Решение № 896 от 24.07.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 896 гр. Пазарджик, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20235220100589 по описа за 2023 година взе предвид:

Производството е образувано по иск, предявен от "Първа инвестиционна банка" АД - София срещу М. Х. С. от гр. Пазарджик за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата по заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, както следва: 5000 лв. главница по договор за кредитна карта и овърдрафт, сключен на 26.08.2007 г. с анекс от 04.10.2010 г., 2953,97 лв. договорна лихва за периода 20.08.2018 г. - 02.09.2021 г., законна лихва за забава за периода 03.09.2021 г. - 26.07.2022 г. в размер 454,17 лв. и законната лихва за времето след подаването на заявлението. Искът е подаден след възражение от длъжника съобразно чл. 422 от ГПК. В исковата молба се излагат обстоятелствата около сключването и обслужването на договора за кредит и се сочи, че длъжницата е в просрочие от 27.08.2016 г. и банката след покани до длъжника да изпълни обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем на 03.09.2021 г.

Постъпил е отговор от ответницата, с който тя оспорва иска като неоснователен. Счита за напълно недоказан размера на договорната лихва, тъй като не е ясно как е формирана сумата и не се сочи върху какви суми е начислена тя и в какъв процент. На второ място, договорът за кредит, който е представен, не съответства на изискванията на чл. 10 от ЗПК (отм.) - в него липсва горна граница на кредита, условия за ползване и връщане и годишен лихвен процент и ГПР, както и условията, при които те могат да бъдат променяни. Поради това несъответствие със закона договорът е недействителен и не следва да се разпорежда незабавно изпълнение до разрешаване на въпроса с влязло в сила решение. В последващите общи условия също липсват условията за промяна на ГЛП, като е посочено само, че банката 1 има право да го промени при промяна на референтния лихвен процент. Ответницата не се е запознавала с представените към исковата молба общи условия и не се е съгласявала с тях, а клаузата на чл. 11 от договора, че потребителят декларира, че е запознат с общите условия и те са му предадени, е неравноправна. Нейната бланкова формулировка налага на потребителя тежестта на доказване на отрицателен факт - че не е получил общите условия и не е запознат с тях. Горните доводи се отнасят и за общите условия за откриване и водене на банкови сметки. Още повече, в общите условия, приети на 15.08.2022 г., съществува поле за подпис от страна на клиента и на банката. Неравноправна е според ответницата и клаузата на чл. 8 от договора, тъй като тя предвижда необосновано висока неустойка, която при това пряко противоречи на чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Клаузата за автоматично подновяване на договора е също неравноправна - предвижда прекратяване само с изявление, извършено дълъг период от време преди изтичането на срока, с което не позволява на длъжника да прецени икономическите условия на своето поведение и превръща договора на практика в безсрочен, а освен това противоречи на изискването на чл. 430, ал. 1 от ТЗ сумата да се отпуска от банката при уговорени условия и срок (сочи се в подкрепа решение на Пловдивския районен съд, потвърдено от въззивната инстанция). Неравноправната клауза за срока има отношение и към погасителната давност, която тече от прекратяването на договора - от момента, в който вземането е станало изискуемо. След 26.08.2015 г. няма движение по кредита до 26.08.2016 г., поради което давността според ответната страна тече от 26.08.2016 г. и изтича на същата дата през 2021 г. за главницата и през 2019 г. за възнаградителната лихва. Автоматичното подновяване цели отнемане на възможността на потребителя да се позове на погасителна давност, което отново го прави неравноправна клауза. Сочи се практика на ВКС за началния момент на погасителната давност при банкови кредити. По-нататък се възразява и за ненадлежно обявена предсрочна изискуемост - заявява, че не се касае за предсрочна изискуемост, а за изтекъл срок на договора. Излагат се доводи за ненадлежно връчване на поканата от ЧСИ - видно е, че на адреса е намерена майката на ответницата, но няма удостоверено нейно изявление от връчителя, че отказва да приеме поканата, не се сочи и дали е пуснато в пощенската кутия, а при връчването чрез работодателя не е удостоверено, че изявлението наистина е предадено на ответницата; следва освен това да се посочи, че чрез работодател се връчва само при изчерпване на всички други способи, в това число чрез домашен. По отношение на предсрочната изискуемост ищецът се позовава на общи условия, които към момента на обявяването и не са били в сила. Предходните общи условия изискват предизвестие, което означава, че кредитополучателят е следвало да бъде поканен да изпълни конкретизирани по размери и основание суми, а това не е направено. В изявлението за предсрочната изискуемост са включени суми, които не съответстват на действителните и на претендираните.

