Решение № 386 от 20.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 386 гр. София, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20251100501568 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 19785 от 02.11.2024 г., постановено по гр. д. № 53488/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 175-и състав, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че К. Г. З. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 429,42 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м.08.2019г. до м.04.2021г. за имот, находящ се в гр. ****, аб. № 152098, ведно със законната лихва от 09.12.2022г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 92,19 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 23.11.2022г. и сумата от 8,58 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от м.11.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 09.12.2022г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.12.2022г. по ч.гр.д. 67388/2022г. по описа на СРС, 175-ти състав, като е отхвърлен предявеният установителен иск за цена на топлинна енергия за разликата над 429,42 лева до пълния претендиран размер от 600,87 лева и за периода от м.05.2019г. до м.07.2019г.; предявения установителен иск за мораторна лихва върху тази главница за разликата над 92,19 лева до пълния претендиран размер от 129,48 лева; предявения установителен иск за цена на услугата дялово разпределение за разликата над 8,58 лева до пълния претендиран размер от 11,45 лева и предявения установителен иск за сумата от 2,48 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 31.12.2019г. до 23.11.2022г.

Със същото решение К. Г. З. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 16,85 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата от 844,22 лева, представляваща разноски в исковото производство.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответника, чрез назначения му особен представител – адвокат А. Д., в която са изложени оплаквания за неправилност на решението поради 1 нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Твърди, че по делото не е доказано по безспорен и категоричен начин, че е налице валидно облигационно отношение между страните, поради което и ответникът няма качеството на потребител на топлинна енергия. На следващо място, счита, че не се установява ответникът да е собственик на процесния имот, нито да го е обитавал. В тази връзка посочва, че от приетите по делото нотариални актове се установява, че не ответникът, а други лица следва да отговарят по предявените искове. Намира за недоказано количеството доставена топлинна енергия до процесния имот. Твърди, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон по отношение на погасените по давност суми, като сочи, че не издаването на обща фактура е предпоставка за настъпване на изискуемостта, а същата тече от всяко отделно месечно задължение. Излага оплаквания и по отношение на претенцията за дялово разпределение, като сочи, че дяловото разпределение се извършва от третото лице помагач и не следва да бъде изисквана и начислявана за сметка на потребителя. Сочи, че приложените по делото документи, въз основа на които се претендират сумите и въз основа на които са работили вещите лица, са негодно доказателствено средство, както и че липсвали представени фактури, дялови разпределения. Намира за недоказано наличието на облигационно правоотношение между ищцовото дружество и топлинния счетоводител, като сочи, че по делото не е представен договор. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно се е позовал на заключението на съдебнотехническата експертиза, както и че е налице нарушение на нормативите за метрологична проверка, доколкото същата се прави на всеки две години, като уредът се демонтира и проверява в лицензирана о ДАМТН метрологична лаборатория. Намира, че следва да се намали размерът на вземането за потребена топлинна енергия, тъй като е неправилно изчислено от първоинстанционния съд. С оглед подробно изложените съображения моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявените искове.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Въззиваемото дружество моли съда да потвърди решението в обжалваната част и претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД в законоустановения срок не взема становище по въззивната жалба на ответника.

Въззивната жалба е подадена от назначения на ответника особен представител – адв. А. Д., срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, като с оглед възприетото в т. 7 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС особеният представител на ответника не дължи държавна такса, поради което въззивната жалба е допустима.

Решението, в частта, с която е отхвърлен предявеният установителен иск за цена на топлинна енергия за разликата над 429,42 лева до пълния претендиран размер от 600,87 лева и за периода от м.05.2019г. до м.07.2019г.; предявения установителен иск за мораторна лихва върху тази главница за разликата над 92,19 лева до пълния претендиран размер от 129,48 лева; предявения установителен иск за цена на услугата дялово разпределение за разликата над 8,58 лева до пълния претендиран размер от 11,45 лева и предявения установителен иск за сумата от 2,48 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 31.12.2019г. до 23.11.2022г., не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По доводите за неправилност настоящият съдебен състав намира следното:

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от Софийския районен съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави следното:

2

Пред първоинстанционния съд са предявени по реда на чл. 422 ГПК кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а съгласно дадената в пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Следователно, купувач и страна по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено вещно право на ползване, поради което и то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Облигационното правоотношение за битови нужди със собственика или вещния ползвател на недвижимия имот възниква по силата на закона, а не въз основа на индивидуален договор с клиентите на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ/. Общите условия на ищеца се одобряват и публикуват по реда на чл. 150 ЗЕ и следователно договорът за продажба на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия се счита сключен с конклудентни действия. Поради тази причина за възникването на облигационното правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор. В тази връзка неоснователно се явява и оплакването във въззивната жалба, че не се установява наличието на облигационно правоотношение, доколкото не е представен писмен договор.

