Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 529 от 10.09.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 3960/2023
Вид
Решение № 529
Подписан
10.09.2024
В сила
10.09.2024
Състав
Димитрина Ангелова, Петър Ненчев Славчев, Диана Василева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 529 гр. София, 10.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитрина А.ова

Членове:

Петър Н. Славчев

Диана В.а при участието на секретаря ДИАНА Г. Д.А в присъствието на прокурора А. Ем. Б. като разгледа докладваното от Димитрина А.ова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100603960 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 09.02.2021г. по НОХД № 17704/2018г. Софийски районен съд - Наказателно отделение, 2 състав е признал подсъдимия Р. С. К. за виновен в това, че на 21.04.2016г. в складова база на „А. С“ ООД, находяща се в с. Гара Яна, област София, се заканил на Д. Т. А. - началник склад към „А.

С“ ООД с престъпление против неговата личност като му казал: „…Явно по друг начин ще трябва да се оправям с вас!... Жална ти майка какво ще ти се случи!... Охраната ми може и да бие!... Внимавай много с кого и какво говориш!.... Знам къде живееш… Внимавай много!“ като деянието е извършено спрямо длъжностно лице, на което е възложено да изпълнява със заплата временно работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество в юридическо лице - „А. С“ ООД, при изпълнение на службата му и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му. На основание чл. 144, ал.2 вр. ал.1 НК и чл. 54 НК съдът му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение отложил за изпитателен срок от три години.

Срещу съдебния акт е подадена въззивна жалба и допълнение към нея от защитник на подсъдимия. С тях се претендира отмяната му и постановяване на присъда, с която Р. К. бъде признат за невинен по предявеното му обвинение. Защитата упреква решаващия съд в пълно игнориране на събрания 1 и проверен в хода на съдебното следствие доказателствен материал.

Акцентира на факта, че единствените очевидци на случилото се са подзащитният му и частният обвинител, а голяма част от останалите свидетели са били финансово и наказателноправно мотивирани да представят Р. К. в негативна светлина. Твърди, че показанията на частния обвинител не били подкрепени с непротиворечиви доказателства за разлика от обясненията на подсъдимия.

В допълнението към въззивната жалба защитата отбелязва като невярно твърдението на съда, че А. е депозирал жалба до полицейско управление на 24.04.2016г., което било в противовес с писмените доказателства по делото, сочещи, че той е депозирал сигнал до прокуратурата и то на 22.04.2016.

Според жалбоподателя базирането от страна на съда на несъществуващ сигнал до полицията внася съмнение и в коректността му при оценката на останалите доказателствени източници. Излагат се аргументи и за налична доказателствена стойност на коментирания сигнал, необосновано игнорирана от съда, според защитата. Съдът е упрекнат и в липса на задълбочен анализ на възникналия спор между съдружниците в търговското дружество и изместване на фокуса от събития, разиграли се преди, по време и след инкриминираната дата, които са описани подробно в допълнението към жалбата. Жалбоподателят поставя под съмнение истинността на приложената по делото и възприета от съда длъжностна характеристика, касаеща А., развивайки доводи, че той не притежава това длъжностно качество. То се установявало по делото от показания на свидетели и трудов договор, въпреки че, според жалбоподателя, длъжностното качество на едно лице се установява единствено с негова длъжностна характеристика /каквато по делото липсва в оригинал/. Въпреки съгласието си с позицията на съдебния състав за некредитиране показанията на св. Н.П., жалбоподателят не е съгласен с необсъждането в мотивите на причините за появата на този свидетел в наказателното производство. В сезиращите настоящата инстанция документи се излагат пространни аргументи за обвързаности между свидетелите Д., Г. и П., водещи до невъзможност да бъдат възприети с доверие техните показания.

