Решение № 1696 от 21.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1696 гр. София, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 8-МИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Клаудия Р. Митова при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева в присъствието на прокурора Т. Ив. П. като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Гражданско дело № 20231100105789 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е молба по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца (Конвенцията, Хагската конвенция, Хагската конвенция от 1980 г.) чрез Министерство на правосъдието – централен орган по смисъла на Конвенцията.

С. С. прави искане за връщане на малолетното му дете А.С.С. в държавата на обичайното му местопребиваване Република Австрия, с твърдение за незаконното му прехвърляне на територията на Република България. Твърди се, че детето А. е родено на **** г. в гр.София, като негови родители са молителят и ответникът Ц. А. С.. Поддържа се, че малолетната има обичайно местопребиваване в Република Австрия от 2017 г., където посещавала детско заведение в периодите 01.09.2019 г. – 31.10.2022 г. и 01.11.2022 г. – 26.01.2023 г. Заявено е, че ответникът е отпътувала на 26.01.2023 г. с детето за Република България без съгласие на молителя, а към този момент е подлежало на изпълнение съдебно решение на Районен съд Херналс, гр.Виена от 26.01.2023 г. по дело 3 PS 28/20t, по силата на което временно родителските права по отношение на детето са били предоставени единствено на неговия баща и с решение от 26.01.2023 г. на Районен съд Херналс, гр.Виена, постановено по дело 3 PS 28/29t е постановено служебно отнемане на малолетното дете.

Прави се извод, че е налице родителско отвличане, извършено под формата на незаконно прехвърляне. Молителят желае да се уважи молбата по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от 1

Хагската конвенция и счита, че липсват предвидените в чл.12 и чл.13 от същата конвенция основания за постановяване на отказ за връщане на детето в държавата по обичайното му местопребиваване.

Ответникът Ц. А. С. оспорва молбата по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция и изразява становище за нейната неоснователност. Поддържа недопустимост на производството. Посочва, че прехвърлянето на детето А. от Република Австрия на територията на Република България е извършено още на 14.01.2022 г., не е спазен срокът по чл.12 от Конвенцията и малолетното дете се е приспособило към новата среда. Твърди, че не е съществувала към този момент забрана детето да премине с нея границите на горепосочените две държави, поради което преместването не е било неправомерно и е осъществено въз основа на декларация на бащата за пътуване на малолетната, придружена единствено от своята майка, която не е оттеглена. Възразява, че в последните две години молителят не упражнява ефективно родителските права по отношение на детето А. и от месец април 2021 г. не се е интересувал от малолетното. Поддържа, че връщане на детето на територията на Република България би го поставило в опасност от агресивно поведение на бащата и в риск от насилие. Навежда, че срещу молителя има издадена заповед по чл.18 ЗЗДН за незабавна защита на майката и детето А.. Намира, че малолетната ще бъде поставена в риск при евентуалното й разделяне от нейната майка. Сочи, че са налице основанията за приложение на чл.13 от Конвенцията. Оспорва твърдението в сезиралата съда молба, че обичайното местопребиваване на детето към датата на твърдяното му незаконно задържане на територията на Република България е било в Република Австрия.

Поддържа, че решенията от 26.01.2023 г. на Районен съд Херналс, гр.Виена са отменени с решение на Върховния съд – Виена от 24.08.2023 г., с което се възстановяват родителските й права по отношение на детето А. и местоживеенето му се възстановява при нея. Желае молбата да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

Представителят на Софийска градска прокуратура счита, че молбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното:

