Решение № 338 от 27.04.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 3440/2025
- Вид
- Решение № 338
- Подписан
- 27.04.2026
- В сила
- 06.07.2026
- Състав
- МАРИЕТА ДИМИТРОВА БУШАНДРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 182, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 338 гр. Бургас, 27.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
Административно наказателно дело № 20252120203440 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 59-63 ЗАНН и е образувано по повод жалбата на И. Л. М., ЕГН: **********, законен представител на “..., чрез адв. С. – САК, против електронен фиш Серия К № 8046707 издаден от ОД МВР гр.
Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 50 лева.
С жалбата се моли за отмяна на електронния фиш, като се посочват доводи за неправилност и незаконосъобразност и се оспорва правилността на налагането на санкцията с електронен фиш.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява. Не изпраща представител. В писмено становище, изпратено до БРС молят електронният фиш да бъде отменен. Правят искане за разноски.
За ответника по жалбата - ОД на МВР гр. Бургас, редовно призовани, представител не се яви в съдебно заседание пред настоящия съд. В писмено становище, изпратено до БРС молят НП да бъде потвърдено. Правят искане за разноски.
Жалбата е допустима, като подадена от легитимирана страна и с оглед липсата на доказателства, настоящият състав приема, че същата е в законоустановения срок против акт, 1 подлежащ на обжалване пред РС, съгласно чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 14.08.2023г. в 09:37 часа в гр. Бургас, ПП I-6, км. 494+910 до магазин „Егло България“, в посока от кв.Пети километър към кв. Ветрен, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за движение до 50 км/ч и допълнителна табела Т2-1300м, с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 644, бил заснет лек автомобил „Мерцедес С 500 4 Матик“, с регистрационен номер ..., собственост на жалбоподателя, който се движел със скорост 65 км/ч.
Въз основа на тези данни от техническото средство и след проверка за собственост, при която бил установен неговият собственик - жалбоподателят, бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с мобилна система за видеоконтрол, издаден от ОД МВР - гр. Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 50 лева.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства.
При така установените факти, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
При издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, съдът не констатира допуснати нарушения. От формална страна, електронният фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.
189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, а именно съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
Съдът намира за неоснователни възраженията, направени в жалбата, че електронният фиш не съдържа, предвидените в ЗДвП реквизити, още повече, предвид факта, че същите са бланкетни.
В ЗДвП, не е предвидено електронния фиш да има дата на издаване, посочване на физическо лице - издател и негов подпис. Той представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно информационна система, въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства, т.е. не е документ и не е необходимо да има име и подпис на физическо лице - издател.
От датата на нарушението до датата на подаване на жалбата до съда е изминал период от около две години, като за допуснатото нарушение, относителната преследвателна погасителна давност е три години.
Наложената санкция е на физическо лице - жалбоподателят независимо, че е посочено, че същият е управител на фирма.
Нарушението е безспорно установено от разпечатаните показания на техническото 2 средство и приложения снимков материал, тъй като изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Нарушението за което е ангажирана отговорността на касатора, касае превишаване на разрешената скорост, която е установена с пътен знак В-26 до 50 км/ч за населено място, в какъвто смисъл е и текста на посочената като нарушена разпоредба на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. От събраните в хода на производството доказателства се установява съставомерността на констатираното нарушение, тъй като автомобилът на жалбоподателя е заснет при движение със скорост от 65 км/ч, с автоматизирано техническо средство в гр. Бургас, при въведено ограничение от 50 км/ч.
Скоростта е била установена с автоматизирано техническо средство, за чиято изправност по делото са приложени писмени доказателства – протокол № 7-4-23 от проверка на мобилна система за видеоконтрол. От посочените писмени доказателства безспорно се установява, че процесното техническо средство за контрол е от одобрен тип, както и че е преминало периодична проверка, която е завършила със заключение, че средството съответства на одобрения тип.
От налична в преписката снимка, се установява, че на процесния участък ограничението на скоростта е било до 50 км/ч, като горепосоченият лек автомобил е бил управляван с превишена скорост от 68 км/ч, след което е била отчетена допустимата грешка за техническото средство – 3 км/ч толеранс.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП предвижда, че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В тази връзка съдът намира за неоснователно поддържаното възражение за незаконосъобразност на НП, тъй като неправилно е бил санкциониран законният представител на юридическото лице за извършеното нарушение, както и че са налице противоречиви данни за субекта на нарушението.
Наложеното на основание чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП административно наказание, съответства на извършеното нарушение - превишаване на разрешената максимална скорост в населено място от 11 км/ч до 20 км/ч и е с фиксиран размер, поради което не може да бъде изменено от съда.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства страните имат 3 право на присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е потвърдено, като жалбоподателят следва да заплати на АНО направените по делото разноски, в размер на 130 лв. / 66,47 Евро/.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш Серия К № 8046707, издаден от ОД МВР гр.
Бургас против И. Л. М., ЕГН: **********, законен представител на ..., с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 25,56 евро, превалутирани 50 лева.
ОСЪЖДА И. Л. М., ЕГН: **********, да заплати на ОДМВР Бургас, направените по делото разноски, в размер на 130 лева / 66,47 Евро/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4