Решение № 252 от 19.05.2022, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. Ямбол, 19.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Весела К. Спасова при участието на секретаря С. С. М. като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело № 20222330100281 по описа за 2022 година

Подадена е искова молба от Ж. И. Д. от гр. Я.срещу А. Г. К. от гр. Я., в която се твърди, че ответникът с влязло в сила решение по АНД № *** г. на РС-Я., е признат за виновен за това, че на 09.05.2019 г., около 18.00 ч. в местността „***“ в землището на гр. Я., чрез нанасяне на удар с дървена тояга /прът/ в областта на главата, причинил на ищеца лека телесна повреда, изразяваща се в *** травма, изразяваща се в *** рана в лявата половина на ***област, на границата между окосмена и неокосмена част, което е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление, квалифицирано от въззивния съд, изменил в тази част решението на ЯРС, по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.1 от НК. Обвиняемият на основание чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба. На ищеца е била причинена и травма на ръката, с която се е опитал да се предпази от втори удар. Имал е и оплаквания от световъртеж, повръщане и невъзможност да се движи.

Посетил е спешното отделение в болницата в гр.Я., където е бил прегледан. Постъпил е на лечение в клиника по неврохирургия на УМБАЛ в С. З., където му е поставена диагноза „***“. След изписването е ходел на контролни прегледи. Месеци наред е имал главоболие, световъртеж и неспокоен сън. Взимал е лекарства и е бил нетрудоспособен повече от 6 месеца. Ръката не се е възстановила според предвижданията и близо две години е болезнена и затруднява работата му. Поради това ищецът счита, че има право на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв. Във връзка с травмите е направил разходи за лечение в размер на 146,22 лв., както и транспортни разходи за бензин за посещение при лекар в гр.С. З. общо от 105 лв.. Поради това претендира осъждането на ответника за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв. и обезщетение за 1 имуществени вреди в общ размер на 251,22 лв., заедно със законната лихва върху сумите от увреждането -09.05.2019 г. до окончателното изплащане, и присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. исковете се поддържат от процесуалния представител на ищеца с уточнението, че законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди се претендира от заплащането на разходите.

Ответникът оспорва претенцията като неоснователна. Признава осъждането си за извършено престъпление срещу ищеца, за което му е наложено административно наказание.

Оспорва описаните в исковата молба болки и страдания на пострадалия. Излага доводи, че на следващия ден след престъплението ищецът е бил в добро общо състояние, тъй като цял ден е посещавал лекари, без да има никакво нараняване. Оспорва съдебно -медицинското удостоверение като невярно. Сочи, че ответникът не е обвиняван за нанасяне на удар в ръката. Счита, че постъпването в болница не е било необходимо и поставената диагноза е необоснована, доколкото не е имало хематом, загуба на съзнание и следи от *** на главата.

Оспорва имуществените вреди като недоказани, поради липса на фактури за направени разходи на името на лицето. Счита, че фискалните бонове не са свързани с вредите на ищеца.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е безспорно, че ответникът е извършил на 09.05.2019 г. описаното в исковата молба деяние. Това обстоятелство се установява и от приложеното към настоящото дело АНД. С Решение №*** от 04.11.2021 г. по ВАНД № *** г. на ЯОС въззивният съд е потвърдил Решение №***г. по АНД № *** г. на ЯРС в частта, с която ответникът е признат за виновен за извършването на деянието по хулигански подбуди. Съдът е приел, че нанасяйки удар с дървена тояга /прът/ в областта на *** на ищеца, обвиняемият му е причинил лека телесна повреда - черепно-мозъчна травма, изразяваща се в *** в лявата половина на ***, на границата между окосмена и неокосмена част, което е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Ищецът не е предявил граждански иск в наказателното производство.

В показанията на свидетеля Д.а-*** на ищеца, се сочи, че докато той е наливал вода от чешма с изворна вода, ответникът е ударил *** по *** с много дебела пръчка - тояга.

