Решение № 1210 от 21.11.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1210 гр. Бургас, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Кърпичева

Цинцарска при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Валентина Ж. Кърпичева Цинцарска Гражданско дело № 20222100102010 по описа за 2022 година Делото е образувано по исковата молба на Ю. Ю. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, със съдебен адрес: гр. София, бул.

Витоша № 43, ет. 3, ап. 1, адв. Е. Д. от САК срещу „УНИВЕРСИТЕТСКА

МНОГОПРОФИЛНА

БОЛНИЦА

ЗА

АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ-БУРГАС“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, бул. Стефан Стамболов № 73, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Патриарх Евтимий № 50, ет. 1, адвокат Николай Димитров.

Видно от изложеното в исковата, на 25.08.2021г. ищецът е приет по спешност в ответната болница с диагноза остър перитонит и придружаващи заболявания: остър апендицит с дифузен перитонит.

На ищеца са извършени изследвания и същият е бил опериран и изписан на 13.09.2021г. с констатация за подобрение на състоянието.

Ищецът твърди, че след изписването от болницата е изпълнявал стриктно медицинските указания, но въпреки това е изпитвал болки и от раната е течала гной. Заради това, на 21.12.2021г. ищецът е посетил хирург в ДКЦ „Софиямед“ ЕООД, където е констатирана разрастване 1 на съединителната тъкан след операцията и наличието на 3 фистулни канала, от където тече гной и е констатирана реакция на съединителната тъкан на конците. Тъй като е продължавало да тече гной, ищецът отново е посетил ДКЦ „Софиямед“ ЕООД на 13.01.2022г., където отново е констатирано следоперативното състояние на ищеца и му е предписана като терапия-оперативно лечение. Ищецът е решил да предприеме лечение в Т., където на 11.02.2022г. е приет в болница „Ватан“. По епикриза от тази болница е установено, че под обща упойка, през мястото на предходната операция се е достигнало до мястото, където е бил опериран ищеца, като е констатирана инфектирана тъкан в резултат на шевовете на съединителната тъкан, като тези инфектирани тъкани са отстранени и операционната рана е почистена.

Ищецът твърди, че следоперативното му състояние и наложилата се втора интервенция е в резултата на лекарска грешка при извършената операция в ответната болница, където раната му е зашита неправилно, с неподходящи, неразградими конци, като се е стигнало до инфектиране на шевовете на фасцията. Ищецът твърди, че в резултат на така тази лекарска грешка е преживял психическа травма, изразяваща се в период на емоционална нестабилност-подтиснато настроение, тревожност, тъга, чувство на загуба, намалено самочувствие и гняв. Ищецът е изпитал физическа болка и нестабилност с различна сила и интензитет през целия период на увреждането. Твърди, че е получил нарушения на съня, като след първата операция и до настоящия момент е налице трайно безсъние за цялата част на нощта. Ищецът твърди, че и към настоящия момент не е преодолял травмата си, като е налице субективно усещане за липса на психическо, и социално благополучие и добруване.

Ищецът счита, че претърпяните от него неимуществени вреди са в резултат на виновното противоправно поведение на лекарите, извършили първата операция, като търси обезщетение на тези вреди 2 от болницата-ответник, която им е възложила тази работа, като паричния еквивалент на търсеното обезщетение оценява на сумата от 30 000 лева, която сума се търси ведно със законната лихва за забава от датата на увреждане-25.08.2021г. до окончателното и изплащане.

Ответникът е взел становище по предявения иск, като счита, същият за неоснователен и недоказан, като се оспорва основанието на същия и размера на иска и се иска отхвърлянето му. Ответникът счита, че позоваването на ищеца на лекарска грешка е само бланкетно, без да се сочи конкретно нарушение на медицинските стандарти и добрите медицински практики в коремната хирургията. Счита се, че не става ясно, защо ищецът счита, че е налице неправилно зашиване на мястото, където му е направена операцията и защо счита, че следва да се ползват определен вид конци при зашиването. Ответникът твърди, че са налице различни техники на зашиване при подобни операции и ползване на различни конци при зашиването, което е по преценка на лекаря, с оглед всеки конкретен случай. Налице е различна реакция на различните организми при различните интервенции, което налага два задължителни контролни прегледа в рамките на месец след операцията. Твърди се, че ищецът не е направил тези задължителни контролни прегледи, въпреки, че твърди, че е изпитвал болки и е имал теч на гной. Твърди се, че същият не е положил нужната грижа за здравето си, като в продължение на няколко месеца е оставил възпалението да се задълбочи без да предприеме мерки. С оглед на което се счита, че липсва установяване на причинно-следствена връзка между настъпилото следоперативно усложнение при ищеца в резултата на виновно противоправно поведение на лекарите на „УНИВЕРСИТЕТСКА

