Решение № 6218 от 01.04.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 66899/2024
- Вид
- Решение № 6218
- Подписан
- 01.04.2026
- Състав
- Антоанета Георгиева Ивчева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11, ал. 2 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "б" · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 108 · Кодекс за застраховането
- чл. 380, ал. 1, изр. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 6218 гр. София, 01.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20241110166899 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на М. Д. П., ЕГН: **********, с адрес: **, срещу з, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата в размер на 8 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди под формата на болки и страдания от телесни увреждания, душевен дискомфорт, силен стрес и страх, причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 10.10.2019г. в гр. София поради виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Кади“ с рег. № **, чиято гражданска отговорност е застрахована от з, ведно със законната лихва, считано от 08.11.2019г. до окончателното плащане, както и сумата от 52,40 лева, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпени загуби – разходи за издаване на съдебно-медицинско удостоверение и разходи за лекарства, в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 10.10.2019г. в гр. София, поради виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Кади“ с рег. № **, чиято гражданска отговорност е застрахована от з, ведно със законната лихва, считано от 08.11.2019г. до окончателното плащане.
Ищецът извежда съдебно предявените права с твърдения, че на 10.10.2019 г. в гр.
София, на излаза от бул. „България“ към ул. „Околовръстен път“, посока кв.
„Княжево“, в ускорителната лента настъпило ПТП поради виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Кади“ с рег. № **, който при включване в движението по ул. „Околовръстен път“ не пропуснал управлявания от ищеца лек автомобил „Опел“, модел „Астра“ с рег. № **. Поддържа, че към момента на процесното произшествие гражданската отговорност на посочения за виновен водач била застрахована при з. Сочи, че вследствие на ПТП претърпял травматични увреждания, изразяващи се в мозъчно сътресение, навяхване на шията, загуба на съзнание, виене на свят, еднократно повръщане и гадене, поради което му била назначена терапия и задължително носене на мека яка за 7-10 дни. Съгласно Болничен 1 лист № Е201976905202/11.10.2019г. му бил даден отпуск по болест с продължителност 14 дни. Излага, че в резултат на произшествието за него възникнали имуществени вреди под формата на разходи за лечение и за получаване на съдебно-медицинско удостоверение на обща стойност 52,40 лева. Описва, че във връзка с настъпилия инцидент претърпял и неимуществени вреди, изразяващи в силен страх и притеснение, невъзможност да общува нормално с близките си, безсъние и неувереност. Твърди, че на 08.11.2019г. отправил до ответника претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, по която била образувана преписка № 5323/08.11.2019г., но застрахователят отказал да заплати обезщетение. Счита, че в негова полза са възникнали притезания за репариране на претърпените неимуществени и имуществени вреди и моли за уважаване на исковите претенции. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва настъпването на застрахователното събитие, механизма на пътно-транспортното произшествие, наличието на противоправно и виновно поведение у водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при з, наличието на причинно-следствена връзка, както и настъпването на описаните в исковата молба вреди. В условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с аргументи, че към момента на произшествието ищецът е бил без поставен предпазен колан. Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, тъй като не кореспондирало със справедливостта. Възразява, че както вземането за застрахователно обезщетение, така и вземането за законна лихва са погасени по давност. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
С оглед задължението на съда служебно да следи за наличието на предпоставките, обуславящи съществуването и валидното упражняване правото на иск следва да бъдат изложени мотиви досежно допустимостта на настоящото производство. Съгласно разпоредбата на чл. 380, ал. 1, изр. 1 КЗ, във вр. с чл. 108 КЗ лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Така предвидената покана представлява процесуална предпоставка за допустимост на иска. От изявленията на страните в хода на производството се установява, че такава писмена претенция е била предявена спрямо ответното дружество, поради което и повдигнатият правен спор следва да бъде разгледан по същество.
От изложените в исковата молба фактически твърдения се налага извод, че съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове, които намират правната си квалификация в чл. 432 КЗ. Основателността на исковите претенции е обусловена от установяване в условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: 1) настъпване на описаното в исковата молба застрахователно събитие – ПТП; 2) наличието на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валиден към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на сочения за виновен водач; 3) отговорност на застрахования при ответника водач за причиняване на ПТП, за което следва да бъдат доказани изискуемите елементи на непозволено увреждане: деяние, противоправност, вреди под формата на болки и страдания от телесни увреждания и на разходи за закупуване на лекарства и за получаване на съдебно-медицинско удостоверение, 2 причинна връзка между деянието и вредите и вина на прекия причинител /последната се презумира по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/, както и размера на претърпените вреди.
Съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК в доказателствената тежест на ответника е при установяване на горните факти да докаже, че е заплатил претендираното от ищеца обезщетение, както и да обори презумпцията за вина по отношение на застрахования от него водач. Във връзка с направеното възражение за съпричиняване, следва да докаже твърденията си, т.е. че ищецът с поведението си обективно е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.