Посегнал е втори път -към нея, но ищецът е хванал пръчката с ръка. Така е получил удара в ръката, която веднага е започнала да се надува. Държал се е за нея. Вкъщи свидетелката е промила раната на ***, сложила му е лед на ръката. Ищецът е бил замаян. На следващата сутрин се е оплакал, че му е много лошо, че му се гади и е започнал да повръща. Затова ***св.Д.- го е закарал на лекар. На изписването е бил малко по-добре. Ходил е на контролни прегледи. По назначение е приемал лекарства. *** е пил около 2-3 месеца, защото го е боляла главата. Поставяни са му компреси на ръката, поради подуването й от двете страни на дланта и синината отстрани– между палеца и показалеца. Болката в ръката е продължила много време и още се появява, при натоварване. Напр. когато копае, фрезова градината – 2 налага се да спира да почива, заради болката. В професията му като военен не е имал натоварване на ръката. Към момента на удара е бил пенсионер и не е работел. След престъплението е имал проблеми със съня – заспивал е късно, събуждал се е, седял е на дивана и е пушел цигари. Това е продължило около месец и нещо, докато преживее случилото се. Понастоящем няма проблеми със съня.

Свидетелят Д. дава показяния, че е закарал *** на лекар в гр. С. З., защото е имал главоболие, гадене, наложило спиране по пътя, по-бавно движение на магистралата.

Посетили са Спешния кабинет в Ортопедията. След това ищецът е постъпил в болницата.

Свидетелят го е прибрал с автомобила си на 4-тия ден. Около месец ищецът не се е чувствал добре. От време на време още продължава да има оплаквания от главоболие, а също и болки в ръката, при натоварване с пренасяни от него покупки по стълбището на жилищния блок, в който няма асансьор или при работа в градината. След удара ръката му е била с оток.

По делото е представено Съдебномедицинско удостоверение № *** г. от 10.05.2019 г. от д-р Т. Ч., в което са изложени установените травми: *** с наличие на *** рана в областта на лявата половина на ***, на границата между окосмената и неокосмена част и контузия на дясната ръка с кръвоизливи и болезнен травматичен оток на тъканите в областта на гръбната повърхност на дланта откъм палеца. Установени са болки, засилващи се при функционална активност на ръката.

Съгласно Лист за преглед на пациент в Спешно отделение, на ищеца е поставена диагноза „***“. Посочено е в листа, че е проведена рентгенография и е назначена консултация с ортопед. Направена е и препоръка за хоспитализация. Вещото лице д-р А.И. дава заключение, че не установява счупване на кости, както е посочено в резултата от образното изследване от 10.05.2019 г. на „ДКЦ 1“ ЕООД-Я.

Видно от Епикриза от Клиниката по Неврохирургия на- УМБАЛ „***" АД- С.З., ищецът е постъпил в болницата на 11.05.2019 г. и е изписан на 14.05.2019 г. Поставена е диагноза „***. Постъпил е с оплаквания от световъртеж и политания. Изписан е с подобрение.

Предписана е терапия –***.

На 21.05.2019 г. е последвала консултация с неврохирург-д-р К., според която оплакванията от главоболие и световъртеж са намалели, удостоверено ръкописно от лекаря на гърба на епикризата. Следващият контролен преглед, проведен на 28.05.2019 г., е удостоверен от неврохирурга проф.В., видно от копието на гърба на епикризата, намираща се по приложеното към АНД ДП № *** г. на РУ-Я. (лист ***). Посочено е, че болковият синдром отшумява, персистира лекостепенна общомозъчна симптоматика.

Вещите лица по съдебномедицинската експертиза са категорични, че на ищеца са причинени от удар, нанесен от ответника: *** на главата, *** *** и травма на ръката-на дясна длан. Последната травма е била с кръвонасядания, оток и бавно отзвучаващи болки в ръката. Дори след 2-3 седмици пострадалият е имал непълна функция на доминиращата дясна ръка, с дефицит на движенията. До 2-рия -3-тия месец от травмата е имал и слабост, немощ, придружени с персистиращи болки при захват и опозиция на палец-показалец.

Хематомът се е разнесъл за 30 дни. Вещото лице д-р А.И. дава заключение, че към момента е налице остатъчен „***, който все още не налага оперативна намеса, до появата на блокажи.