По делото е представен и приет като писмено доказателство Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 178, том III, рег. № 10799, дело № 513 от 2004 г., видно от който на 10.08.2024 г. Г.К. З. и Ц.Б. З.а са придобили процесния недвижим имот – апартамент № 120, находящ се в гр. **** по силата на договор за покупко-продажба. Видно от приетото по делото удостоверение за наследници след смъртта на Ц.Б. З.а, настъпила на 13.05.2005 г., същата е наследена от своя съпруг – Г. З.а и своя син – ответникът К. Г. З..

Следователно и на основание чл. 5, ал. 1, вр. чл. 9 ЗН Г. З. е станал собственик на ¾ ид.ч. от имота, а ответникът К. З. – на ¼ ид.ч.

О приетия по делото Нотариален акт за замяна на недвижим имот № 174, том VII, рег. № 25635, дело № 1135 от 2005г. се установява, че на 30.12.2005г. Г.К. З. е прехвърлил своите 3/4 ид.ч. от имота на С.Д.Н. в замяна срещу тостер, като Г. З. си е запазил правото на ползване върху процесния имот пожизнено и безвъзмездно. От приетия по делото договор от 30.12.2005 г., сключен между Г. З. и С.Н., се установява, че последната се е задължила да поеме гледането и издръжката на Г. З., докато последният е жив.

От приетото по делото удостоверение за наследници на Г.К. З. се установява, че същият е починал на 10.11.2020 г., като е оставил за свой единствен наследник неговият син – ответникът К. Г. З..

От приетия Нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот № 31, том II, рег. № 4470, дело № 201/2021г. се установява, че на 12.02.2021г. С.Д.Н. е дарила на Я.Л.Я. 1/4 ид.ч. от процесния имот, а от приетия Нотариален акт за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот № 117, том II, рег. № 5451, дело № 273/2021г. се установява, че на 22.02.2021г. С.Д.Н. е продала на Я.Л.Я. останалите 2/4 идеални части от имота. По делото е представено споразумение, сключено между С.Н. и Я.Я. от 22.02.2021 г., по силата на което С.Д.Н. е поела задължение към Я.Я. да заплати всички свои задължения към „Топлофикация София“ ЕАД към датата на продажбата.

От приетото удостоверение за наследници на С.Д.Н. се установява, че същата е починала на 09.07.2021г. и е оставил за наследници своите преки низходящи М.В.П. и Ю.С.С..

Въз основа на обсъдените дотук доказателства се установява, че за процесния период – м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ответникът е К. Г. З. е бил собственик на ¼ ид.ч. от 3 процесния имот, като между него и ищцовото дружество е възникнало облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия за ¼ ид.ч. от имота. Оплакванията във въззивната жалба, че ответникът не е обитавал процесния имот с ирелевантни, доколкото както бе посочено по-горе, фактическото ползване на имота не е обуславящо за ангажиране на отговорността на ответника.

По отношение на количеството топлинна енергия в производството пред Софийския районен съд е допуснато и прието заключение на съдебнотехническа експертиза, която настоящият съдебен състав кредитира като обективно и компетентно дадено. Съгласно заключението през процесния период в имота на ответника е имало 3 броя отоплителни тела и един водомер за топла вода. Дяловото разпределение през процесния период е извършвано от фирма „Термокомплект“ ООД. Експертът посочва, че за сезон 2019/2020 г. поради неосигурен достъп топлинната енергия за отопление на имота е начислява на база екстраполация по максималния специфичен разход на сградата съгласно т.6.5. от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1, а за сезон 2020/2021 г. е на база реален отчет на разпределителите по т. 6.4. от приложението към Наредба № Е-РД-04-1.