Решение № 4399 от 03.10.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 11596/2022
- Вид
- Решение № 4399
- Подписан
- 03.10.2023
- В сила
- 28.02.2024
- Състав
- ВЕСЕЛИНА ИВАНОВА НЯГОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.1, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.399, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.414, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.415в · Кодекс на труда
- чл.415в, ал.2, пр. 2 · Кодекс на труда
- чл.416, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.416, ал.5 · Кодекс на труда
- чл.62, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 4399 гр. София, 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110211596 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 22- 2200194 от 13.07.2022 година директора на ДИТ-София град е наложил на ЧСУ “ОРФЕЙ” ООД, с ЕИК имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева на осн. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда/КТ/ за извършено нарушение по чл.62, ал.1 във вр. чл.1, ал.2 КТ.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. Най-напред в жалбата се навежда възражение за неточно установена фактическа обстановка, довела до неправилно квалифициране на правоотношението на Р. П. като трудово, а не като облигационно, респективно не са събрани доказателства за наличието на съществените признаци на трудовото правоотношение, като наред с това напълно са игнорирани представените от страна на дружеството-жалбоподател доказателства, в частност гражданския договор.
Акцентира се върху начина на заплащане, а именно определяне на възнаграждението на база отработените часове, за разлика от трудовото правоотношение, което предполага гарантирано минимално определено възнаграждение, с постоянен характер. В подкрепа на аргумента за липса на прикрито с гражданския договор трудово правоотношение се изтъква и обстоятелството, че извършилите проверката инспектори при ДИТ-София град не са упражнили правомощието по обявяване на правоотношението за трудово по реда на чл.405а КТ. С оглед на това жалбоподателят сочи, че представения по време на проверката граждански договор отразява действителната воля на страните да уредят отношенията си като договор за конкретна работа по реда на ЗЗД, без изпълнението й да е обвързано с конкретно работно време или спазване на трудова дисциплина, попълнената от страна на лицето декларация не следва да се цени при формиране на правните изводи доколкото отразява житейски възприятия. В заключение в жалбата се излагат разсъждения относно 1 правната природа на договора за изработка в сравнение с трудовия договор. В условията на алтернативност се иска намаляване размера на имуществената санкция до законоустановения минимум, доколкото нарушението е формално и се явява първо по ред за дружеството.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адвокат М., която пледира за отмяна на наказателното постановление, като в допълнение към аргументите, изложени в жалбата, се позовава на събраните гласни доказателства при разпита на свидетеля П.. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание въззиваемата страна-редовно призована, се представлява от юрисконсулт Д, която пледира НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като се изтъква, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, по безспорен начин се доказва извършеното от ЧСУ „Орфей“ ООД нарушение на императивната разпоредба на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, като не са налице основания за прилагане на нормата на чл.415в КТ, а наред с това са налице и допълнителни отегчаващи отговорността обстоятелства. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят „Частно средно училище „Орфей" ООД, ЕИК със седалище и адрес на управление гр. С ул. "Г Б" № , ет. , ап. , представлявано от управителя си. Дружеството осъществявало дейност като стопанисвало частно средно училище със същото име, разположено на адрес гр. С, ул. „Г И“ № , в сградата на 121 СУ „Георги Измирлиев“.
Във връзка с постъпил в ДИТ- София-град, сигнал за нарушения на трудовото законодателство на 23.05.2022г. била извършена проверка в училището, от служители на инспекцията, включително свидетелката Г. С.. По време на проверката на място в училището, било заварено лицето Р. В. П., която преподавала урок по български език и литература на ученици от учебното заведение. В попълнената от лицето саморъчна декларация същата отразила, че работи на граждански договор от април 2022г. и изпълнява длъжност „учител по БЕЛ“ в „ЧСУ „Орфей" ООД с работно време за деня от 11.30 ч. до 14.15ч., като получава месечно трудово възнаграждение в размер на изработените месечно часове, с последно получено трудово възнаграждение на 30.04.2022г. в размер на 120лв.
Проверката продължила по документи като пред контролната администрация бил представен граждански договор сключен между „ЧСУ „Орфей“ ООД, в качеството на възложител и Р. П., в качеството на изпълнител, с който се уреждали отношенията между страните. Договорът бил за срок от 01.04.2022 г. до 15.06.2022 г., като със същия на изпълнителя се възлагала следната работа "да изнася необходимите лекторски часа месечно за обучение по БЕЛ за срок от 01.04.2022г. до 15.06.2022г.", във време и на място посочени от Възложителя „ЧСУ Орфей“, като заплаща на изпълнителя възнаграждение (хонорар) на изпълнителя в размер на 7 лв. на учебен час.
Резултатът от проверката бил обобщен в Протокол за извършена проверка № ПР2214489/30.05.2022г., връчен на представител на "ЧСУ „Орфей“ ООД на 30.05.2022 г.
Във връзка с констатираното нарушение на 30.05.2022г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 22-2200194/30.05.2022г. от страна на свидетелката Г. С., с който срещу ЧСУ „Орфей“ ООД било повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че като работодател не е сключил писмен трудов договор с Р. В. П., т.е не е уредил отношението по предоставянето на работната сила от нея като трудово правоотношение. Фактическата обстановка актосъставителят квалифицирал като нарушение на чл.62, ал.1 във вр. чл.1, ал.2 КТ.
