Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4006 от 26.10.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 16659/2021
Вид
Решение № 4006
Подписан
26.10.2022
Състав
АНГЕЛ ФЕБОВ ПАВЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл. 53, ал. 1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 80, ал. 1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 33, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 190, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 4006 гр. София, 26.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. П. при участието на секретаря М. Ф. М. като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. П. Административно наказателно дело № 20211110216659 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба (наречена „възражение“) на С. П. Д. срещу НП № 562100-F580625/21.04.2021 г., издадено от директора на Офис „Младост“ в ТД на НАП - София, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДДФЛ е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева. От страна на жалбоподателя (в това число чрез процесуален представител) се иска отмяна на НП/на административната санкция и присъждане на разноски, като се излагат конкретни доводи във връзка със здравословното състояние на дееца и други данни относно личността му. Административно-наказващият орган претендира потвърждаване на процесното НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, правейки при условията на евентуалност възражение за прекомерност, ако се претендира от страна на въззивника присъждане на адвокатско възнаграждение над минимума.

От събраните в съдебното следствие пред настоящия съдебен състав писмени доказателствени материали (ангажирането и на гласни не е задължително по арг. от чл. 14, ал. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН и не е необходимо в случая, което съвсем не означава, че на АУАН се придава някаква презумптивна доказателствена сила), в това число заключението на назначената от съда СПЕ - освен надлежното оправомощаване (с писмена и подписана заповед) на наказващия орган от изпълнителния директор на НАП - се установява още описаната в НП фактическа обстановка, към която съдът препраща (забрана за каквото препращане липсва в релевантната нормативна уредба), но и това, че както понастоящем, така и през 2019 г. въззивникът С. Д. страда и е страдал от деменция, поради която още към 1 процесната дата 01.05.2019 г. у посочения въззивник са били налице промени в интелектуално-паметовата сфера (интелектуален упадък), които не са му позволявали да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. С други думи, деянието е извършено от невменяемо лице (в хипотеза на продължително разстройство на съзнанието) и на основание чл. 33, ал. 1 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН същото лице не може да носи административно-наказателна отговорност. Това означава, че процесното НП е издадено в нарушение на материалния закон и на основание чл. 63, ал. 3, т.

1 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН следва да бъде отменено. При този изход на делото липсва законово основание за присъждане на разноски в полза на наказващия орган, разноските по експертизата следва да останат за сметка на държавата (съобразно чл. 190, ал.

1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН), а разноските за адвокатско възнаграждение, каквито като действително направени от страна на жалбоподателя се установяват от съответния служещ и за разписка договор за правна защита и съдействие (с уточнението, че жалбоподателят С. Д. е представляван действително от съответния адвокат), следва да се присъдят само частично с оглед уредбата по чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 143, ал. 1 от АПК и вр. чл. 36 от Закона за адвокатурата вр. чл. 18, ал. 2 вр. ал. 1 и вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (съобразно актуалната й редакция съгласно обнародваното в ДВ), а именно в минималния размер от 300 лева, доколкото делото не се отличава с фактическа или правна сложност. Безпредметно е да се обсъжда друго в настоящото изложение.

Мотивиран от всичко изложено, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 562100-F580625/21.04.2021 г., издадено от директора на Офис „Младост“ в ТД на НАП – София.

Оставя без уважение искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Постановява направените във връзка с назначената от съда експертиза да останат за сметка на държавата.

Осъжда НАП да заплати от бюджета, предвиден за директора на Офис „Младост“ в ТД на НАП – София, на жалбоподателя С. П. Д. сумата от 300 лева – разноски по делото за възнаграждение на един адвокат (без да присъжда такива разноски в размер над визираната сума от 300 лева).

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2