При условията на евентуалност се прави възражение за прихващане на претендираните суми с неоснователно платени от ответницата суми за неустойка в размер 5000 лв. по чл. 8 от договора, която е "недействителна и нищожна", и такси и комисионни, платени по тарифата на банката без основание - сочи се, че съображения за недействителността на уговорките за тези две задължения и събирането им без основание са изложени по-горе.

2

В хода на делото страните поддържат становищата си. Ответната страна счита, че в договора липсва посочен годишен процент на разходите, в който е следвало да се включат таксите и комисионите съгласно тарифата на ищеца, не е посочен начинът на формиране на годишния лихвен процент и ГПР, вкл. условията, при които те могат да бъдат променяни; ответницата не се е запознала и не се е съгласила с общите условия и тарифата на банката, като бланковата разпоредба на чл. 11 от договора и налага доказване на отрицателен факт - че не е получила и не е запозната с общите условия. На следващо място, ответната страна счита чл. 8 от договора за кредитна карта за неравноправна клауза, предвиждаща необосновано висока неустойка, а освен това - за противоречаща пряко на чл. 19, ал. 2 от ЗПК (отм.). Счита за неравноправна и клаузата, предвиждаща автоматично подновяване, което има значение за датата на прекратяването на договора и за погасяването на вземането по давност: съгласно данните от ищеца последното усвояване на суми е от 19.07.2015 г., което означава, че от 26.08.2014 г. до 26.08.2015 г. договорът между страните е бил действащ. След 26.08-2015 г. обаче транзакции няма, което според ответницата означава, че считано от 26.08.2016 г. договорът е прекратен и погасителната давност е изтекла на 26.08.2021 г. - преди подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение през 2022 г.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

Заявление по чл. 417 от ГПК е подадено на 27.07.2022 г. и е издадена заповед за изпълнение заедно с изпълнителен лист. Ответницата е подала възражение в срок след връчването на заповедта от съдебния изпълнител.

Договорът за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка между ответницата М. С. и „Първа инвестиционна банка“ АД бил сключен на 26.08.2007 г. По силата на договора банката предоставяла на титуляра на картата кредит овърдрафт по разплащателната сметка, към която била издадена картата, в размер 2000 лв., който можел да бъде усвояван с всяка от картите, издадени към сметката. Срокът за ползване на овърдрафта бил до 26.08.2009 г., като той се подновявал автоматично за нов срок от една година при условията и по реда, предвидени в общите условия на банката.

Според представените общи условия ако не бъде подадено предизвестие за неговото едностранно прекратяване 60 дни преди изтичането на срока за титуляра на картата и 30 дни - за банката. Договорът можел да се прекрати и предсрочно от всяка от страните с подаване на същото предизвестие - 60, съответно 30 дни. В представеното копие е посочено, че тези общи условия са утвърдени от банката на 17.04.2022 г. и изменени и допълнени с решение от 24.07.2007 г.

Представени са и актуалните общи условия, утвърдени от банката на 15.08.2022 г., които предвиждат аналогичен начин на прекратяване, но с предизвестие от 30 дни за титуляра и 60 дни за банката, освен при неизпълнение на договора от титуляра, когато банката имала право да прекрати договора и без предизвестие.