Тези аргументи са в унисон и с изобилстващите в допълнението към въззивната жалба обстоятелства касателно отношения и връзки между различните свидетели, частния обвинител и подсъдимия, изложени, за да покажат предубеденост на голяма част от свидетелите - предубеденост, която, според жалбоподателя, неправилно не е възприета от първия съд. Това дава основание на защитата да приеме, че решаващият съд не е бил безпристрастен при постановяване на акта си. Защитникът е несъгласен и с безрезервното доверяване от страна на съда на заключенията на съдебно-психиатричната и комплексната съдебно - психологична и психиатрична експертизи, въпреки неверни отразявания в тях.

Въззивната жалба и нейното допълнение са поставили началото на въззивно производство - ВНОХД № 937/2022г. на Софийски градски съд Наказателно отделение, V въззивен състав, приключило с решение № 2

573/15.09.2022г., с което е потвърдена атакуваната първоинстанционна присъда.

По искане на защитата на осъдения, с решение № 255/29.06.2023г.

Софийски апелативен съд - Наказателно отделение, 1 състав е възобновил наказателното дело, отменил е това въззивно решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Градски съд, който е настоящият, за отстраняване на констатирани от възобновилия съд процесуални нарушения, изразими в неизследване от страна на въззивната инстанция на въпроса за причината за липса на протоколи от проведени съдебни заседания пред районен съд.

В изпълнение на указанията на Апелативен съд, настоящият състав изиска и получи справка от Софийски районен съд - Наказателно отделение относно хода на делото, както и служебно се сдоби с такава информация от електронната деловодна система на Софийски районен съд, които впоследствие приобщи по реда на чл. 283 НПК.

В хода на съдебните прения пред настоящия въззивен състав защитникът на подсъдимия поддържа изложените в жалбата и допълнението към нея аргументи като отново акцентира, че в мотивите към постановената присъда при обсъждане заключенията на съдебно-психиатричните експертизи съдът е упоменал лице от женски пол - В., което не фигурира в настоящото производство. Отново посочва, че всеки един от разпитаните свидетели, включително и св. Д., са заинтересовани от изхода на делото, целящо подсъдимият да преразгледа финансовите си претенции към дружеството, чийто основен кредитодател е той.

По отношение на допуснати процесуални нарушения, сочени от Апелативен съд, защитникът коментира, че те не са отстранени независимо от постъпилата справка от съда. Заявява, че по делото е налице протокол от съдебно заседание от 04.08.2020г., когато са определени две резервни дати 10.09.2020г. и 13.10.2020г., по делото имало данни за отмяна на съдебното заседание от 10.09.2020г., но липсвало каквато и да било информация за насрочване на съдебно заседание на 24.09.2020г., за когато имало данни по делото, че подсъдимият е уведомен чрез защитника си, но в съдебния протокол било вписано, че е редовно уведомен от предходно съдебно заседание, което всъщност било това на 04.08.2020г., а тогава датата 24.11.2020г. не била определена. Защитникът коментира, че е възможно между датите 04.08.2020г. и 24.11.2020г. да е било проведено съдебно заседание, за което те не са били уведомени и не притежават знание какво се е случило тогава.

Отново поставя на вниманието на съда виждането си за липса на длъжностно качество на частния обвинител, подробни аргументи за което са изложени както пред първата инстанция, така и във въззивната жалба. Като липса на безпристрастност у решаващия съд, жалбоподателят посочва и произнасяне от негова страна в производство по реда на чл.73, ал.2 НПК, в 3 което е взел отношение по вината на неговия подзащитен преди да се произнесе с присъда по настоящото дело.

В подкрепа на позицията си, че липсват доказателства за виновността на К., излага доводи, че в подкрепа на обвинението са единствено показанията на А., а св. И. заявил, че е чул реплики, различни по съдържание от вменените от прокурора, които освен всичко друго са описани в обвинителния акт и с многоточие. Според защитата, съдът не е дал отговор защо, дори да се приеме, че подсъдимият е изрекъл тези реплики, те осъществяват признаците на състава на престъпление по чл. 144, ал.1 НК, а не са в резултат на гняв, породен от скарване и носят единствено импулсивен заряд.