МНОГОПРОФИЛНА

БОЛНИЦА

ЗА

АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ-БУРГАС“ АД. Напротив счита се, че същите са извършили операцията на ищеца в съответствие на всички нормативни изисквания и добрата медицинска практика при проявена добросъвестност.

3

Бургаският окръжен съд от фактическа и правна страна намира следното:

Не е спорна фактологията по делото, че ищецът е приет по спешност в болницата-ответник на 25.08.2021г. с диагноза: остър перитонит и придружаващи заболявания: остър апендицит с дифузен перитонит. На ищеца е направена операция по отстраняване на възпаления апендикс, същият е бил на стационарно следоперативно лечение в болницата до 13.09.2021г., когато е изписан с посочено състояния: с подобрение, като са му насрочено два контролни прегледа-на 20.09.2021г. и 27.09.2021г. Тези безспорни факти се установяват посредством представената по делото и неоспорена медицинска документация-епикриза, оперативен протокол, извършените основна и допълнителна медицинска епикриза и от събраните гласни доказателства посредством разпита на свидетелите Б.Т. и А.К.-В..

Съдът приема за безспорно установено също така, че след изписването на ищеца от ответната болница, същият е имал проблем с оперативната рана, която не е зараствала и от нея е течала течност, като това състояние на раната след операцията се констатира за периода от изписването на ищеца от ответната болница-13.09.2021г. до извършването на повторна операция в Т.-11.02.2022г. Това обстоятелство е видно от разпита на Б.Т. и А.К.-В.. Свидетелката В. е съпруга на ищеца и има непосредствени впечетления от състоянието на раната след направената му операция. Същата потвърждава, че раната не се е затваряла, от нея е течало гной и това е било докато ищецът е бил в ответната болница и е продължило е след изписването му до операцията в болницата в Т.. За факта, че раната не е зараствала и е била възпалена свидетелства и Б.Т.. Фактът, че раната на ищеца след операцията в ответната болница е била възпалена и не е зараствала се установява и от епикризата, издадена от болницата в Т., където е направена втората операция на ищеца. Видно от този 4 неоспорен медицински документ, при повторната операция е констатирано, че има инфектирани тъкани на мястото където е направен вътрешния шев на раната от първата операция.

При така установената безспорна фактология, спорно по делото е, дали констатираната инфекция на оперативната рана на ищеца е в резултат на допусната от лекарите, извършили операцията на ищеца в ответната болница, лекарска грешка, изразяваща се в неправилно зашиване на раната и използването на неподходящи неразградими конци.

При така изяснената фактология съдът приема, че по делото е предявен иск е с правно основание чл. 49 във вр. чл. 45 от ЗЗД, а именно търси се гаранционно-обезпечителна отговорност от ответната болница, в качеството и на възложител на работа на лекарите, работещи в нея, които при осъществяване на възложената им работа са причинили вреди на конкретния пациент-ищеца по делото.

За да е основателна така предявената претенция, ищецът следваше да докаже по делото всички предпоставки на разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, установяваща състава на непозволеното увреждане, а именно: виновно, противоправно поведение, в резултат на което са настъпили вреди за него.

Съдът намира, че ищецът не успя да докаже всички предпоставки за уважаване на иска му на плоскостта на непозволеното увреждане.

Въпреки доказаността по делото, че раната на ищеца след извършената операция по спешност от лекари в ответната болница се е инфектирала, съдът намира, че не се установи това да е в резултат на допуснати грешки от лекарския екип, извършил операцията.

От представения оперативен протокол и епикриза и от извършената основна и допълнителна съдебно-медицинска експертиза, съдът намира, че не се установява твърдението на ищеца, че инфектирането на раната от операцията е в резултат на грешки при зашиване на раната или е в резултат на ползваните от операционния 5 екип конци за зашиване. Съдът кредитира изцяло като обосновано и компетентно основното и допълнителното заключението на вещото лице д-р Янко Стефанов, на което базира извода си, че не се установява причинно-следствена връзка между начина на извършване на операцията и инфектиране на раната на ищеца. Необосновани са възраженията на ответната страна, че няма експертно заключение, а се касае само за становище и възраженията, че вещото лице не е вписано в списъка на вещите лица и че не е компетентно. Както се е обосновал съда в съдебното заседание, преди да приеме заключението на вещото лице, без значение е начина на озаглавяване на експертното заключение, след като с него се отговаря на въпросите, поставени към експертизата от компетентно лице. Без значение е, че експертът не е вписан в списъка на вещите лица, след като е лекар със съответната медицинска специалност, позволяваща му да отговори компетентно на поставените към експертизите въпроси, какъвто е д-р Янко Стефанов, който е главен асистент хирург.

От експертизите е видно, че рутинна операция при остър апендицит с перитонит представлява спешна оперативна интервенция, включваща лапароскопско преминаване през коремната кухина, премахване на възпаления апендицит, почистване на коремната кухина, дренаж и послойно затваряне на оперативната рана.

Експертизата посочва, че няма конкретни медицински предписания и норми на начина на зашива на оперативната рана и на вида на ползваните конци за зашиване, като това е решение на операционния екип. Вещото лице е заявило, че в медицинската практика няма консенсусно решение относно това, с какви конци да се зашие коремната рана - с разградими или неразградими конци. Това е решение на опериращия екип и зависи от предпочитанията на лекаря, извършващ операцията, както и от наличните в болницата конци. По делото е безспорно установено, че при втората операция на ищеца са намерени конци на вътрешната рана, което означава, че към този 6 момент конците не са били разградени. Видно от заключението на вещото лице, някои конци се разграждат до 7 месеца след операцията.

Безспорно в оперативния протокол за извършената на ищеца операция не е записано с какви конци е извършена същата, но по делото не се установиха медицински стандарти това да е задължителен реквизит на протокола, както и не се установи задължителен стандарт, операция, като тази на ищеца, да следва да се извършва с конкретно посочени операционни конци. Видно от заключението на експерта, в медицинската практика, при зашиването на вътрешни рани при операция, се предпочитат именно неразградими конци, които са поздрави, с цел невъзможност раната да се отвори. Следователно не се установява ползваните от опериращия екип конци да са причина за незарастване на раната. Не се твърди и не се доказа по делото да е допусната друга лекарска грешка, която да е причина за инфектирането на оперативната рана на ищеца. Видно от оперативния протокол и от допълнителната медицинска експертиза, приемът, подготовката и извършването на операцията на ищеца е съобразено, както времево, така и като медицинска методология с нормалната медицинска практика. Изписването на ищеца с отбелязване, че е в задоволително състояние, макар, че раната е било видимо незарастнала, също не представлява нарушение на медицинските правила, което да е дало отражение на състоянието на раната, тъй като видно от медицинската експертиза, тежката инфекция при перитонит, каквато е констатирана при ищеца, има възстановителен период до три месеца. Като крайно заключение съдът приема, че няма доказаност на причинно-следствена връзка между посочените от ищеца действия на лекарите на ответната болница - неправилен шев на раната с неправилни конци и инфектирането на раната след операцията. Видно от основното и допълнителното медицинско заключение, вероятна причина за състоянието на раната на ищеца би била констатираната тежка инфекция при ищеца към момента на приемането му в болницата. Вероятна причина би била и реакция на 7 организма на конците, което по заключение на медицинския експерт е често срещана реакция. По медицински данни в световен мащаб найчестото усложнение при операция на перитонит е възпаление на оперативната рана, което налага нова оперативна интервенция.