Решение № 451 от 04.07.2024, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 451 гр. Силистра, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жанет Ив. Борова при участието на секретаря М. П. Л. като разгледа докладваното от Жанет Ив. Борова Гражданско дело № 20223420101793 по описа за 2022 година

Ищецът А. П. Г. с ЕГН**********, със съдебен адрес: гр.С., ул. Ц. Ш.

№ , чрез процесуалния си представител адв. Р. Г. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че паричното вземане, произтичащо от предоставена под форма на заем финансова помощ от него на ответника с издадени и платежни нареждания от 18.10.2017г., 24.01.2018г., 27.09.2018г., 10.10.2019г., 14.11.2019г., за което в полза на ищецът е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 1350/2022 г. по описа на СсРС съществува и ответникът дължи заплащането на сумите, за които е издадена заповедта, а именно: сумата от 21 500 /двадесет и една хиляди и петстотин/ лева - главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 14.09.2022г. до окончателно изплащане на задължението, както и направените по делото разноски.

Твърди, че с пет броя платежни нареждания е предоставил на ответника временна финансова помощ в размер на 21 500.00 лева, която ответникът се задължил да върне. Според твърденията на ищеца, въпреки отправените покани, заемната сума не му е върната, което го е мотивирало да установи правата си по исков ред.

1

Ответникът Г. Г. Г. с ЕГН**********, с адрес: гр. С., ул. Д. Е. №, вх. , ет.,ап., със съдебен адрес: гр. С., ул. Х. Б. № , офис № , чрез процесуалния си представител адв. И. Р.е подал писмен отговор, с който оспорва изцяло предявените искове, като твърди, че договор за заем не е сключвал с ищеца, а сумата му е дадена от родителите му, които я престирали на ищеца, който от своя страна я превеждал по сметка на ответника. Изложени са пространни обстоятелства относно родствените и облигационни връзки между страните, както и с трети лица, от които бащата на ответника заемал суми, които предавал на ищеца, за да бъдат преведени на сина му. Същата теза се застъпва и в съдебно заседание, като ответникът счита, че исковата претенция е неоснователна, тъй като независимо от факта, че сумите са превеждани по сметка на ответника, те са предавани на ищеца от трето лице, но от името и за сметка на ответника.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните, намира за установено следното:

Предявени са искове с правно основание 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за установяване наличието на вземане от страна на заявителя по чл. 410 от ГПК против длъжника, срещу когото е издадена заповедта за изпълнение.

По смисъла на чл. 240 ал. 1 ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят предава в собственост на заемателя определена сума пари, срещу насрещното задължение на заемателя да ги върне. Договорът се счита за сключен от момента на предаване на съответната сума, а не от постигане на съгласието на страните, за това независимо дали е налице писмен акт между тях или само устна уговорка, като само с предаването на съответната сума е завършен фактическия състав на съглашението. Именно предвид реалния характер на договора, писменото обещание за връщане на парична сума, ако не съдържа в себе си признание, че тя е получена от задължено в заем лице, не може да се цени като доказателство за сключен договор. Тежестта на доказване на съществуването на такъв договор е на страната, която търси изпълнение по него, в случая на ищеца, който твърди, че ответникът не му е върнал съответната сума.

Ищецът твърди, че между него и ответника са сключени няколко договора за заем, по силата на които т о й предоставил на ответника през 2 периода 18. 10. 2018 г. – 14. 11. 2029 год. общо сумата от 21 500.00 лева.

Факта на получаване на сумите от страна на ответника не се оспорва и се установява от представените по делото пет броя платежни нареждания, както и извлечение от банковата сметка на ищеца. Видно от представените писмени доказателства, с платежно нареждане от 18. 10. 2017 г., ищецът е предал на ответника сумата от 9 900.00 лева, с платежно нареждане от 24.01.2018г. е предал сумата от 2000.00 лева, на 27.09.2018 г. – сумата от 7000.00 лева, на 10.10.2019г. – сумата от 1000.00 лева и на 14.11.2019г. сумата от 1 600.00 лева.

