Решение № 1433 от 08.12.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1433 гр. Варна, 05.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20233100501774 по описа за 2023 година произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на “АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“ №81В, представлявано от всеки двама от Х.М.М., П.В.а и В.Т., против Решение №2642 от 17.07.2023г. постановено по гр.д.№7298/2022г. по описа на Районен съд Варна, с което са отхвърлени предявените жалбоподателя, против Г. И. С., с ЕГН **********, с адрес: *******, с адрес за призоваване:

******, чрез адв.М. С.-В., искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК и чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване на съществуването на задължения, за които е издадена Заповед №214/18.01.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№423/2022г. по описа на РС Варна, а именно: 1. сумата от 1000лв, представляваща главница по Договор за потребителски кредит №680743 от 02.06.2016г., сключен между Г. И. С. и “Кредисимо“ ЕАД, обезпечен чрез поръчителството на “Ай Тръст“ ЕООД съгласно Договор за предоставяне на поръчителство от 02.06.2016г., вземанията по който договор са прехвърлени от “Ай Тръст“ ЕООД на “АПС Бета България“ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-13.01.2022г., до окончателното изплащане на задължението; 2. сумата от 179.54лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва по кредита за периода от 30.06.2016г. до 30.11.2016г. и 3. сумата от 493.25лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва 1 върху главницата по договора за кредит, начислено за периода от 30.06.2016г. до 23.02.2021г., в който не е включен периодът 13.03.2020г.-13.07.2020г., които суми са заплатени от “Ай тръст“ ЕООД-цедент на “АПС Бета България“ ЕООД, в полза на кредитора по договора за кредит “Кредисимо“ ЕАД.

В жалбата се излага, че атакуваното решение е неправилно като се поддържа, че на 02.06.2016г. между ответницата и Кредисимо е сключен Договор за кредит №680743 за сумата от 1000лв., която заедно с уговорените лихви следва да се върне в срок до 28.02.2017г. при съответните условия предвидени в договора и в погасителен план. Твърди се, че според данните с които жалбоподателя разполага, процесната парична сума от 1000лв. е предадена/усвоена от кредитополучателя по реда на раздел VI. “Усвояване и погасяване на Кредита“ от договора за кредит. На следващо място се оспорват изводите на съда, че Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021г. между цедент-“Кредисимо“ АД и цесионер-жалбоподателя, с които са прехвърлени процесните вземания, е нищожен и не е породил действие. Изложени са доводи за настъпването на прехвърлителният ефект на договора за цесия, включително и при уведомяване на длъжника, чрез назначен особен представител в условията на съдебен процес. Моли се за отмяна на атакуваното решение и за уважаване на предявените претенции, както и за присъждане на разноски.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че във въззивната жалба се повдигат въпроси, които на се били предмет на обсъждане в обжалваното решение и не представляват празноти в същото.

Моли са за отхвърляне на подадената въззивна жалба.

В съдебно заседание въззивникът, чрез постъпила писмена молба от пълномощник претендира присъждането на деловодни разноски.

Въззиваемата страна, чрез назначен особен представител, поддържа становището си за неоснователност на жалбата.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Съдът е сезиран от с искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК и чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от “АПС Бета България“ ЕООД, против Г.

И. С. за установяване на съществуването на задължения, за които е издадена Заповед №214/18.01.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.

№423/2022г. по описа на РС Варна, а именно: 1. сумата от 1000лв, представляваща главница по Договор за потребителски кредит №680743 от 02.06.2016г., сключен между ответницата и “Кредисимо“ ЕАД, обезпечен чрез поръчителството на “Ай Тръст“ ЕООД съгласно Договор за предоставяне на поръчителство от 02.06.2016г., вземанията по който договор са прехвърлени от “Ай Тръст“ ЕООД на “АПС Бета България“ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, 2 считано от датата на подаване на заявлението в съда-13.01.2022г., до окончателното изплащане на задължението; 2. сумата от 179.54лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва по кредита за периода от 30.06.2016г. до 30.11.2016г. и 3. сумата от 493.25лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата по договора за кредит, начислено за периода от 30.06.2016г. до 23.02.2021г., в който не е включен периодът 13.03.2020г.-13.07.2020г., които суми са заплатени от поръчителя “Ай тръст“ ЕООД, в полза на кредитора по договора за кредит “Кредисимо“ ЕАД.

В исковата молба се твърди, че на 02.06.2016г. между “Кредисимо“ ЕАД и ответницата по електронен път при условията на ЗПФУР, е сключен Договор за потребителски кредит №680743, съгласно който кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит. Сочи се, че по силата на посоченият договор ответницата е получила сумата от 1000лв., която е следвало да върне, чрез шест вноски от по 187.28лв. в срок до 28.02.2017г. Твърди се, че с договора е уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 % и годишен процент на разходите в размер на 50%. Сочи се, че на 02.06.2016г. за обезпечаване на погасяването на вземането по Договор за потребителски кредит №680743, между ответницата-кредитополучател и “Ай Тръст“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство, като на същата дата, такъв договор е сключен и между “Ай Тръст“ ЕООД и кредитора “Кредисимо“ ЕАД, по силата на които поръчителят се е съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя. Твърди се, че поради неизпълнение от страна на ответницата на задължението по договора за потребителски кредит, същото е било изпълнено от солидарния длъжник /поръчителя/, който на 23.02.2021г. е извършил плащане в размер на 1618.79лв., от които 1000лв.-главница, 179.54лв.-възнаградителна лихва и 493.25лв.-мораторна лихва. Сочи се, че на 02.03.2021г. между “Ай Тръст“ ЕООД и ищецът е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания, ведно с Приложение №1, по силата на които вземането на “Ай Тръст“ ЕООД, произтичащо от Договора за предоставяне на поръчителство, съответно договора за кредит, е прехвърлено в собственост на ищеца, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Твърди се, че ответницата е уведомена за цесията на 01.04.2021г. на посочената от нея електронна поща. В условията на евентуалност се поддържа, че ответницата, следва да се счита за уведомена за цесията с връчване на препис от исковата молба, към която е приложено уведомление от цедента до длъжника за извършената цесия. Развити са подробни съображения за начина на формиране и за размера на претендираните суми. Моли се за уважаване на претенциите и присъждане на разноски.

С депозираният назначения особен представител на ответницата отговор на исковата молба, се поддържа становище за неоснователност на иска, като се оспорва валидността на договорите за кредит, поръчителство и цесия. Поддържа се, че липсват доказателства за извършено плащане от страна на поръчителя към кредитодателя, съответно че същият е станал титуляр на вземанията. Твърди се, че ответницата не е надлежно уведомена за цесията. Прави възражение за настъпила погасителна давност на дълга по договора за 3 кредит, като се поддържа, че същата е настъпила преди момента на сключване на договора за цесия. Моли се за отхвърляне на иска.

За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд по принцип е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните от съда изводи. В случая оплакванията на въззивника, съставляват оспорване на формираните на районният съд изводи за недоказаност на сключването на процесният договор за кредит и за нищожност на договора за цесия. Така направените оспорвания не съставляват новонаведени възражения или фактически твърдения, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест и с оглед премета на предявените претенции, в настоящото производство ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че между кредитната институция и ответника, е сключен договор за кредит, съдържащи твърдените права и задължения /размер, срок, падеж, лихви, такси, обезщетения и т.н./, в това число и предаване /усвояване/ на заемната сума на кредитополучателят. Следва да установи още, че погасяването на кредита е обезпечено с договор за поръчителство, реализирането на предмета на последният договор, т.е. че поръчителят е погасил дълга поради бездействие на кредитополучателя и че ищецът е станал титуляр на вземането по силата на договор за цесия. Ответникът, следва да установи правоизключващите си възражения, че процесните договори за кредит, поръчителство и цесия не са произвели ефект, съответно че е налице погасяване на задължението по давност.

Анализа на събраните по делото доказателства не води до извод за наличие на твърдяната от ищеца облигационна връзка между “Ай Тръст“ ЕООД и ответницата, с която се обезпечава погасването на дълг на последната към “Кредисимо“ ЕАД по Договор за потребителски кредит №680743 от 02.06.2016г. според условията на посоченият договор за кредит, кредитната институция се е задължила да предостави на кредитополучателя потребителски кредит, в размер и при условия, посочени в договора, под условие, че подаденото от кредитополучателя заявление е одобрено от “Кредисимо“ ЕАД. Уговореният размер на въпросният кредит е 1000лв., която сума подлежи на връщане, чрез шест вноски от по 187.28лв. в срок до 28.02.2017г. В случая липсват доказателства за одобряване на подаденото от ответницата заявление, съответно за реалното предаване на сумата на кредитополучателката. В този смисъл не може да се направи извод за финализиране на 4 фактическият състав на договора за кредит, респективно възникване на задължение за ответницата за връщане на сумата предмет на договора.

Представеното от ищеца преводно нареждане от 02.06.2016г., с което “Кредисимо“ ЕАД е наредило банков превод в полза на ответницата не променя горният извод, доколкото документа не съдържа основание за превеждане на сумата и не удостоверява, че същата е достигнала до получателя. Дори обаче да се приеме, че въпросният превод касае процесното облигационно отношение, т.е. че ответницата и “Кредисимо“ ЕАД са обвързани от Договор за потребителски кредит №680743 от 02.06.2016г., то не се установява, че същият е обезпечен с договор за поръчителство по силата, на който “Ай Тръст“ ЕООД е поел задължение да отговаря солидарно с кредитополучателя за погасяване на дълга по първия договор. Представените по делото Договори за поръчителство от 02.06.2016г. обективират поето задължение на “Ай Тръст“ ЕООД, в качеството на поръчител на ответницата, в случай че подаденото от последната заявление за сключване на договор за кредит бъде одобрено, съответно кредита бъде отпуснат, поръчителят да сключи договор с “Кредисимо“ ЕАД, с който да гарантира погасяването на дълга. В Приложение №1 към договорите за поръчителство, са посочени конкретните параметри на договора за кредит, който се обезпечава, а именно главница в размер на 1000лв., която следва да се върне на 9 вноски в размер на по 131.60лв. Така описаните в приложението параметри не кореспондират с тези описани в погасителният план-Приложение №1 към договора за кредит, който предвижда връщане на кредита, чрез 6 вноски от по 187.28лв. В резултат, от което не може да се направи еднозначен извод, за взаимовръзка между процесния договор за кредит и договорите за поръчителство, респективно че “Ай Тръст“ ЕООД е имал качеството на солидарен длъжник по отношение на процесният дълг. Освен това липсват доказателства, че “Ай Тръст“ ЕООД е погасил задължението към кредитора и така е станал носител на вземането на “Кредисимо“ ЕАД към ответницата по договора за потребителски кредит.