Решение № 133 от 27.08.2020, Административен съд - Ямбол

Р Е

Ш Е Н

И Е № 133/27.8.2020 г. гр. Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският административен съд, пети състав, в публично заседание на 11 август две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: В.Бянова-Нейкова

Секретар: Ст.Гюмлиева

Прокурор: разгледа докладваното от съдията адм.д № 161 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба от М.П.Д. ***, чрез адв.М. ***, срещу Решение №2153-28-36/18.06.2020г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол и потвърденото с него Разпореждане №281-00-165-4/09.03.2020г. на Ръководителя за осигуряването за безработица към ТП на НОИ Ямбол, с което е отменено предходно издадено Разпореждане №281-00-165-3/31.05.2017г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО. С жалбата се твърди нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на КСО като не са налице основания за отмяна на разпореждането, с което е отпуснато ПОБ. Излагат се съображения за това, че в случая за заявителя са били налице предпоставките по чл.54а, ал.1 КСО за отпускане на обезщетение, били са внесени осигурителните вноски за изискуемия период, в трудовата книжка е отразен трудовия стаж на лицето, съотв. същото е осигурено лице по смисъла на чл.10 КСО и §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО и има право на ПОБ. Обясненията на работодателя и констатациите от Протокол № П-02002819120263-073-001/25.03.2020г. на НАП не са относими към трудовото правоотношение на жалбоподателя с ЕТ“***“.Счита, че данните от Регистъра на осигурените лица не са единствено меродавни за определяне правото на парично обезщетение, изплащането на обезщетение не зависи от коректното или некоректното поведение на работодателя.Оспорва се констатацията, че жалбоподателят не е изпълнявал реално трудовите си задължения, за които е сключил трудов договор. Иска се отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане.Претендират се направените по делото разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят М.П.Д. се представлява от адв. П.М. ***, който поддържа всички съображения за отмяна на актовете, подробно изложени в жалбата. Новопредставеното в с.з. постановление за отказ да се образува наказателно производство счита за неотносимо към спора, тъй като доверителят му не е споменат. Принципното становище, че щом И.М. е извършвала такива „услуги“ на някои лица, следователно тя е извършвала и същото спрямо доверителя му счита за неправилно. На страница 3 от постановлението има около 20 споменати лица, от които са снети обяснения от прокуратурата, но доверителят му отсъства от този списък. Правенето на изводи по аналогия счита за процесуално недопустимо и неотносимо за правилното решаване на настоящия спор. Моли да се уважи жалбата и се присъдят направените по делото разноски така, както са отразени в договора за правна помощ.

Ответната страна Директора на ТП на НОИ-Ямбол, се представлява от старши юрисконсулт А.С., която оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Позовава се на Постановление за отказ да се образува наказателно производство по преписка вх. № 1754 от 2019 г. по описа на Районна прокуратура – Ямбол, в което на 2 страница е записано, че представителят на едноличния търговец И.Д.М. е заявила, че от 2017 г. е започнала да назначава различни лица във фирмата си, които реално не са работили. Всичко това е правила с единствената цел впоследствие тези лица да имат право на платена борса. Съответно споменава, че са й плащали 60 лева за тази извършена „услуга“ и същата изрично е заявила, че същите лица никога не са работили във фирмата. Направен е също и извод от Дирекция „Инспекция по труда“, на 3 страница, като е констатирано от прокурора, че след извършена проверка в офиса на помещението на търговеца ЕТ „***“ има реално едно работно място и няма как всички тези много на брой лица да са извършвали реално трудова дейност. Представя писмени бележки със съображения за това, че в случая за лицето не възникнало осигуряване, тъй като не е започнало да упражнява трудова дейност. Налице е задължително предписание на контролен орган за заличаване на подадените от работодателя осигурителни данни за лицето и същите са били заличени.Спазени са изискванията за форма на акта, не са допуснати съществени процесуални нарушения в административното производство, нито е налице несъответствие с целта на закона.

Като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и отдели спорното от безспорното, съдът намира за установено следното:

С Разпореждане №

281-00-165-3/31.05.2017 г. на ръководителя за осигуряването за безработица, на М.П.Д. е отпуснато парично обезщетение за безработица на основание чл. 54ж, ал.1 и във връзка с чл. 54а, ал.1, и чл.54б, ал.3 КСО, за периода 16.01.2017г. — 05.07.2017г. в размер на 74.29 лв. дневно по подадено от него заявление с вх.№ 281-00-165/19.01.2017г..

С Разпореждане №

281-00-165-4/09.03.2020г. на ръководителя за осигуряването за безработица горепосоченото разпореждане № 281-00-165-3/31.05.2017 г. е отменено с мотиви за следното:Подадено заявление с вх.№4005-28-31/27.03.2019г. и обяснение с вх.№ 4005-28-31#1/29.03.2019г. в ТП на НОИ-Ямбол от ЕТ“***“, според което за периода от 01.01.2017г. до момента на подаване на заявлението, лицата, назначени по трудови правотношения във фирмата не са постъпвали на работа.За лицата са подавани уведомления по чл.62 от КТ, плащани са осигурителни вноски и са подавани данни по чл.5, ал.1, т.4 КСО.Издадени са Задължителни предписания № ЗД-1-28-00549461/09.04.2019г. за заличаване на данните по чл.5, ал.1, т.4 КСО и същите са заличени на 99 лица, между които е и г-н Д..Съгласно чл.10, ал.1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.В случая за лицето не е възникнало осигуряване, тъй като не е започнало да упражнява трудова дейност.