Прокурорът счита, че постановената присъда е правилна, обоснована и законосъобразна. Според представителя на държавното обвинение съдът е анализирал събраните по делото доказателства и е достигнал до правилно установена въз основа на тях фактическа обстановка, подвеждайки я под съответната правна квалификация. Авторството на извършеното от страна на Р. К. било безспорно доказано въз основа на свидетелските показания и на заключенията на съдебно-психиатричните експертизи, а приобщените писмени доказателства обосновавали длъжностното качество на Д. А..

Неконстатирайки допуснати съществени процесуални нарушения от страна на първостепенния съд, прокурорът пледира да бъде оставена без уважение въззивната жалба и потвърдена атакуваната присъда.

Повереникът на частния обвинител моли жалбата от защитата на подсъдимия да бъде отхвърлена и присъдата на районен съд - потвърдена. В своята пледоария твърди, че първостепенният съд детайлно е анализирал всички относими към предмета на доказване по делото източници, вярно е установил фактическата обстановка и правилно е приложил закона.

Повереникът изразява негативното си отношение към акта на Апелативен съд, с който настоящото наказателно дело е възобновено. След изпълнение на дадените указания е било установено, че деятелността по насрочване на съдебни заседания от районен съд е била в унисон с правилата, уреждащи администрирането на делата. Единственият упрек, отправен към решаващия съд, касае наложеното на К. наказание, което, според повереника, било твърде занижено, за разрешаване на който въпрос този съдебен състав не е сезиран с жалба.

Частният обвинител поддържа позицията на своя повереник. Заявява, че от осем години живее в поС.ен страх за здравето и живота си, породен от действията на подсъдимия. Надява се съдът да потвърди присъдата, постановена от предходната инстанция.

Подсъдимият се солидаризира със заявеното от своя защитник. В дадената му възможност за последна дума моли, след съобразяване с всички доказателства, този съдебен състав да постанови присъда, с която той да бъде оправдан.

Въззивният съдебен състав, след като съобрази доводите на страните и 4 събраните по делото доказателства, прецени, че жалбата и допълнението към нея са допустими, но неоснователни.

На първо място съдебният състав следва да се произнесе по претенциите за допуснати от контролирания съд съществени процесуални нарушения, свързани с процедурата по разглеждане на делото и решаването му от безпристрастен съд. Едва след негативен отговор на тези въпроси, би могло да се вземе отношение по същество на спора, тъй като при позитивно отношение към тях, биха се обезпредметили съждения по останалите изложени от защитата възражения, касаещи същината на внесеното от прокурора обвинение.

Защитата твърди, че от съдържимите в делото материали не се установява дали между проведените съдебни заседания на 04.08.2020г. и 24.11.2020г., които са обективирани в приложени съдебни протоколи, не са провеждани други, на които подсъдимият и неговият защитник не са присъствали и съответно са лишени от знание за случилото се в тях.

След стартиране на съдебното следствие пред първостепенния съд с извършване на немалко съдопроизводствени действия, на 04.08.2020г. е проведено поредно съдебно заседание по делото, в което подсъдимият е депозирал обяснения, както и е изслушано заключение на назначена в досъдебното производство фоноскопска експертиза. По искания на страните е допуснато събиране на доказателства чрез изискване на справка от Агенция по кадастър, допускане до разпит в качеството на свидетел на Д.С. и назначаване на техническа експертиза за изследване на информация в мобилния телефонен апарат на подсъдимия, предаден от него. Разглеждането на делото е отложено за 10.09.2020г. като е определена и резервна дата 13.10.2020г. На 19.08.2020г. в съда е депозирана молба от повереника на частния обвинител, в която излага причини за невъзможност за явяване в насроченото на 10.09.2020г. съдебно заседание и моли то да бъде „отменено“.