно раздел III,чл.3 от договора,фактура се издава за натоварените от купувача количества пшеница.
Видно от датите на фактурите,доставените количества пшеница са получени след падежа по договора- 31.07.2018г. Други количества пшеница в изпълнение на процесния договор ищецът не е получавал.В този смисъл е видно,че ответното дружество е в неизпълнение за 192.2 тона от договорените 500 тона пшеница по договора за продажба от 16.04.2018г.при цена 280 лв./тон.Съгласно приложените към отговора на исковата молба и към допълнителната искова молба протоколи за прихващане,купувачът ООД „Балджиеви-91“ и продавачът ООД „ МТ-Агро“,са извършили насрещно прихващане на вземанията на продавача срещу задълженията му към купувача по техни търговски взаимоотношения,с което задължението на ищцовото дружество за заплащане на доставеното количество пшеница е надлежно изпълнено и ищецът е изправна страна по договора.
В раздел IV,чл.6 от договора е предвидена санкция за неизпълнение на поетите задължения и тя е неустойка в размер на 50% върху общата стойност по договора,т.е размерът на дължимата от продавача неустойка възлиза на 70 000 лв.,а падежът на задължението за заплащането й е 15.08.2018г.Продавачът по процесния договор не доказва,че е изпълнил точно договорните си задължения,поради което дължи на купувача предвидената в договора неустойка за неизпълнение.
В депозиран допълнителен отговор на допълнителната искова молба,вх.рег.№ 4209/19.06.2019г.ответниците поддържат изложените в отговора възражения срещу иска.Твърдят,че и по двата договора е изпълнено задължението на продавача да предаде на купувача договореното количество стока,а е налице неизпълнение от страна на ищеца на задълженията му по договорите.Освен това,със записа на заповед не се обезпечават вземания на купувача за неустойки,не е предвидено между страните издадения от продавача запис на заповед да обезпечава всички суми по договора,в т.ч и неустойки.
Добричкият окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният по настоящото дело иск е процесуално допустим.
Видно от служебно изисканото и приложено като доказателство по настоящото дело ч.гр.д.№ 4542/2018г.по описа на Добрички районен съд, подаденото по делото от ООД
„Балджиеви-91“,гр.Севлиево,ЕИК ***,заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417,т.10 ГПК е уважено,като е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 2575/12.11.2018г.Със заповедта длъжниците ООД „ МТ-Агро“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:област Добрич,община Крушари,с.Телериг,9420,ул. „***“ № 5,представлявано от Д.М.Д.,ЕГН:**********,в качеството му на издател на запис на заповед,и Д.М.Д.,ЕГН:**********,с адрес:о***,като авалист по запис на заповед,са осъдени солидарно да заплатят на кредитора ООД „Балджиеви-91“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:област Габрово,община Севлиево,гр.Севлиево 5400,ул.“ ***“ № 2,вх.А,ет.1,въз основа на запис на заповед за сумата от 140 000 лв.,издаден на 16.04.2018г.,с падеж 31.07.2018г.,следните суми:70 000 лв.,частична претенция от общо дължима сума от 140 000 лв.,ведно със законната лихва върху тази сума,начиная от 08.11.2018г.,до окончателното й изплащане;сумата от 1 400 лв.- държавна такса;сумата от 3 792 лв.- адвокатско възнаграждение.
Срещу така издадената Заповед за изпълнение в срока по чл.414,ал.2 от ГПК са подадени възражения от всеки един от двамата солидарни длъжници.
С Определение № 149/17.01.2019г. по ч.гр.д.№
4542/2018г. Добрички районен съд е спрял на основание чл.420,ал.1 от ГПК принудителното изпълнение по изп.д.№ 20187390400850 по описа на ЧСИ Слави Сербезов,рег.№ 739 в КЧСИ,образувано по изпълнителен лист,издаден въз основа на постановената по делото заповед за изпълнение,като е указал на заявителя,че в едномесечен срок от връчване на определението може да предяви срещу длъжниците иск за установяване на вземането си,като следва да представи по делото доказателства за това.
Определението е връчено на ООД „Балджиеви-91“,гр.Севлиево,на 04.02.2019г.
Исковата молба,въз основа на която е образувано производството по настоящото дело,е подадена на 28.02.2019г.
Като предявен в преклузивния срок по чл.415,ал.4 от ГПК,искът за съществуване вземането на ищеца е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледан по същество,искът е неоснователен.
При предявен иск по чл.422,ал.1 от ГПК предмет на установяване и признаване по исков ред е обективираното в заповедта за изпълнение право и ако то съществува,ще бъде удостоверено от съдебното решение.
Вземането си молителят по ч.гр.д.№4542/2018г. по описа на Добрички районен съд и ищец по настоящото дело основава на издаден на 16.04.2018г.запис на заповед.Видно от оригинала на ценната книга,приложен на стр.8 от ч.гр.д.№ 4542/2018г.на ДРС,издател на записа на заповед е ответникът ООД „ МТ-Агро“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:област Добрич,община Крушари,с.Телериг,9420,ул.
„***“ № 5,представлявано от Д.М.Д.,ЕГН:**********,а ответникът Д.М.Д.,ЕГН:**********,лично като физическо лице е подписал ценната книга в качеството си на поръчител.Записът на заповед е редовен от външна страна,тъй като има задължителното законово съдържание,т.е съдържа всички императивно установени в чл.535 от ТЗ реквизити.Записът е издаден за сумата от 140 000 лв.,с падеж 31.07.2018г.
Записът на заповед материализира правото да бъде получена обозначената в него парична сума.Той е абстрактна сделка,при която основанието за плащане не е елемент от съдържанието й.
Съгласно разпоредбата на чл.483 ТЗ,плащането на ценната книга може да бъде обезпечено изцяло или отчасти чрез поръчителство/авал/.Поръчителството също представлява едностранна абстрактна сделка,която се извършва от менителничния поръчител,който едностранно и безусловно се задължава да отговаря солидарно с длъжника по записа на заповед.Като поръчител Д.М.Д. има същите задължения и отговаря при същите условия,при които отговаря и издателят-чл.485,ал.1 от ТЗ.
Гореизложеното сочи,че процесният запис на заповед сам по себе си е достатъчно основание,за да се приеме,че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата по записа на заповед на посочения в ценната книга падеж.В случай,че записът на заповед е редовен съгласно чл.535 от ТЗ,кредиторът разполага с правото да събере вземането си на основание на ценната книга,като няма задължение да доказва каузалното правоотношение,от което произтича правото му да получи плащане.Записът на заповед е за него едновременно и основание и доказателство.
Записът на заповед е абстрактна сделка и менителничният ефект възниква от наличието на задължителните реквизити на чл.535 ТЗ.Самото менителнично задължение обаче не е абстрактно.То възниква,за да постигне определена цел и зад него винаги стои конкретно каузално правоотношение.Предмет на иска по чл.422 от ГПК е установяване съществуването на вземането по записа на заповед,поради което съдът е длъжен да направи проверка освен на формалните реквизити на записа на заповед и да изследва въпроса дали вземането по каузалната сделка,която той обезпечава,съществува,защото каузалната сделка не е предпоставка за действителността на записа на заповед,но е предпоставка за основателността на задълженията по него.При преценка на основателността на поетите със записа на заповед задължения,следва да се обсъждат основанията на конкретната каузална сделка.
Разпечатката съдържа 43 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2bfe88fe-ee64-4621-a17f-62b845074d19