Срещу Разпореждане №

281-00-165-4/09.03.2020г. на ръководителя за осигуряването за безработица е подадена жалба, депозирана с вх.№1012-28072/20.03.20г. до Директора на ТП на НОИ-Ямбол, със съображения за неправилност на разпореждането - в жалбата се сочи, че за периода от 01.01.2017г. до подаване на заявлението за отпускане на ПОБ Д. е ходил редовно на работа, подадено е уведомление по чл.62 от КТ, внесени са осигурителни вноски и са подавани данни по чл.5, ал.1, т.4 КСО, поради което счита за незаконосъобразно предписанието за заличаване на тези данни.Оспорва и дадените обяснения от работодателя, че не е постъпвал на работа.

Жалбата срещу Разпореждане № 281-00-165-4/09.03.2020г. е оставена без уважение с Решение №2153-28-36/18.06.2020г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол. Решението е връчено с ИД на 22.06.2020г.Жалба до съда е подадена на 02.07.2020г. чрез Директора на ТП на НОИ Ямбол.

С оглед на гореустановеното от фактическа страна:

Жалбата е допустима за разглеждане. Подадена е в предвидения от закона 14-дневен срок от връчване на решението, от неблагоприятно засегнато лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, по арг. от чл.118, ал.1 от КСО, съгласно който решението на ръководителя на ТП на НОИ може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред административния съд. Спорът е родово и местно подсъден за разглеждане от настоящия съд на осн. чл.133, ал.1 от АПК.

По съществото на спора съдът взе предвид следното:

Първоначалният и контролният административен акт са издадени от компетентни органи в изпълнение на предоставените им правомощия от КСО да решат въпроса за отпускане на ПОБ, но при допуснато съществено процесуално нарушение-неизясняване на въпроса от фактическа страна след преценка на всички събрани доказателства и възражения на засегнатото лице.

Съгласно чл. 54ж, ал.

2, т. 1 от КСО, влязлото в сила разпореждане по ал. 1 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица. Именно позовавайки се на тази правна норма, ръководителят на осигуряването за безработица е постановил оспореното Разпореждане № 281-00-165-4/09.03.2020г. Като мотиви за заличаване на осигурителните данни за лицето се излагат обяснения от работодателя с вх.№ 4005-28-31#1/29.03.2019г. в ТП на НОИ-Ямбол и искане за издаване на задължителни предписания за заличаване на осигурителни данни за 99 лица, сред които е и Д.. Същевременно жалбоподателят не е участвал в производството по издаване на Задължителни предписания № ЗД-1-28-00549461/09.04.2019г. до работодателя ЕТ“***“ЕИК *********, дадени от контролен орган- инспектор по осигуряването в ТП на НОИ-Ямбол, съответно не е могъл да направи възражение и да представи доказателства. Задължителните предписания са издадени по подадено заявление с вх.№4005-28-31/27.03.2019г. от осигурителя и обяснения към него, в които е декларирано, че лицата, назначени през 2017 и 2018г.(с изключение на две поименно посочени, заемали длъжност метач) не са постъпвали на работа, не са получавали трудови възнаграждения, но е пропуснато да се заличат данните за тях в ТД на НАП. В приложения списък към предписанията под №63 фигурира и М.П.Д., назначен на 10.01.2017г. и освободен на 16.01.2017г..

По делото не е спорно, че осигурителни данни за М.П.Д., подадени от осигурителя ЕТ“***“ЕИК *********, са били заличени след издаване на задължителните предписания, но Разпореждане № 281-00-165-4/09.03.2020г. е издадено без да се изяснят всички факти и обстоятелства, които са от съществено значение за решаване на въпроса за правилното отпускане на обезщетението и без обсъждане на всички относими факти и обстоятелства, за които при административния орган са налични доказателства. Това нарушение е довело и до неправилно приложение на закона.Видно от описа на документите за стаж, представени при подаване на заявлението за отпускане на ПОБ, М.П.Д. е работил от 10.01.2017г. до 16.01.2017г. при ЕТ“***, това съответства на вписването в трудовата книжка на лицето, серия Г №513390, л.20-21, където са вписани заеманата длъжност“специалист контролни функции“, дата на постъпване - 10.01.2017г. и дата на прекратяване на трудовото правоотношение 16.01.2017г., съответства и на представената Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение №166/16.01.2017г., издадена от работодателя(л.43 от делото).В тази връзка обясненията на работодателя, които са общи за наети от него лица през 2017 и 2018г, са непротивопоставими на вписванията в трудовата книжка на М.П.Д.. Съгласно разпоредбата на чл.347, ал.1 от Кодекса на труда, трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Кодексът на труда и Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж изрично уреждат въпросите относно съдържанието и формата на трудовата книжка, данните, които подлежат на вписване и лицата, които са компетентни да извършват вписването. Съгласно чл.6, ал.1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, при прекратяване на трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж, придобит от работника или служителя при работодателя към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, се записва с цифри и думи и се подписва от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му. В разглеждания случай трудовата книжка е попълнена съгласно тези сочени изисквания за форма, налице са всички необходими вписвания, два подписа - на счетоводител и на ръководителя на работодателя, и са положени печати. С оглед на това съдът кредитира представената трудова книжка като официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред. Верността на удостоверителното изявление в трудовата книжка на лицето за положен трудов стаж от шест дни не е оборена в производство по оспорване на официалния документ, поради което изразената воля от работодателя следва да се приеме за действителна, поради което за доказан по делото съдът счита главния спорен факт, а именно, че М.П.Д. е осъществявал трудова дейност за периода 10.01.2017-16.01.2017г.(шест дни) при работодателя ЕТ“***“ЕИК *********.