Решение № 40 от 12.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. София, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Анелия Маркова

Иванка Иванова при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20251000501161 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

Ищецът в първоинстанционното производство ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 17.03.2025 г., а въззивната жалба е подадена на 26.03.2025 г.) обжалва изцяло Решение № 33/28.02.2025 г., постановено по търг.д. № 146/2024 г. по описа на Софийски окръжен съд, ІІІ първоинстанционен търговски състав, с което е отхвърлен изцяло искът на застрахователното дружество с правно основание чл.500, ал.1, т.1 предл.1 от КЗ за осъждането на ответника И. Е. А. да заплати сумата от 65 189,12 лв., представляваща заплатени от застрахователя обезщетения, ведно със законната лихва от 20.06.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

Въззивната жалба е подадена чрез пълномощник-юрисконсулт К. З. с надлежно учредена представителна власт, съобразно пълномощно приложено към въззивната жалба, към която е приложен и вносен документ от 25.03.2025 г., удостоверяващ внасянето на дължимата държавна такса.

С оглед на горното въззивният съд е сезиран с редовна и процесуално допустима въззивна жалба.

1

Въззивникът поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при явно нарушение на материалния закон, както и в несъответствие със събраните по делото доказателства. Счита, че първоинстанционният съд необосновано и немотивирано своеволно е съкратил периода, през който са спрели да текат давностни срокове.

Необяснимо е по какъв начин съдебният състав е посочил точен срок от 35 дни и по какъв начин е изчислил същия. Твърди се, че е законовоустановен периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., към който следва да се добави периода до обнародване на отмяната на извънредното положение в държавен вестник.

Моли съда да отмени решението и вместо него постанови друго, с което да уважи в пълен размер исковите претенции. Претендират се разноски и за двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК въззиваемият ответник в първоинстанционното производство не депозира отговор на въззивната жалба.

С оглед на така очертания предмет на въззивното производство Решение № 33/28.02.2025 г., постановено по търг.д. № 146/2024 г. по описа на Софийски окръжен съд, ІІІ първоинстанционен търговски състав, се обжалва в неговата цялост.

В съдебно заседание въззивникът чрез процесуалния си представител моли съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение по съображенията изложени във въззивната жалба и с аргумент за неправилно прилагане на материалния закон. Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемият в съдебно заседание чрез процесуалния си представител с писмена молба моли съда да постанови съдебен акт, с който да отхвърли въззивната жалба на ищеца като неоснователна и да потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

2

Софийски окръжен съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.274, ал.1, т.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./, в сила от 01.01.2016 г. във връзка с чл.45 от ЗЗД, предявен от ЗК „ ЛЕВ ИНС“ АД против И. Е. Н..

Съдът намира, че моментът на възникване на регресното право е моментът на настъпване на вредоносното събитие, като с извършване на плащането настъпва изискуемостта на регресното вземане. Изцяло в този смисъл Решение № 20/02.04.2021 по дело № 2695/2019 на ВКС, ТК, II т. о., с което съставът на ВКС е приел, че регресното право се урежда от закона, действал към момента на неговото пораждане, момента на осъществяване на относимите към него обстоятелства, а този момент е застрахователното събитие по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Съобразно датата на настъпване на процесното ПТП - 29.07.2012 г., правоотношенията във връзка с регресното право на ищеца следва да бъдат уредени съобразно отменения Кодекс на застраховането.

С оглед на гореизложеното въззивният съд не споделя дадената от първостепенния съд правна квалификация на спора, но неправилната правна квалификация не води до недопустимост на постановеното съдебно решение, тъй като първоинстанционният съд е разгледал и се е произнесъл по фактите, така както са въведени с исковата молба.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелеванти факти и обстоятелства:

С влязло в сила на 15.07.2020 г. Решение № 59/18.02.2019 г. на Пловдивски апелативен съд, търговско отделение по т.д. № 246/2018 г., ЗК „ЛЕВ ИНС“ е осъдено да заплати на В. А. и Д. А. обезщетения по 19 558.30 лв., ведно със законната лихва от датата на деликта-29.07.2012 г. до окончателното плащане, представляващи претърпени от тях неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща Г. А., настъпила в пряка причинна връзка от осъществено на 29.07.2012 г. пътно-транспортно произшествие в Република Австрия, зоната на тунел Тауерн с МПС- л.а.м. „БМВ М 530 Д“ с рег.№ ********, управлявано от И. Е. А. – водач, български гражданин и ответник по настоящото дело, с валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, в което е пътувал наследодателят на 3 ищците Г. А., съпруг на В. А. и баща на Д. А. /тогава още не е била родена, но зачената/. Ответникът И. А. бил признат за виновен с присъда на Окръжен съд Залцбург за извършеното ПТП, при шофиране с „абсолютно превишена скорост“ около 150 км/ч, в тунела при дълъг десен завой автомобилът се е завъртял и се е забил в лявата стена на тунела. И. А. е управлявал след употреба на алкохол – 1.44 промила.