Възникването на правото да се върне малолетното дете А. в Република Австрия по реда на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца се предпоставя от следните материални предпоставки (юридически факти): детето да е имало обичайно местопребиваване в Република Австрия непосредствено преди отвличането му; детето да е било прехвърлено или задържано от неговата майка в Република България в нарушение на установените в Република Австрия правила за упражняване на родителските права – съвместно или поотделно; молбата за връщане на детето да е подадена преди да изтече една година от прехвърлянето или задържането на детето в Република България, респ. детето да не се е приспособило към новата си среда в Република България, ако молбата е подадена след изтичане на периода от една година; бащата да е упражнявал ефективно родителските права по време на прехвърлянето или задържането, или би ги упражнявал по 2 този начин, ако не е било извършено прехвърлянето или задържането; бащата да не е дал съгласие за прехвърлянето или задържането на детето в Република България или впоследствие да не е приел прехвърлянето или задържането на детето в Република България; да не съществува сериозна опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или по всякакъв друг начин да го постави в неблагоприятна ситуация; връщането на детето да не противоречи на основните принципи на Република България в областта на защитата на правата на човека и основните свободи; детето да не е достигнало възраст и степен на зрялост, при които е уместно да се вземе под внимание и неговото мнение, когато се противопоставя на връщането, респ. детето да не се противопоставя на връщането, когато е достигнало възраст и степен на зрялост, при които е уместно да се вземе под внимание и неговото мнение.

Възраженията на ответника, поддържани и в писмени бележки от 05.03.2024 г. за недопустимост на производството, поради наличието на решение от 11.05.2021 г. на Районен съд Херналс по дело 3 Ps 28/20t, са неоснователни, доколкото разгледаните в същото въпроси относно родителската отговорност по отношение на детето А. следва да се преценяват с оглед основателността на сезиращата молба.

Видно от представените по делото удостоверение за раждане № 5457170006, издадено от Столична община – район „Овча купел“ на 13.01.2017 г. въз основа на акт за раждане № 0006/12.01.2017 г. на Столична община – район „Овча купел“ родители на детето А.С.С., ЕГН **********, са молителят С. С. и ответникът Ц. А. Б. (понастоящем с фамилно име С.).

Не се спори, че страните се установяват заедно с двете си деца В. и А. на територията на Република Австрия през 2017 г.

Не е спорно между страните и по делото се установява, че сключеният помежду им на 09.06.2017 г. граждански брак е разтрогнат с решение от 20.06.2021 г. по дело № 3 с 8/20w на Районен съд Херналс, фактическата им раздяла е настъпила през 2020 г. като понастоящем основните грижи за детето А. се полагат от неговата майка, при която то живее, а за детето В. – от неговия баща, при когото то живее.

Съдът най – напред следва да определи дали е налице случай на „неправомерно отвеждане или задържане“ по смисъла на член 3 от Хагската конвенция от 1980 г.

Определението в член 2, параграф 2, точка 11 от регламент 2019/1111 е много сходно с това в член 3 от Хагската конвенция от 1980 г., поради което може да се заключи, че за да е налице „неправомерно отвеждане или задържане“ трябва да са изпълни три кумулативни предпоставки: детето трябва да е било отведено или задържано на територията на държава членка, различна от държавата членка, в която има обичайно местопребиваване преди отвеждането или задържането; отвеждането или задържането да е в нарушение на правото на упражняване на родителски права и правото на упражняване на родителски права трябва да е било действително упражнявано, съвместно или поотделно, или е щяло да бъде упражнено, ако детето не е било отведено или задържано.

3

Първата предпоставка изисква да се установи обичайното местопребиваване на детето към момента на предполагаемото отвеждане или задържане. Обстоятелството дали детето има обичайно местопребиваване в дадена държава членка се определя от съда във всеки конкретен случай въз основа на обстоятелства, които са от значение за положението на конкретното дете, и с насоките на принципите, разработени от Съда на ЕС (Решение на Съда на ЕС от 15 февруари 2017 г. по дело C-499/15, W и V) и не е идентично с местоживеенето или адреса на регистрация на детето. Освен физическото присъствие на детето на територията на дадена държава членка трябва да се приемат и други фактори, които показват, че това присъствие по никакъв начин не е временно или случайно и то отразява определена интеграция на детето в социална и семейна среда (HR — дело C-512/17, Mercredi — дело C-497/10).

Анализът на събраната по делото доказателствена маса и твърденията на страните дават основание да се направи извод, че преди посочената в сезираща съда молба дата на неправомерното отвеждане на детето А. същото е имало обичайно местопребиваване на територията на Република Австрия. От годината на раждането си малолетна се е установила на територията на тази държава заедно с членовете на семейството си по волята на своите родители да установят обичаен център на своите интереси на територията на тази държава с намерение да му се придаде траен характер (молителят е австрийски гражданин, страните са полагали труд на територията на тази държава, където са живели в придобито в режим на съпружеска имуществена общност жилище, по – голямото дете на страните е посещавало учебно заведение в тази страна). С оглед възрастта на детето, неговата среда е по същество социална и семейна среда, определена от неговите родители, с които то е живяло и които са полагали грижи за него. Подрастващата А. притежава българско и австрийско гражданство и е посещавало детска градина на гр.Виена (А-1030 Виена Ото-Премингер-Шрасе-1) за периода от 01.09.2019 г. до 31.10.2022 г. и в периода 01.11.2022 г. – 26.01.2023 г. (виж два броя удостоверения от 31.01.2023 г. на общинска служба в гр.Виена). Не следва да бъде споделяно възражението, че се касае единствено за записване на детето и липса на отписването му след 14.01.2022 г., доколкото цитираните два документа удостоверяват посещения на детското заведение, а не единствено фигуриране в регистъра на детската градина и запазване на място в нея за детето. Отразеното в тези удостоверения не влиза в колизия с останалата доказателствена съвкупност, доколкото доклад изх.№ 5/19.03.2023 г. доказва, че малолетната посещава редовно онлайн неделни училищни занимания в Неделно училище „Българче“ – гр.Неапол по майчин език втора година, при които детето не среща трудности в разбирането и усвояването на материала. Образователните занимания на детето чрез средства за отдалечен достъп не съставляват пречка детето да посещава детска градина в гр.Виена и така да допълва получаваните в нея знания. От разпечатка на хартиен носител на електронно потвърждение за записване от Информационна система за обслужване на детски заведения и подготвителните групи в училищата от 06.03.2023 г. се установява, че детето А. е записано в Детска градина № 198 „К.Б.“ – гр.София след прием на подадените документи, но това записване е осъществено след твърдяната дата на неправомерното отвеждане на детето. Издаденото на 24.01.2022 г. потвърждение за записване на детето А. в 4

Сдружение „Шанс чрез умения“ с цел развитие на потенциала, утвърждаване на националните и европейски ценности в образованието и подпомагане на образованието чрез различни форми на обучение и спортна дейност не доказва установяване и интегриране на детето в държава, различна от Република Австрия към датата на издаване на документа.

Противното не следва и от потвърждението от 30.06.2023 г. за редовни посещения на детето на Интеграционен център „Шанс чрез умения“ в периода 24.01.2022 г. – 05.03.2023 г., доколко последното не установява с каква периодичност детето е посещавало този център и какъв е характерът и продължителността на заниманията при осъществяване на тези посещения. Вън от това, видно от депозирания на 11.07.2023 г. социален доклад на АСП, Д „СП“ – Лом ответникът се е легитимирала като управител на това сдружение. В подкрепа на извода, че малолетната А. е имала трайно и неслучайно присъствие на територията на Република Австрия е и неоспорената и потвърдена от Върховния съд на страната компетентност на съдебните власти на същата да разглеждат делата между страните за родителската отговорност по отношение на двете им деца, както и издаденото на 08.11.2022 г. от лекари – специалисти по детска медицина и медицина за младежи, гр.Виена медицинско удостоверение /л.760/, от което се установява, че същите полагат грижи за детето от неговото раждане, наред с данните от изготвения на 09.06.2022 г. доклад, който установява, че подрастващата редовно посещава часовете на групата по спортна гимнастика „Престиж“. Различен извод не следва от проведените в Република България медицински прегледи и лабораторни изследвания, тъй като последните са свързани с необходимост от краткосрочно пребиваване на територията на тази страна. Липсват доказателства за интеграцията на детето в семейна и социална среда в Република България преди началото на 2023 г. Регистрацията по настоящ адрес на детето (същото има регистрация по настоящ адрес на територията на Република България от своето раждане) не е идентична с обичайното местопребиваване на детето и не е показател за същото. Служебна бележка изх.