Решение № 12026 от 31.10.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 45419/2021
- Вид
- Решение № 12026
- Подписан
- 31.10.2022
- Състав
- ГЕРГАНА ВЕЛИКОВА НЕДЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 12026 гр. София, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20211110145419 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл.266 от ЗЗД.
Ищецът „/юл/, с ЕИК ..., твърди, че ответникът „/юл/, с ЕИК ..., му дължи сумата в размер на 25,08 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извършена услуга по договор за събиране, транспортиране и унищожаване на опасни отпадъци, собственост на ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 27.04.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, за която сума има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 13.05.2021 г. по ч. гр. дело № 23922/2021 г. на СРС, 164-и състав.
Ищецът „/юл/, с ЕИК ..., твърди още, че с ответника имал сключен договор, по силата на който му било възложено да извършва срещу възнаграждение действия по събиране, транспортиране и увреждане на опасни отпадъци, собственост на ответниковото дружество.
Поддържа, че от своя страна е изпълнил горепосочените задължения, като за това бил съставен съответен идентификационен документ, имащ значението на приемо-предавателен протокол, подписан и от двете страни, с което се удостоверявало на коя дата ответникът е предал опасните отпадъци, в какъв обем и количество. За извършените услуги ищецът от своя страна е издал фактури № 40447/29.10.2020 г. за сумата в размер на 13,68 лв. и № 40697/25.11.2020 г. за сумата в размер на 11,40 лв. Твърди, че същите са осчетоводени от ответника. Посочва, че идентификационните документи /№ 10 и № 11/ са подписани от ответника без възражения. Съгласно процесния договор ответникът имал задължението да 1 изплати възнаграждение на ответника в 30-дневен срок от датата на извозването на отпадъците. Ищецът поканил ответника да заплати процесните суми, но не получил плащане в уговорения срок. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника. Претендира разноски. Представя и сочи относими писмени доказателства и доказателствени средства, в т.ч. съдебно-счетоводна експертиза и задължаване на ответника да представи в оригинал, находящите се и водени от него, отчетни книги за управление и предаване на опасни отпадъци за 2020 г.
Ответникът „/юл/, с ЕИК ..., с отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва да съществува валидно правоотношение между страните по повод извозването на опасни медицински отпадъци.
Оспорва, твърденията на ищеца за предоставяне на описаните в исковата молба услуги.
Поддържа, че представеният от ищеца Договор № 2178 е бил сключен за срок от една година, с изтичането на която година е прекратен. Посочва, че датата на сключване на договора е поправяна, поради което същият е недействителен. Твърди, че представените идентификационни документи не са съставени съгласно законовите изисквания, тъй като не са посочени три имена и длъжността на лицето в поле „товародател“. Лицето, което се било подписало - П. Д., не била упълномощена да извърши предаването на опасните отпадъци и действала без представителна власт. Поддържа, че съгласно договора страните работят по предварително утвърден график или след писмена заявка от страна на ответника, за които не са представени доказателства по делото. Оспорва да е осчетоводило процесните фактури.
Моли съдът да отхвърли исковете, като в условията на евентуалност оспорва момента, от който законната лихва започва да тече. Претендира разноски. Възразява срещу направеното искане от ищеца по чл. 190 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С доклада по делото, съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, както следва:
По иска с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД , в тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: сключване на описания в исковата молба договор /права и задължения на страните/, както и че ищецът е извършил посочените услуги, т.е. изпълнение на възложената работа качествено и в срок, и приемането й от възложителя, както и размера на възнаграждението, за което са издадени фактури №№ 40447/29.10.2020 г. и № 40697/25.11.2020 г . , а за ответника е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в посочения в исковата молба размер от общо 25,08 лв., както и изпадането на ответника в забава – уговорен падеж или датата на приемане на работата.
В случай че ищецът изпълни тази доказателствена тежест, ответникът следва да докаже, че е заплатил възнаграждение за извършените услуги.
2
По делото е приет Договор № 2178/12.02.2012 г., сключен между страните по делото, по силата на който /ЮЛ/ в качеството си на Възложител е възложил, а „/юл/ в качеството си на Изпълнител е приел да извършва „всички необходими дейности по събиране, транспортиране и унищожаване на опасни отпадъци, собственост на Възложителя“.
Действително в договора е посочен срок от една година, за който се сключва и има действие същия, но с чл.1 е предвидено, че срокът може да бъде продължен по взаимно съгласие на страните.
Приети като писмени доказателства са също представени от ищеца с молба от 12.04.2022 г., приложени по делото на л.93-119, идентификационни документи /транспортни карти/ с №1/29.01.2020 г., както и издадената по него фактура № 37926/30.01.2020 г.; ИД № 2/25.02.2020 г. и издадената по него фактура № 38265/28.02.2020 г.; ИД № 3/24.03.2020 г. и издадена към него фактура № 38497/24.03.2020 г.; ИД № 4/27.04.2020 г. и издадена към него фактура № 38814/29.04.2020 г.; ИД № 5/29.05.2020 г. и издадена към него фактура № 39080/29.05.2020 г.; ИД № 6/29.06.2020 г. и издадена към него фактура №39377/30.06.2020 г.; ИД № 7/29.07.2020 г. и издадена към него фактура № 39634/31.07.2020 г.; ИД № 8/25.08.2020 г. и издадена към него фактура № 39827/26.08.2020 г. и ИД № 9/28.09.2020 г. и издадена към него фактура № 40176/05.10.2020 г., както и съответстващите им платежни нареждания /банкови извлечения/ установяващи плащането им към изпълнителя и настоящ ищец. От приетите доказателства се установява безспорно, че между страните са били налице договорни отношения по повод събирането, транспортирането и унищожаването на опасни отпадъци, генерирани в резултат на дейността на ответника /ЮЛ/. Видно от тези доказателства, в периода от м. 01. до м.09.2020 г. включително, товародателя /ЮЛ/ с ЕИК ... с вписано лице за контакти П. Д., което срещу личен подпис и печат на ответника е удостоверявал, че предава опасен товар за превоз и унищожаване от товарополучателя, като удостоверява че неговото състояние отговаря на всички изисквания по отношение на опаковка, маркировка, етикетиране и обозначение, а превозвачът е уведомен за характера на товара и необходимите предпазни мерки.