Ответникът не оспорва получаването на сумите, не оспорва и основанието, на което са получени, но твърди, че са престирани от неговия баща на ищеца, който ги превеждал по сметката на ответника. Това обстоятелство категорично се оспорва от ищеца, но дори и да беше доказано, няма отношение към спора, тъй като касае отношения между ищеца и третото лице от една страна, а от друга, от представените по делото писмени доказателства не се установява ищецът , при предаване на сумите да е действал от името и за сметка на друго лице. Сложните облигационни отношения между ищеца и ответника, както и бащата на ответника и брат на ищеца не могат да бъдат разрешени в настоящото производство, при това, при липсата на насрещни искове и участие на третото лице. В обхвата на производството по гр.д. № 1793 / 22 год. по описа на СсРС, съдът е обвързан от претенциите на страните, които очертават правоотношения по договори за заем.

Освен изложеното, редно е в случая да се има предвид и факта дали, откъде и с какви суми разполага ищеца е без значение за заемното правоотношение, при условие, че предаването на паричните средства от самия ищец е доказано по безспорен начин.

Неоснователно е и възражението на ответника за липсата на срок за връщането на сумите, тъй като срокът не е съществен елемент от съдържанието на договора за заем и предвид липсата на уговорен срок в настоящия случай, ответникът е изпаднал в забава след поканата от кредитора – посредством връчването на заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 1350 / 2022 год. по описа на СсРС или най – късно от датата на предявяване на исковата молба в настоящото производство.

3

Поради изложеното, съдът счита предявените основни искове по чл.

240, ал. 1 от ЗЗД за основателни и ги уважава в предявения размер от общо 21 500.00 лева.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски, които съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК за производството пред тази инстанция са в размер на 3 030.00 лева, формирани от платената държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Въпреки това, ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което следва да бъде обсъдено.

За защита по граждански дела с определен материален интерес, съгласно законодателното решение се дължат конкретни възнаграждения, като минималните им размери са фиксирани. С оглед обстоятелството, че са предявени няколко иска, като по отношение на всеки от тях се дължи адвокатско възнаграждение поотделно, то и заплатеното от ищеца възнаграждение е по – ниско от минимално определените размери. Съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 / 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, по исковата претенция за 1000.00 лева, минималният размер на възнаграждението е 400 лева, по исковата претенция за 1600.00 лева, минималният размер на възнаграждението е 460.00 лева, по исковата претенция за 2000.00 лева, минималният размер на възнаграждението е 500.00 лева, по исковата претенция за 7000.00 лева е в размер на 1000.00 лева и по исковата претенция за 9900.00 лева – минималния размер на възнаграждението е в размер на 1290.00 лева.

Изчислено по този начин, дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 3650.00 лева, а по делото е представен договор за правна защита, съгласно които е договорен размер на адвокатско възнаграждение в размер на 2 600.00 лв., което е под минимално определения размер, поради което и възражението е неоснователно.

Мотивиран от гореизложеното, СРС

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Г. Г. Г. с ЕГН**********, с адрес: гр. С., ул. Д. Е. №, вх. , ет.,ап., на основание чл.240 от ЗЗД дължи на А. П. Г. с ЕГН 4

**********, общо сумата от 21 500.00 / двадесет и една хиляди и петстотин / лева, по предоставена под форма на заем финансова помощ на 18. 10. 2017 г. за сумата от 9 900.00 лева, на 24.01.2018г. за сумата от 2 000.00 лева, на 27.09.2018 г. за сумата от 7 000.00 лева, на 10.10.2019г. за сумата от 1000.00 лева със и на 14.11.2019г. за сумата от 1 600.00 лева, ведно със законната лихва, считано от 14.09.2022г. до окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 573 от 21. 09. 2022 г. по ч.гр.д. № 1350/2022 г. по описа на СРС.

ОСЪЖДА Г. Г. Г. с ЕГН**********, с адрес: гр. С., ул. Д. Е. №, вх. , ет.,ап. да заплати на А. П. Г. с ЕГН********** сумата от 3 030.00 / три хиляди и тридесет/ лева, представляваща направени по делото разноски, както и сумата от 2 430.00 / две хиляди четиристотин и тридесет / лева разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 1350 / 2022 г. по описа на СРС.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________ 5