Решение № 23 от 30.01.2025, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Нови пазар, 30.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Николова при участието на секретаря Диана В. Славова като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело № 20243620101278 по описа за 2024 година

Предявени е иск по чл. 26, ал.1, предл.1-во ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за заем Standard 30 № *** г.с цена на иска от 5659,05 лв.

Ищецът твърди, че е сключен с ответника договор за паричен заем за сумата от 2300лв. при годишен лихвен процент от 40,32 % и ГПР 49,49%. Била уговорена съгласно чл.

1, ал.3 от договора клауза за заплащане на такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем в размер на 1616,10 лв. Освен това била предвидена неустойка съгл. чл. 5, ал.2 от договора в размер на 1077,30 лв.

Ищецът твърди, че клаузата по чл. 1, ал. 3 от договора за заплащане на таксата за експресно разглеждане на документите в размер на 1616,10 лв., както и клаузата по чл. 5, ал.2 от договора, за заплащане на неустойка в размер на 734,55лв. са нищожни на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 19, ал.4, чл. 21, ал.1, чл. 33, ал. 1 от ЗПК и при условие на евентуалност сочи, че те са нищожни поради това, че посоченият в договора ГПР не съответства на действителния.

Ищецът твърди, че не дължи изпълнение на вземанията за неустойка и за договорна лихва, тъй като те са част от нищожна кредитна сделка.

Ищецът сочи, че процесният договор е нищожен поради неговата изначална недействителност, поради договарянето на договорна лихва, която е в противоречие с добрите нрави, поради значителната й нееквивалентност на насрещните престации по договореното, и водеща до злепоставяне на интересите на потребителя.

1

Ищецът твърди, че договорът е нищожен поради нарушаване на изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като посочения ГПР е в нарушение на чл. 19, ал.1 и ал. 2 вр. чл. 21 и чл. 22 ЗПК.

Ищецът твърди, че неустоечната клауза в договора също била нищожна, както и договорната лихва. Твърди, че същата не е договорена индивидуално и с това се явява нищожна на основание чл. 146, ал. 2 ЗПК. Твърди, че посочената неустойка излизала от обичайната й обезпечителна функция и цели единствено неоснователното обогатяване на кредитора, поради което е нищожна.

Ищецът твърди, че с уговарянето на посочената неустойка е нарушен чл. 18, ал. 4, чл.

21, ал.1, чл. 33, ал.1 от ЗПК. Договорената неустойка заобикаля задължението на кредитора да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже отпускането на кредита, което е в нарушение на Директива 2008/48/ ЕО на Европейския парламенти на Съвета от 23.04.2008 г. и на основание чл. 21, ал.1 от ЗПК е нищожна. Ищецът сочи, че по този начин ответникът – кредитор прехвърля риска от неизпълнение на финансовата институция върху длъжника, като по този начин се стига до значително увеличение на задълженията. Ищецът твърди, че посочената неустойка излиза извън обичайните си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, по см. На т.3 от ТР № 1/ 2010 г. на ВКС по т.д. № 1/ 2009 г. на ОСТК и е нищожна. Твърди, че се заобикаля разпоредбата на чл. 33, ал.1 от ЗПК, като чрез посочената неустойка се договаря още едно допълнително обезщетение.

Ищецът сочи, че общата сума, която следвало да плати, ведно с посочените в договора суми за неустойка и лихва е в размер на 5659,05 лв.

Счита, че договорената договорна лихва е неравноправна клауза по смисъла на чл.

143 ЗЗП.

Ищецът сочи, че като не са включени в ГПР сумата за неустойка се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК и се нарушава изискването ГПР да не бъде по – висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочените задължения.

Ищецът твърди, че в случая е неприложима нормата на чл.26, а.4 ЗЗД, съгласно която нищожността на отделни части не влече нищожност на целия договор, ако те са заместени по право от нормите на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. Ищецът счита, че целият договор е нищожен и следва да се прогласи тази негова нищожност на основание чл. 22 от ЗПК във вр. чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК вр. чл. 26, ал.1, предл.1-во ЗЗД.

Ищецът моли съда, да постанови решение, съгласно което да прогласи като нищожна клаузата за неустойка по договор за паричен заем Standard 30 № *** г., сключен между ищеца и „Вива Кредит“ ООД, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1080,36 лв. на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, поради неспазване на нормите на чл. 19, ал. 4, чл. 21, 2 ал.1, чл. 33, ал. 1 от ЗПК и при условие на евентуалност, да бъде прогласена като нищожна на основание чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 10, ал.1 и чл. 11, ал.1, т. 10, 11 и 12 от ЗПК.

От ответната страна „Вива Кредит“ ООД е постъпил писмен отговор по иска.

По допустимостта на иска, ответникът сочи, че бил недопустим, тъй като не е налице правен интерес от него, поради липса на начисляване на такса за експресно разглеждане.