Същевременно, в графа „товарополучател“ съгласно Раздел В и превозвач в Раздел Б, от транспортната карта, са вписани данни на ищеца /ЮЛ/ – гр. П., с ЕИК ..., който с положения печат и подпис на упълномощеното лице Е. М. е удостоверявал, че е получил и транспортирал описания в Раздел А товар, като същия е доставен със съответното превозно средство, описано с рег. № на съответната дата. Въз основа на тези транспортни карти /ИД/ ищецът е издал фактури с посочените по-горе номера и дати, в които е вписал като наименование на услугата „обезвреждане на отпадъци с код 18 01 03“ /посочени и в транспортните карти/ количеството на съответно извозения и унищожен през съответния месец опасен отпадък, ед. цена на услугата и стойността на сделката. Извършените от ищеца, в периода от м.01.2020 г. до м.09.2020 г. вкл., услуги по събиране, извозване и унищожаване на опасния отпадък, собственост на ответното дружество, са били своевременно и коректно заплатени /видно от приетите като доказателства преводни нареждания/, което се установява и от приетото без възражения от страните, заключение на 3
ССчЕ и представените от ответника извлечения от отчетните им книги, в които са удостоверени именно количествата и датите на които са били предадени и извозени съответните опасни отпадъци, за които са били съставени и посочените по-горе транспортни карти и издадени фактури в периода от м.01 до м.09.2020 г.
Посочените по-горе доказателства, обсъдени в тяхната цялост, според съда обосновават и доказват твърденията на ищеца, че между страните са били налице договорни отношения по повод събирането, транспортирането и унищожаването на опасни отпадъци, генерирани в резултат на дейността на ответника /ЮЛ/, в рамките на които ответника е възлагал, а ищеца е изпълнявал дейности по извозване и обезвреждане на опасни отпадъци, генерирани от ответното дружество, за които няма данни и доказателства, че са били прекратени с едномесечно писмено предизвестие от страна на Възложителя /съгл. чл.2 от договор 2178/12.02.2012 г./.
От представените от ответника извлечения от отчетните му книги за управление и предаване на опасни отпадъци за 2020 г. /приложени на л.60,61 от делото/ се установява още, че през м.10.2020 г. и на 24.11.2020 г. ответника е предал, а ищеца е приел съответно опасен отпадък с код 18 01 03, в размер на 6 кг. /през м.10/ и 5 кг. /през м. 11.2020 г./.
Именно за тези последни количества, ищецът е представил по делото и съставените процесни 2 Идентификационни документа с № 10/26.10.2020 г. и № 11/24.11.2020 г., в които са удостоверени идентични данни за товародателя – /ЮЛ/, с ЕИК ...; за, товарополучателя и превозвач – „/ЮЛ/, ЕИК ..., за представителите им, съответно П. Д. за товародателя и Е. М. за товарополучателя и превозвача. В процесните два идентификационни документа с №№ 10 и 11 са положени съответните подписи на вписаните лица и печати на вписаните дружества, страни по процесния договор.
Видно от получените отговори от /ЮЛ/. и /ЮЛ/ /на л.63-65/ екземпляри с № 4 и № 5 от издадените идентификационни документи с №№ 10 и 11, са били съответно изпратени от „/ЮЛ/, респ. получени от Регионалните инспекции по околна среда и води, в изпълнение на задълженията на товарополучателя ищец по настоящото дело, по Наредба № 1/04.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публичните регистри.
Въпреки, че процесните две фактури, издадени от ищеца, въз основа на посочените по-горе идентификационни документи № 10 и 11, не са били осчетоводени от ответното дружество, което се установява и от приетата по делото ССчЕ, от това не следва категорично извод, че услугата по събиране, извозване и унищожаване на опасния отпадък на ответника, генериран през м.10 и м.11.2020 г., не е извършена от ищеца, съгласно уговореното в договора между страните.
Не се установява по делото, издадените фактури да са получени и надлежно осчетоводени от ответника, както и да са заплатени в уговорените срокове.
От приетото заключение по ССчЕ обаче се установява безспорно, че всички издадени от ищеца до м. септември 2020 г. фактури, въз основа на съставените Идентификационни 4 документи от № 1 до № 9 вкл., са били надлежно осчетоводени от ответника, като по всички тях последния е извършил и плащания в уговорените с договора, срокове, което още веднъж идва да покаже, че между страните Договора от 12.02.2012 г. е действал и след изтичане па първоначално уговорения едногодишен срок, тъй като същия е бил продължен по взаимно съгласие на страните, включително до края на процесната 2020 год.
От правна страна, съдът достигна до следните изводи:
При съвкупният анализ на приетите по делото писмени доказателства, се налага извод, че страните са били обвързани от валидно действащо облигационно правоотношение, по силата на сключения между тях още през 2012 г. Договор № 2178/12.02.2012 г., включително и за периода 01.01. - 31.12.2020 год., по което ищецът по възлагане на ответника, е приел да извършва и фактически е извършил всички необходими дейност и по събиране, транспортиране и обезвреждане на опасни отпадъци, генерирани в дейността на ответното дружество.