2
Актът бил съставен с участието на законния представител на "ЧСУ „Орфей“ ООД, като екземпляр от акта е връчен на същия срещу подпис, при което са направени възражения за наличието на уредено по съотетния начин гражданско правоотношение.
На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление (НП) № 22- 2200194 от 13.07.2022 година, с което директора на ДИТ- София град е наложил на ЧСУ „ОРФЕЙ” ООД, с ЕИК имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева на осн. чл.414, ал.3 КТ за извършено нарушение на чл.62, ал.1 във вр. чл.1, ал.2 КТ.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелката Г. С. и на свидетелката Р. П., дадени в хода на съдебното следствие, приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН № 222200194/30.05.2022 година, Наказателно постановление (НП) № 22-2200194 от 13.07.2022 година, Заповеди за компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя, длъжностната характеристика на актосъставителя, Протокол за извършена проверка № ПР2214489/30.05.2022г., Декларация от 23.05.2022г., Граждански договор за хоноруване на преподавателски часове от 01.04.2022 г., сигнал до ГИТ, препратен по компетентност от МОН.
Настоящият съдебен състав кредитира показанията на свидетелката Г. С., като намира същите за логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени доказателства. В своите показания, свидетелката подробно описва обстоятелствата по проведената с нейно участие проверка на място, и установените при същата факти, включително- датата и часа на проверката, ситуацията, при която е бил установен работника, извършваните от нея дейности. Показанията й по несъмнен начин установяват факти, включени в предмета на доказване по делото, както с оглед материалната, така и с оглед процесуалната законосъобразност на атакувания акт, същевременно с това не са изолирани от доказателствената маса, а се подкрепят от същата, както от приложения по делото АУАН, така и от представените по делото писмени доказателства, приобщени на осн. чл.283 НПК към доказателствената съвкупност.
На следващо място съдът не намери основния за съмнение в изложеното от свидетеля Р. П., като изнесените от нея твърдения относно работата й в учебното заведение, както и фактите от деня на проверката, кореспондират с останалите доказателствени източници по делото, в частност показанията на свидетеля С. и писмените доказателства по делото, с изключение на твърденията й за объркване при попълване на декларацията, които не кореспондират нито със ситуацията, нито с образователната й степен.
На-сетне съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл.283 от НПК, писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:
Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок, и срещу акт, подлежащ на обжалване, но разгледана по същество в рамките на правомощията на съда по чл.314 НПК вр. чл.84 ЗАНН да извърши цялостна проверка на атакувания акт, е неоснователна по изложените по-долу съображения:
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН № 222200194/30.05.2022 година, който е съставен от компетентен орган, в рамките на 3 материалната и териториална компетентност на последния. Съгласно чл.416, ал.1 от КТ, актовете за нарушения на трудовото законодателство се съставят от държавни контролни органи, каквито съгласно чл.399, ал.1 от КТ са ИА "Главна инспекция по труда" и нейните подразделения, включително ДИТ-София, чийто служител е старши инспектор Г. С., съставила акта.
Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално компетентен орган. Съгласно т.5 от Заповед № З-0157 от 16.02.2022 г. на изпълнителния директор на ИА ГИТ, и на основание чл.416, ал.5 от КТ, директорите на съответните териториални инспекции по труда са оправомощени да издават наказателни постановления, за нарушенията установени от инспектори при съответната дирекция.
В хода на административнонаказателното производство настоящият съдебен състав намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице и обуславящи отмяна на издаденото наказателно постановление, на това основание. Двата основни процесуални документа, отговарят на изискванията съответно на чл. 42, ал.1 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН, като съдържат всички изискуеми от закона реквизити, включително описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Противно на изложеното от жалбоподателя, както в акта, така и в наказателното постановление, достатъчно пълно и ясно са описани всички обстоятелства от значение за отговорността на санкционирания субект, в частност факта на полагания от страна на лицето Р. П. труд като учител по БЕЛ в учебното заведение и липсата на сключен писмен трудов договор с последната, в което именно се заключава пропуска на „ЧСУ „Орфей“ ООД, в качеството му на работодател. Освен това са спазени процесуалните срокове и специфичните правила във връзка с участието на свидетели, предявяване на АУАН и връчване на НП.
Във фактическите си рамки процесното НП съответства на съставения АУАН, като фактическите положения, приети за установени от АНО са установени и в рамките и на настоящото производство пред съда. В хода на производството срещу "ЧСУ“ОРФЕЙ” ООД е било повдигнато административно обвинение за нарушаване на изискването на чл.62, ал.1 във връзка с чл.1, ал.2 от КТ. Разпоредбата на чл. 62, ал.1 КТ гласи, че трудовият договор се сключва в писмена форма, докато чл.1, ал.2 КТ урежда, че отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.Административнонаказващият орган правилно е приложил и материалния закон, като е констатирал нарушение от страна на "ЧСУ “ОРФЕЙ” ООД, в качеството му на работодател, респективно е реализирана административнонаказателната отговорност на дружеството по реда на чл.414, ал.3 от КТ.