Поради това, ответникът моли съда да прекрати производството.

По същество, ответникът оспорва твърденията за нищожност на договора на основание чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК. Според него посочената разпоредба не изисквала да се посочи математически алгоритъм за изчисление на ГПР. Счита, че приложимия по договора ГПР е правилно посочен.

Ответникът сочи, че неустойката обезпечава липсващите гаранции за кредитора за връщането на дадената в заем сума.

Относно твърдението за нарушение на чл. 11, ал.1, т. 11 и 12 ЗПК, ответникът прави възражение, като сочи са изпълнени всички изисквания на закона за посочване на условията за издължаване на кредита, вкл. погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.

Твърди, че не е нарушен чл. 11, ал.2 ЗПК, тъй като договорът не бил сключен при общи условия.

Ответникът оспорва твърдението за нищожност на посочената в договора неустойка, като сочи, че тя обезпечава вредите, които би получил кредитора в случай на неизпълнение на задълженията на потребителя, съгл. чл. 92 ЗЗД.

Оспорва твърдението, че неустойката била в противоречие с чл. 71 ЗЗД.

Оспорва твърдението, че договорената неустойка е следвало да се включи в ГПР, а нейното включване би довело до нарушаване на чл. 19, ал.3 от ЗПК. Сочи, че посочената разпоредба не включва разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за кредит. Неизпълнението на задължението по обезпечаване на кредита било условно задължение, което не се включва в ГПР.

Ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за безспорно 3 установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

По делото е прието за безспорно установено в отношенията между страните сключването на Договор за паричен заем Standard 30 № *** г.

Договорът е сключен с предмет заем на парична сума от 2300 лв. Съгласно договора, в чл. 1, ал. 2 е посочено, че заемателят бил заявил преди подписване на договора, че е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, предоставяна от кредитора, което било декларирано в попълненото от него ППЗ или форма за онлайн кандидатстване. Съгласно посоченото в ал.

3, за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1616,10 лв.

Съгласно чл. 3 от договора, заемателя се задължавал да върне заетата сума, при посочените условия, както следва: 305,45 лв. погасителна вноска, в която са включени дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане; срок на заема 15 месеца; посочени са датите на вноските, при ГЛП по заема – 40,32 % и ГПР от 49,49 %.

По правото:

По своя характер, сключения между страните отговаря на изискванията на чл. 9, ал.1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), за който по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК се прилагат нормите на чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Ищецът по делото има качество качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, като за самото му сключване има формални изисквания, които са задължителни. Такива изисквания се съдържат в нормите на чл. 10, 10а и чл. 11 от ЗПК.

Съгласно разпоредбите на чл. 7, ал.3 от ГПК, съдът е длъжен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Съдът намира, че сключения от страните договор за паричен заем съдържа неравноправни клаузи, които правят договора недействителен. Конкретно такава клауза е посочената в чл. 1, ал. 2 и 3 такава, относно заплащане на такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричния заем в размер на 1616,10 лв. съдът намира, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК, което да налага отделно заплащане за нейното предоставяне.

Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престацията на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в резултат на договора, а именно 4 отпускане на заема и неговото администриране. Разглеждането на подадената от заемателя заявка за отпускане на паричен заем е част от процеса по отпускане и усвояване на заема и свързаните с това необходими административни разходи.

Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Съдът счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал.1 ЗПК, тъй като такива са онези услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните – например издаването на различни удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение. Посочените по-горе услуги имат характер на действия свързани с управлението на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал.2 ЗПК забранява заплащането на такси.

От своя страна и съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал.2 - 4 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Съдът намира, че посоченото в чл. 1, ал.2 и ал.3 от договора, задължение за плащане на такса за експресно разглеждане на документи представлява нарушение на чл. 10а, ал.2 от ЗПК. Това е нарушение на разпоредбата на ал.3 от с.з, тъй като посочената допълнителна услуга, сама по себе си представлява дейност по усвояване и управление на кредита.

Предвид на наличието на изрична забрана съгласно чл. 10а, ал.2 от ЗПК да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, то сключения договор за допълнителни услуги явно заобикаля законните забрани и на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК клаузата се явява нищожна.

Следователно клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на документите заобикаля изискванията на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК, поради което е нищожна съгл. чл.21, ал.1 от ЗПК.

Неравноправна клауза, съгласно сключения договор за паричен заем е и тази относно посоченото в чл. 5, ал.1 обезпечение на договора, което следва да се предостави от заемателя. Съгласно посоченото в договора, заемателят се задължава в 3 дневен срок от усвояването на сумата по договора да представи едно от посочените в чл. 5 ал.1, т.1 и 2 обезпечения – поръчител, физическо лице с поставени към него изисквания относно възраст, трудова заетост, доходи, и лични кредитни и други задължения, или съгл. т. 2 да представи банкова гаранция.