Съдебните решения са постановени при участието на И. А. в качеството му на трето лице помагач на страната на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД.

Въз основа на невлязлото в сила въззивно решение, В. А. и Д. А. са се снабдили с изпълнителни листа, въз основа на които са образувани изпълнителни дела №№ 197/2019 г. и 198/2019 г. по описа на ЧСИ Д. М. с рег.

№ ***, район на действие ОС-Пловдив. На основание покани за доброволно изпълнение, ищецът е заплатил по сметка на съдебния изпълнител съответно на 14.05.2019 г. и 20.05.2019 г. сумите от по 19 558,30 лв., главници, законна лихва върху главниците съответно в размер на 12 680,23 лв. по изпълнително дело № 198 и в размер на 13 392,29 лв. по изпълнително дело № 197, т.е. общо сума в размер на 65 189,12 лв., както и разноски за адвокатско възнаграждение по всяко едно от изпълнителните дела, Пред първата инстанция е приета като доказателство по делото и неоспорена от ответника с твърдения, че не е уведомяван за воденото срещу него наказателно производство в Австрия, задочна присъда от 12.12.2012 г. на Окръжен съд Залцбург, с която ответникът е признат за виновен за процесното ПТП, включително и за управление на МПС след употреба на алкохол 1,44 промила. Видно от присъдата, обвиняемият е призован своевременно за явяване на съдебно заседание на посочените в преписката адреси в България и Италия, като на международната обратна разписка е положен неговият собственоръчен подпис, но е предпочел да не присъства на съдебното заседание, за което не се изисквало личното му присъствие.

При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл.378, ал.6 от КЗ регресните искове на застрахователя по застраховки „Гражданска отговорност“ по т.10 – 13, раздел II, буква „А“ от приложение № 1 /т.10.1. – „Всяка отговорност за вреди, възникваща при използването на сухопътни моторни превозни средства“/ срещу причинителя на вредата се погасяват в срок 5 години, считано от датата 4 на извършеното плащане на застрахователното обезщетение на третото увредено лице. Приел за установено, че плащането на застрахователните обезщетения е било извършено от ищеца на 14.05.2019 г., от който момент е започнал да тече петгодишния давностен срок за предявяване на иска по чл.500, ал.1, т.1, предл.1-во от КЗ. Приел, че давността е спряла да тече за срок от общо 35 дни по силата на разпоредбите на чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение в първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020 год., в сила от 13.03.2020 год.) и §13 от Заключителните разпоредби на ЗИД на ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/09.04.2020 год.) - т.е. за периода от 13.03.2020 г. до 16.04.2020 г. включително, поради което е изтекла на 18.06.2024 /35 дни след 14.05.2024 г./. Искът е предявен два дни след изтичането на горния срок – на 20.06.2024 год., поради което и с оглед направеното от пълномощника на ответника възражение чл.378, ал.6 от КЗ следва да се отхвърли изцяло като погасен по давност.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема следното от правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана да обжалва страна-ищецът в първоинстанционното производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна жалба е процесуално допустима.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

От правна страна предявеният иск е с правно основание чл.274, ал.1, т.1, пр.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./, в сила от 01.01.2016 г. във връзка с чл.45 от ЗЗД по съображенията изложени погоре в настоящите мотиви.

По силата на чл.274, ал.1, т.1, пр.1 от КЗ /отм./ застрахователят не се освобождава от задълженията си по договора за застраховка "Гражданска отговорност", ако щетите са причинени от лице, управляващо моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, но има право на регресен иск срещу 5 причинителя. Забраната за употреба на алкохол е визирана в действащата в редакцията й към 29.07.2012 г. норма на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата, според която на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества.

Правото на застрахователя да иска от застрахованото лице, причинило повредата, след плащането на третото увредено лице, е регресно право. Това е регресен иск, чието основание не е застрахователното правоотношение, а фактът на изплащане на сумите на правоимащите лица, по силата на застраховката и даденото от закона право на регрес. Именно поради правото, произтичащо от закона, застрахователят встъпва в правата спрямо застрахования след плащането, като упражнява тези права от свое собствено име.

От фактическа страна в настоящият процес безспорно се установи, че ответникът е имал застраховка “ГО” при ищеца, установи се, че същият виновно е причинил процесното ПТП, вследствие на което по непредпазливост е причинил смъртта на Г. А..

Със събраните по делото доказателства по един безспорен и несъмнен начин се установява, че ответникът със своето действие е осъществил деликт по смисъла на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - налице е противоправно деяние, изразяващо се в управление на пътно превозно средство, в нарушение на правилата за движение по пътищата и след употреба на алкохол, като вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), и е налице несъмнена причинна връзка между това противоправно и виновно поведение и понесения от застрахованото лице неблагоприятен имуществен резултат.

В същност горните обстоятелства са установени с влязлата в сила присъда, която на основание чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В случая е задължителна и относно установената употреба на алкохол, доколкото същата е съставомерна и е елемент от състава на престъплението, за което ответникът е признат за виновен.