3

Налице са налични артрозни промени в ставичките на пръстите на ръката, палпаторно уплатнение по воларната/дланна/ повърхност в основата на показалеца; наличие на задебеляване по хода на сухожилните влагалища на флексорните/сгъвачни/ сухожилия на пръста, които предизвикват хрускане, крепитиране при натиск върху тях и едновременно свиване и разгъване на показалеца. Този феномен, наречен „***", е проява на хронично продуктивно възпаление и задебеляване на синовиалната обвивка на сухожилията. Много често това е в последствие на травми на меките тъкани на дланта или от еднообразни движения на пръстите при определени дейности и професионално натоварване.

Според обясненията на ищеца пред вещото лице ударът е нанесен по дланната повърхност на ръката при опита му да хване пръчката, за да предотврати удар по главата на *** (както е заявил и пред разследващия орган по ДП). В с.з. експертът допълва, че това до голяма степен би могло да обясни и намира връзка с настоящите оплаквания и клинична картина, говорещи за сухожилно възпаление. Това ограничава движението на ръката, при натоварване и при преумора на дланта причинява болка. Възможно е да има причинна връзка с процесната травма, защото травмата е в близост до сухожилията. Зависи от силата на нанасяне на удара. Ако е била ударена гръбната част на дланта, според вещото лице е щяло да има последици върху намиращите се там кости.

В момента на удара по главата ищецът е изпитал остра, силна, внезапна болка. продължила поне 5-6 дни, не с този интензитет, а постепенно спадаща, до 10 дни. Раната е заздравяла, без белег от нея понастоящем. Получил е бил и „***“, лекувано в болницата в гр.С. З. Няма неврологични последици от удара към настоящ момент.

Представени са фактури, издадени на името на ищеца: №*** г. на УМБАЛ „***" АДС.З., издадени на името на ищеца за сумата от 17,40 лв.-потребителска такса –КП, заедно с фискален бон от същата дата, № ***г. на УМБАЛ „***" АД- С.З.за сумата от 10 лв.-запис на RO изследване на CD, заедно с фискален бон от същата дата. Издаден е и фискален бон от 10.05.2019 г. от „ДКЦ 1“ ЕООД-Я. за 10 лв.-медикодиагностична дейност, Рентгенология.

Също така е приложен и фискален бон от 22.05.2019 г. от Аптека „***“-гр.Я. за сумата от 15 лв., отнасяща се за ***. И ампули, и ***. Представени са и фискални бонове от 21.05.2019 г. и 28.05.2019 г. на „ИМ-Петролиум“ ООД-Я. за дизел на стойност по 49,33 лв.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Искът за обезщетение на неимуществените вреди е основателен. Установи се, че ответникът е извършил деянието, описано в исковата молба, настъпили са твърдените неимуществени вреди, съществува причинната връзка между деянието и вредите, която е пряка и непосредствена, щом като първото се явява фактор, без проявлението на който вторите не биха настъпили. Т.е. по делото действително се установи фактическият състав на непозволеното увреждане, включително и противоправния характер на деянието, представляващо престъпление, за което е предвидено наказание в НК, което деяние е 4 извършено виновно. Фактите-елементи от престъпния състав, установени от наказателния съд, по силата на чл. 300 от ГПК са безспорно установени за гражданския съд. В Определение № 618 от 28.10.2011 г. по ч. гр. д. № 522/2011 г., г. к., ІV г. о. на ВКС е прието, че както е отразено в решение № 14/04.05.2011 г. по гр. д. № 1493/2009 г. на ВКС, ІV г. о., съдебното решение, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание при условията на чл. 78а НК, има за гражданския съд същата задължителна сила, като влязлата в сила присъда, защото се постановява, след като съдът се е произнесъл по въпросите, извършено ли е деянието, противоправно ли е и виновен ли е деецът, по които въпроси присъдата е задължителна. И в двата случая с тези съдебни актове фактическият състав на престъплението е установен по съдебен ред. Поради това се поражда отговорността на ответника да заплати обезщетение за вредите.