Върху усвоените суми се ползвал гратисен период от 45 дни, след изтичането на който при 3 непогасяване на дебитното салдо се е дължала лихва в размер 16% годишно при безналични плащания на ПОС-терминал и 18% годишно за всички останали транзакции. Дължала се минимална месечна погасителна вноска, според общите условия - "посочена в извлечението", при невнасянето на която или при надвишаване на кредитния лимит според чл. 8 от договора банката начислявала наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка от 12%.

С анекс от 04.10.2007 г. кредитният лимит бил увеличен до 5000 лв.

По кредитната карта са изтеглени (усвоени) общо 5000 лв., като последното теглене е било на сумата 60 лв., в брой, от 30.06.2009 г. Всички усвоявания са в брой освен две - 55 лв. от 04.09.2007 г. и 17,57 лв. на 08.09.2007 г.

Претендираната и начислена договорна лихва от 2953,97 лв. е начислена за периода 20.08.2018 г. - 02.09.2021 г., като за част от нея (до 03.09.2021 г.) има данни в заключението на вещото лице, че е начислена в размер 18,64% годишно, а за останалата част няма изрични данни за приложения лихвен процент.

По изчисления на банката, чиято точност не е опровергана по делото, за периода от 27.07.2019 г. до 27.07.2022 г. и при лихвен процент от 18 на сто годишно, договорната лихва възлиза на 2740 лв.

По данни от заключението, претендираната лихва за забава от 454,17 лв. е в размер законната лихва върху главницата за периода 03.09.2021 г. - 26.07.2022 г.

Банката е обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем на 03.09.2021 г.

При така установените факти съдът направи следните правни изводи:

При възможността за прекратяване на договора с предизвестие от всяка от страните по всяко време не може да се приеме, че клаузата за автоматично подновяване при незаявявяне в срок на желание за прекратяване е неравноправна и поради това - нищожна. Не може следователно да се приеме и че договорът е прекратен през 2016 г. с изтичането на поредния едногодишен срок.

Чл. 19, ал. 2 от ЗПК (отм.), действал по време на сключването на договора, е неотносим към спора, доколкото въпреки наличието на уговорка за фиксирана наказателна лихва в размер договорения лихвен процент, увеличен с 12 пункта, не се претендира такава лихва.

Подписът на ответницата, удостоверяващ, че тя се е запознала с общите условия, макар и положен върху типова бланка, удостоверява такова запознаване. Не става дума за уговорка в договора, изменяща тежестта на доказване и задължаваща заемополучателя да удостоверява отрицателни факти, а за удостоверяване на факт с подписа на ответницата - подобно на удостоверяването с разписка. Ако не се е запознала с общите условия, тя не е следвало да се подписва под този текст.

Посочен е лихвен процент, който е фиксиран, т.е. не се изменя и не може да се говори за посочване на начина, по който той се изменя.

Съобразно действалия към 2007 г. ЗПК (отм.) чл. 7 от него, изискващ посочване на годишен 4 процент на разходите, а ако не е възможно - лихвен процент (не и двете едновременно) не се прилага към договорите за потребителски кредит, свързан с използването на кредитна карта.

За тези договори е приложим чл. 10 от закона, според който в договора следва да се посочи годишният лихвен процент и разходите, ако има такива, приложими към момента на сключване на договора. ГЛП е посочен, а за други разходи по сключването и администрирането на договора няма данни.

Всичко изложено означава, че по давност е погасено само задължението за лихви, изтекли повече от три години преди подаването на заявление по чл. 417 от ГПК. Непрекратеният преди 03.09.2021 г. договор води до липса на изискуемост на главницата преди тази дата, т.е. давността за нея е започнала да тече едва тогава и не е изтекла към деня на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Дължи се договорната лихва за периода от три години преди подаването на заявлението при лихвен процент от 18 на сто, или 2740 лв., както и цялата претендирана лихва за забава.