Решение № 24 от 09.01.2024, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Видин, 09.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир К. К.ов при участието на секретаря Галина Арс. Начева като разгледа докладваното от Владимир К. К.ов Гражданско дело № 20221320102156 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК и чл. 143, ал. 2 от СК и чл. 149 от СК от П- А. С., ЕГН ********** с адрес: гр. Видин, ж.к.

„К.Б.“ бл.**, вх. *, ет. *, ап.**, против К. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, ул. „К.

А.Б.“ № *, ет. *, ап.*.

Твърди се, че страните са родитЕ. на детето К. К. В., родено от съвместното им съжителство. Страните не живеят съвместно от 2017 г. – 2018 г. От тогава до настоящия момент ищцата полага грижи по отглеждане и възпитание на детето, подпомагана от родитЕ.те си. Детето е ученик в ОУ „Любен Каравелов“ гр. Видин. Детето страда от въведеното в исковата молба заболяване. Разходите по отглеждане и възпитание на детето са увЕ.чени с оглед нуждата от образование и лечение. Ответната страна е едноличен собственик и управител на четири търговски дружества, които упражняват дейност.

Ответната страна има задължение за издръжка към един низходящ.

Иска се да бъде постановено решение, с което да предостави упражняването на родителските права върху детето К. К. В. на майката, бащата да бъде осъден да заплаща издръжка на детето в съответните размери, както и да бъде присъдена издръжка на детето от бащата за минало време. Искат се и направените в производството разноски.

От ответната страна е постъпил писмен отговор. Оспорва обстоятелствата на които се основават исковете. Не оспорва иска с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК. Оспорва исканите размери на месечни издръжки. Твърди за задължение за плащане на издръжка на друго негово малолетно дете. Сочи на заплащане на издръжка на детето К. К. В. за минало 1 време.

По делото са събрани писмени доказателства и гласни доказателства. Назначено и извършено е социално проучване от Отдел "Закрила на детето" към Дирекция "Социално подпомагане" гр. Видин. Назначена и изготвена е съдебно-счетоводна експертиза.

От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено от фактическа страна:

П- А. С. и К. В. К. са живЕ. на семейни начала от лятото на 2012 г. От съжителството им е родена малолетната К. К. В., родена на 25.11.2015 г. в гр. Видин. Семейството е живяло на адрес: гр. Видин, ул. „Дунавска“ № 30Б, ет. 4, ап. 7 до месец декември 2018 г.

През месец декември 2018 г. бащата се изнесъл от семейното жилище и се преместил да живее на адрес: гр. Видин, ж.к. „Х.бл. **. Там живял около една година. След раздялата майката и детето останали да живеят в семейното жилище. През 2019 г. се преместили да живеят в жилище, собственост на А.Г. дядо по майчина линия на детето, на адрес: гр.

Видин, ж.к. „„К.Б.“ бл.**, вх. *, ет. *, ап.**, В същото време ответникът К. В. К. заживял на семейни начала с друга жена и от съжителството им се родило детето К. К.ов К., роден на 17.06.2021 г. От социалния доклад се установява, че връзката между бащата и детето К. не е прекъсвана. Виждат се често. Детето постоянно гостува на баща си. Детето К. е ученик в ОУ „Любен Каравелов“ гр. Видин, втори клас. Детето К. има логопедичен проблем, затруднява се при изговарянето на определени звуци. От около три години К. посещава логопедичния кабинет на С.Г. – три, четири пъти седмично. Майката заплаща такса за 30 минути по 15.00 лева или общо 180.00 лева. Видно от представената по делото езиково-говорна характеристика на детето от логопед С.Г., същото е с логопедична диагноза изоставане в езиково-говорното развитие. Детето посещава 3 - 4 пъти седмично частен учител по математика и български език и литература, тъй като изпитва затруднения по тези предмети.

За частните уроци майката заплаща по 10.00 лева на час. Майката работи на трудов договор от месец юни 2023 г. като хигиенист към фирма „Булред“ гр. Видин, на четиричасов работен ден, с работно време от 08.00 до 12.00 часа, с месечно възнаграждение в размер на 400.00 лева. Подпомага се от Д „СП“ – Видин на основание чл. 7 от ЗСПД в размер на 50.00 лева. Майката се подпомага и от родитЕ.те си. Бащата работи като управител на фирма „С *“, на осемчасов работен ден с възнаграждение в размер на минималната работна заплата.

Жилищните условия и при двамата родитЕ. са подходящи за отглеждане на детето. Бащата е изплащал парични суми на майката за издръжка на детето за периода от 02.11.2022 г. до 05.04.2023 г. в общ размер на 3900.00 лева съгласно заключението на вещото лице, което е прието по делото и не е оспорено от страните.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна :

При тези данни съдът намира, че искът за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето на майката е основателен. Същият не е оспорен от ответника. В интерес на детето е да живее с майката предвид грижите, които същата е полагала и полага понастоящем, способността й да осигури на детето условия за правилното му физическо, психическо и емоционално развитие. Съдът намира, че упражняването на 2 родителските права по отношение на детето следва да се предостави на майката. Предвид това следва да се уважи предявения иск.

Тъй като преценката на Съда е, че родителските права, следва да се предоставят на майката, то на бащата следва да бъде определен режим на лични контакти с детето, както е поискан с исковата молба и не е оспорен от ответника в отговора на исковата молба.

Съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Установи се, че ответникът работи като управител на фирма „С *“, на осемчасов работен ден с възнаграждение в размер на минималната работна заплата. В ал. 2 на чл. 142 от СК е посочено, че минималната издръжка на детето е равна на 1/4 от минималната работна заплата за страната. Съгласно ПМС № 193/12.10.2023 г. от 01.01.2024 г. МРЗ е 933.00 лева и минимума издръжка е в размер на 233.25 лева.

Безспорно се установи, че родитЕ. на детето са страните по делото, като предвид преценката на Съда, че упражняването на родителските права върху детето ще следва да се предоставят на майката, то като тя ще полага за в бъдеще основни грижи за него, от които постоянни грижи бащата ще бъде освободен, то той ще следва да участва в издръжката.

РодитЕ.те са трудоспособни граждани и са длъжни да осигуряват издръжка на своето дете. В конкретния случай се доказа, че родитЕ.те са в трудово правоотношение, като размерът на трудовите възнаграждения на майката е 400.00 лева на четиричасов работен ден, а бащата получава минималната работна заплата за страната. Установи се, че същият има алиментни задължения към друго ненавършило пълнолетие дете. Съдът намира, че е във възможностите на родитЕ.те да осигуряват издръжка на своето дете. За цялостната месечна издръжка на детето К. са необходими, съответно по 400.00 лева от които ответникът ще следва да бъде осъден да заплаща, съответно 233.25 лева, а остатъкът ще следва да се осигурява от майката на детето. Началният момент, от който се дължи настоящата издръжка, следва да бъде от предявяване на иска – 17.10.2022 г., както е направено искането. В останалата част на иска до пълния претендиран размер искът следва да се отхвърли като недоказан.

Неоснователен се явява искът за присъждане на издръжка за минал период – от 17.10.2021 г. до 17.10.2022 г. Установи се, че за процесния период ответникът е получавал минималната работна заплата. Съгласно ПМС № 37/24.03.2022 г., в сила от 01.04.2022 г.

МРЗ е била 710.00 лева. Съдът счита, че за периода от 17.04.2022 г. до 17.10.2023 г. ответникът дължи издръжка на детето в размер на ¼ от МРЗ, а именно по 177.50 лева месечно, т.е. за шест месеца в общ размер на 1065.00 лева. Съгласно ПМС № 331/26.11.2020 г., считано от 01.01.2021 г. МРЗ е била 650.00 лева. Съдът счита, че за периода от 17.10.2021 г. до 17.04.2022 г. ответникът дължи издръжка на детето си в размер на ¼ от МРС, а именно по 162.50 лева месечно, т.е. за шест месеца в общ размер на 975.00 лева. С оглед гореизложеното ответникът дължи издръжка на детето си за минал период в общ размер на 2040.00 лева. От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е видно, че ответникът е заплатил издръжка за детето за периода от 02.11.2022 г. до 05.04.2023 г. в общ размер на 3900.00 лева. С оглед гореизложеното е видно, че ответникът е заплатил 3 по-висок размер от дължимата за минал период издръжка, поради което искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.

По разноските:

Съдът счита, че предвид особеностите на настоящото производство, което е по спорна съдебна администрация, в което не се признава или отрича съществуването на материални права, а само се оказва съдействие от страна на съда за тяхното упражняване, разпоредбата на чл. 78 от ГПК разноските да се присъждат съобразно изхода на спора, не намира автоматично приложение, поради което разноските по делото следва да останат за страните така, както са направени.

В този смисъл и Определение № 385/25.08.2015 по дело № 3423/2015 на ВКС, ГК, I г.о., докладчик съдията Маргарита Соколова: Правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение в делата по чл. 127, ал. 2 СК пред първата инстанция. Това разрешение следва от характера на производството на спорна съдебна администрация, приложима при спор относно родителските права в случаите, когато родитЕ.те не могат да постигнат извънсъдебно споразумение. За разлика от исковото производство, в него не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник.

Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родитЕ. и затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора.

Предвид изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху размера на присъдената издръжка, а именно сумата в общ размер от 335.88 лева по сметка на Районен съд – Видин.

По реда на чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да се постанови предварително изпълнение на решението в частта на присъдената издръжка.

Воден от горното Съдът,

РЕШИ:

Предоставя упражняването на родителските права върху детето К. К. В., ЕГН **********, на майката П- А. С., ЕГН ********** с адрес: гр. Видин, ж.к. „„К.Б.“ бл.**, вх.

*, ет. *, ап.**,

Определя режим на лични отношения на бащата К. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, ул. „К. А.Б.“ № *, ет. *, ап.*. с детето К. К. В., ЕГН **********, както следва :

Бащата К. В. К., ЕГН **********, има право да вижда и взема при себе си детето 4

К. К. В., ЕГН **********, всяка втора и четвърта седмица от месеца, от 18.00 часа на петъчния ден до 16.00 часа на неделния ден, с преспиване, след което да го връща на майката.

Бащата ще има право да вижда и взема при себе си детето 30 дни през лятото, които не съвпадат с годишния отпуск на майката, след което да го връща на майката, също така по 3 дни през Коледно – Новогодишните празници и Пролетните ученически ваканции, определени като такива по съответния ред от МОН, след което да го връща на майката. Когато ВЕ.кден не съвпада с пролетната ученическа ваканция през четните години, детето на ВЕ.кден ще се взема от бащата за два дни, а през нечетните години ще бъде при майката.

Бащата ще има право да вижда и взема детето при себе си по три часа на рождения си ден – 19.12., когато този ден е работен, респ. учебен ден, а когато не е учебен или работен ден да го взема при себе си от 09.00 часа до 18.00 часа, след което да го връща на майката.