Предвид изявленията на страните в хода на производството и на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че към 10.10.2019г. гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Кади“ с рег. № **, е била застрахована при з.
В подкрепа на твърденията за настъпването на въпросното ПТП и неговия механизъм е представен Двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие от 10.10.2019г. в гр. София, ул. „Околовръстен път“ с участници лек автомобил „Фолксваген“, модел „Кади“ с рег. № ** с водач Станислав Христов и лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ** с водач М. П.. В частта относно обстоятелствата за действията и маневрите на пътните превозни средства е отбелязано, че при настъпване на произшествието първият от посочените водачи е предприел маневра по завиване на дясно и при смяна на пътните ленти, а по отношение на втория водач е посочено, че същият е приближавал отдясно /на кръстовище/. В графа забележки е вписано, че вина за настъпването на ПТП има водачът на лек автомобил „Фолксваген Кади“ с рег. № **. В протокола не се съдържат данни за пострадали лица.
Съобразно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП при настъпване на ПТП, с което са причинени само имуществени вреди, ако между участниците има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол, като в подобна хипотеза органите на „Пътна полиция“ – МВР нямат задължение да посещават местопроизшествието. При произшествие с пострадали лица се съставя констативен протокол за ПТП и се изготвя подробна план – схема на ПТП от органите на „Пътна полиция“ – МВР. Предвид възражението на ответника, следва да се отбележи, че несъставянето на протокол за ПТП с пострадали лица по реда на чл. 3 Наредба № Iз-41 не налага извод, че описаното в исковата молба застрахователно събитие не е настъпило, съответно че не е имало пострадали лица.
Доказването, че дадено пътнотранспортно произшествие се е реализирало и че конкретно лице е пострадало, в рамките на гражданския процес е допустимо с всички доказателствени средства и не се ограничава до изброените в Наредба № Iз-41 писмени доказателства. Житейски възможно и логично е увреждането на лице, участник в ПТП, да се прояви в по-късен етап, а не към момента на самия инцидент, в резултат на което същото да не разполага с такъв официален документ. В това отношение, ирелевантни се явяват доводите на ответното дружество, че липсват данни ищецът да е информирал компетентните органи за тези обстоятелства, респективно да е обжалвал твърдения отказ за съставянето на протокол за ПТП с пострадали лица.
Нещо повече, от приетото по делото заявление до началника на отдел „Пътна полиция“ – СДВР от 23.10.2019г. за издаване на служебна бележка за въпросното ПТП се установява, че ищцовата страна е проявила активност да се снабди с официален документ за доказването на инцидента, но по неизвестни и независещи от нея причини такъв не е издаден.
За установяване механизма на пътно-транспортното произшествие е допусната и изслушана съдебно-автотехническа експертиза. Според експертното заключение на 10.10.2019г. около 11:50 часа, товарен автомобил „Фолксваген Кади“ с рег. № ** се е 3 движел по ул. „Околовръстен път“, с посока от бул. „Черни връх“ към ул. „Александър Пушкин“ и непосредствено след пътния възел с бул. „България“, водачът предприема маневра за завой надясно към ул. „Проф. Велизар Велков“. В същия момент по бул.
„България“ с посока от бул. „Тодор Каблешков“ към ул. „Даскал Стоян Попандреев“ се е движел лек автомобил „Опел Астра с рег. № **, като в района на пътния възел с ул.
„Околовръстен път“ с посока към бул. „Цар Борис III“ водачът е предприел маневра за включване в движението по ул. „Околовръстен път“, при което траекториите на двата автомобила се пресичат и настъпва съприкосновение между тях. Инициалният удар е настъпил между страничната дясна средна част на товарния автомобил „Фолксваген Кади“ и предната лява част на лекия автомобил „Опел Астра“. Поради липсата на данни по делото вещото лице не е предоставило отговори на формулираните задачи досежно местоположенията на двете пътни превозни средства в пространството преди настъпването на удара и пътната обстановка към този момент.
Съдът, ръководейки се от разпоредбата на чл. 202 ГПК, цени експертното заключение като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице е отговорило пълно и мотивирано на формулираните задачи, като за прецизно възприемане механизма на произшествието са изготвени и схеми, онагледяващи съприкосновението на двете моторни превозни средства. Доказателствената стойност на експертизата не се опровергава от останалия доказателствен материал или от физичните закономерности. Същевременно, по делото не са ангажирани данни, които да поставят под съмнение добросъвестността и безпристрастността на експерта.
При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства съдът намира, че в хода на настоящото производство ищецът не съумя да установи в условията на пълно и главно доказване, че механизмът на настъпване на процесното ПТП е описаният в исковата молба, както и че настъпилите вредоносни последици са в причинноследствена връзка с противоправното поведение на водача на лек автомобил „Фолксваген Кади“ с рег. № **, като съображенията за това са следните: