Решение № 1020 от 07.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1020 гр. Пловдив, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20245330107980 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по обективносъединени искове по по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, чл. 55, ал. пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от С. Р. Ш., ЕГН ********** с адрес : гр, *******, ул."******" № **, ет. **, aп. ** чрез адв. К. срещу „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, гр.София, ул. „Славянска” №29, ет.7 представлявано от Н. П. за прогласяване недействителност на договор за заем № ******/23.05.2022 г. и осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1902,73 лв.- недължимо платена, ведно със законна лихва от 09.05.2024 г. до окончателното плащане, евентуално осъждане ищеца да заплати на ответника сума от 2410,29 лв. недължимо платена по клауза за неустойка, ведно със законна лихва от 09.05.2024 г. до окончателното плащане. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит на 23.05.2022 г. за сума от 1800 лв. ЛП е 40,05 %, а ГПР-47,95 %.

Съдържа се клауза за неустойка при неизпълнение на задължение за предоставяне на гаранция. В ГПР е включена само възнаградителната лихва.

Задълженията по договора от 4704 лв. са заплатени. Предвидената неустойка излиза извън допустимите функции. Същата представлява допълнително 1 възнаграждение. Налице са недействителност на договора. нарушения на

ЗПК, които водят до

В предоставения срок за отговор оспорва иска. Признава сключването на договора. Отрича недействитеността на неустойката. Посочва, че неустойката не е включена в ГПР. Потвърждава плащане на суми.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени документи- договор за кредит ****** от 23.05.2022 г. е видно, че на същата дата между страните е постигнато съгласие за предоставяне от ответинка на ищеца на сума от 1800 лв. за срок от 12 м. платим на вноски при ГЛП -40,05%, ГПР-47,95 %. В чл. 6 от договора се предвижда предоставяне на обезпечение при определени от кредитора условия и срок, както и неустойка от 2410,29 лв. при неизпълнение на задължението.

От представените разписки(лист 11-15 от делото), справка(лист52-55 от делото) е видно, че в периода 22.06.2022 г.-07.12.2022 г. ищеца е заплатил на ответното дружество сума от 3702,73 лв. по договора за кредит, с които е погасена главница от 1800 лв., лихва-362,24 лв. и неустойка-1540,49 лв..

Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.

Няма спор между страните, а и от събраните писмени доказателства и становището на ответника се установява, че е възникнало твърдяното правоотношение с заявените клаузи и е заплатена сума от 3702,73 лв., т която 1902,73 лв.-за лихва и неустойка.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.

2

1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 47,95 %. а възнаградителната лихва- 40,05%. От твърденията на ответника става ясно, че неустойката не е включена в ГПР. Съдът намира, че невключването на това задължение е нарушение на разпоредбата на ЗПК, тъй като се каса е за разход, който изначално е Я. като дължим още при сключване на договора, след като е предвид като част от всята една погасителна вноска отразена в погасителния план. С пропуска да се включи това задължение в ГПР се заобикаля разпоредбата на ЗПК и се поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и дали за същия е налице икономическа изгода от склйчване на договора. Поради това съдът намира, че процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от него води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Това налага предявения главен иск по чл. 26 от ЗЗД да се уважи.

С оглед разпоредбата на чл. 23 от ЗПК при недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК кредитополучателя дължи връщане само на предоставената в заем сума без други акцесорни вземания. Предвид това и 3 установените факти за заплатени от ищеца на суми по договора за лихва и неустойка в общ размер от 1902,73 лв. съдът намира, че тази сума е получена от кредитора без основание и подлежи на връщане на длъжника. Доколкото не се твърди и не се установява това вземане да е изплатено от ответника на ищеца съдът намира предявения иск по чл. 55 ал. , пр. 1 от ЗЗД за доказан и основателен, което налага уважаването му изцяло.

Предвид уважаването на по-горо посочената притенция съдът намира, че не е налице основание за разглеждане и произнасяне по евентуалния иск за присъждане на сума недължимо платена по недействителна клауза за неустойка.

Уважаването на иска за притендираната главница е основание за уважаване и на обективносъединения с него акцесорен такъв за заплащане на обезщетение за забава за периода от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПРС сумата от 264,27 лв. за държавна такса дължима за предявените два обективносъединени иска от ищеца, който е освободен от заплащане на такси и разноски по делото.

Тъй като ищеца е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адвокат Я. К. съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действала към момента на сключване на договора, следва да се определи възнаграждение в размер от 400 лв. общо за двата иска, които произтичат от едно и също основание и не се отличават с фактическа и правна сложност на спора.

На ответника разноски не се дължат.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА сключеният между С. Р. Ш., ЕГН ********** с адрес : гр, *******, ул."******" № **, ет. **, aп. ** чрез адв. К. срещу „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, гр.София, ул. „Славянска” №29, ет.7 представлявано от Н. П.

4 договор за заем № ******/23.05.2022 г. з а нищожен поради нарушение на ЗПК.

ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, гр.София, ул.

„Славянска” №29, ет.7 представлявано от Н. П. да заплати на С. Р. Ш., ЕГН ********** с адрес : гр, *******, ул."******" № **, ет. **, aп. ** сумата от 1902,73 лв.(хиляда деветстотин и два лева и 73 ст.)- недължимо платена по нищожен договор за заем № ******/23.05.2022 г., ведно със законна лихва от 09.05.2024 г. до окончателното плащане,.

ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, гр.София, ул.

„Славянска” №29, ет.7 представлявано от Н. П. да заплати на адвокат Я. В. К. с личен № ************ с адрес гр. ********, бул. *********** № ***, ет. **, сумата от 400 (четиристотин) лева за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, гр.София, ул.

„Славянска” №29, ет.7 представлявано от Н. П. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПРС сумата от 264,27 лв. (двеста шестдесет и четири лева и 27 ст. ) за държавна такса за производството.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 5