Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2682 от 08.05.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 5512/2023
Вид
Решение № 2682
Подписан
08.05.2024
В сила
08.05.2024
Състав
Стефан Исаков Шекерджийски

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 204, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • § 7, ал. 1, т. 4 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл. 3, ал. 2, т. 3 · Закон за общинската собственост

РЕШЕНИЕ

№ 2682 гр. София, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело № 20231100105512 по описа за 2023 година иск с пр.осн. чл. 49 от ЗЗД:

Ищецът – В. К. Х., твърди, че на 08.01.2023г. в гр. София, ходейки по тротоара на трамвайна спирка „Лагера" в посока пазар „Красно село" се спънала в стърчащи от настилката, трудно забележими и необезопасени болтове, предназначени за монтаж на кофа за боклук. В резултат - паднала на земята и получила фрактура на тазобедрената става на левия крак, както и на китките на двете ръце.

Била приета в УМБАЛСМ „Н. И. ПИРОГОВ" ЕАД, където били извършени две оперативни интервенции, а именно:

- за частична смяна на тазобедрената става с поставяне на импланти и циментно ендопротезиране;

- за фиксиране на фрактурата на лява гривнена става с киршерови игли, плака и винтове.

Настъпилите увреждания и последвалото лечение довели освен до силни и интензивни болки и страдания в различни части от тялото, но и до обездвижване за един продължителен период от време.

Освен неимуществените вреди, причинени в резултат на настъпилия инцидент, ищцата претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, чийто общ размер към настоящия момент е 3 396 лева.

С оглед изложеното, ищцата моли да се осъди ответникът – СО, да ѝ заплати:

- сумата от 50 000 лева, частичен иск от сума в общ размер на 80 000 лева 1

(претенцията е увеличена в о.с.з. от 30.04.2024г. до пълен размер), обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди (болка и страдание), ведно с със законна лихва; и - сумата от 3 396 лева, обезщетение за имуществени вреди, разходи за лечение, ведно с дължимата законна лихва.

Претендира и разноски.

Ответникът - СТОЛИЧНА ОБЩИНА, оспорва иска:

- оспорва пасивната си материална легитимация;

- оспорва механизма на инцидента;

- имало и съпричиняване – ищцата не била положила необходимата за собственото си здраве грижа; не било ясно как е транспортирана до болницата, имала ли е предходни заболявания.

Третото лице-помагач на ответника - „ВДХ“ АД, не се ангажира със статонивще.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:

Събрани са гласни доказателства. Разпитани са св.св.: К. (показанията му са преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е съпруг на ищцата) и Н.. От показанията им се установява следното:

-св. К.: знае, че през м. януари 2023г. станал инцидент със съпругата му. Изпратил жена си на спирката, за да си извади карта. Тя отишла, спънала се и му се обадила по телефона. Отишъл и я завали лежаща на земята („труп на земята“ – съдът приема, че жената е била неподвижна и останала лежаща на мястото, където се е спънала) и оттам я закарал с кола в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД. На дясната си ръка можела да движи само палеца, показалеца и средния пръст - другото било счупено. Лявата ù ръка също била счупена. Имало и други хора около нея. Там имало 4 високи болта, тя не ги била видяла и се спънала. За начина на инцидента, свидетелят разбрал от жена си, но и от другите хора, които били там. Ищцата изпитвала силни интензивни болки повече от месец. В болницата била 10 дена, а съпругът ù бил непрекъснато до нея. Поради счупването на ръцете се налагало да я храни. След като я изписали, продължила да изпитва болки. Предписали ù лекарство, което го взимала, обаче покрай тези болки ù се раздразнил стомахът. Тя не можеше сама да отиде по нужда, била с памперси. Не можела се самообслужва, била на легло, в продължение най-малко на два месеца, докато не дошъл рехабилитатор да я раздвижи. Идвал 30 пъти, а на посещение взимал по 50 лева. Ищцата се отчаяла психически.

Много отслабнала. Преди инцидента била в добро здравословно състояние. Сега болките отшумявали. Мажела се с „волтарен“. Не можела обаче да спи спокойно.

-св. Н.: познавала ищцата от 22 години. Имала там (явно близо до мястото на инцидента) магазин и всички съкварталци идвали да пазаруват. В деня на злополуката 2 идвала от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД към сп. „Лагера“, защото там ù бил блокът и както слязла от трамвая, видяла от другата страна, че са се събрали хора и че там била В.. Тя била паднала странично и била неподвижна. Тогава видяла, че и мъжът ù е дошъл. На мястото, където била паднала имало едни пирони, гвоздеи, големи колкото 3 см - 4 см.

Разбрала, че ищцата е паднала, заради тях, тъй като жената била до тях, а и хората казвали, че се била спънала в тях.

Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели, с уточнението, че вероятно поради възрастта си или притеснение, вторият от тях се обърка относно посоката си на движение на.

Показанията кореспондират и със заключението на СМЕ – предвид счупванията, ищцата не е могла да се предвижи самостоятелно след падането си. Това означава, че причината за инцидента е била в непосредствена близост, а това са стърчащите болтове.

Депозирано е заключение на СМЕ, неоспорена от страните и приета от съда, като компетентно изготвена. От нея, както и от разпита на в.л. в о.с.з. от 30.01.2024г., се установява, че:

Броят на травматичните увреждания са три - счупване на бедрената шийка на левия крак, счупване на долния край на лъчевата кост на лява китка, фрактура на дясна гривнена става.

Извършена е частична смяна на лява тазобедрена става, открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация радиус и улна на лява ръка и гипсова шина на дясна гривнена става. Всички медицински манипулации са били задължителни за по-доброто здравословно състояние на ищцата.

Механизмът на получаване е възникнал вследствие на спъването в стърчащи от настилката болтове на тротоара, предназначени за монтаж на кофа за боклук.

Констатираните телесни увреждания са в причинно-следствена връзка с процесното събитие, случило се на 08.01.2023 г.

Причинените травматични болки вследствие на инцидента на В. Х. продължават и до днес. Постоянните болки след изписването от болница са траели 4 месеца. Провеждала е рехабилитация у дома. По интензитет болките са били силни.

Последиците от уврежданията не могат да отшумят изцяло. Според скалата на функционален дефицит - умерено-силна болка в лява тазобедрена става и лява лъчева кост.

След изписването от болницата ищцата в продължение на 4 месеца е била на легло и обслужвана от съпруга й. След инцидента се оплаква от интензивни болки и ограничени движения. Налице са трайни увреждания след получените травматични увреждания причиняващи болка и до днес.

Разходите за лечение необходими за възстановяването на ищцата са в размер на 3 396 лева. Извършени са допълнителни рехабилитационни процедури, на частно у дома.

На 18.01.2024г. е извършен личен преглед на ищцата. Анамнестично - В. Х. съобщава за постоянни болки на двете китки и до днес. Нощем получавала изтръпване на двете китки 3 придружени с болки.

Обективно - следоперативен белег с размер 5.5 см от вътрешната страна на лява ръка в областта на китката, с поставен имплант. В областта на лява тазобедрена става се наблюдава следоперативен белег с размер 14 см дължина, 0.5 широчина. Ограничени движения в областта на лява китка и лява тазобедрена става.

Травмите на пострадалото лице са в три различни крайника едновременно означава, че и болката ще бъде по-силна. Тези травми оздравяват по различен начин и с различен период от време. Лечението е по-сложно и естествено трябва да се взимат по-силни обезболяващи медикаменти. С две счупени ръце и крак е много трудно пострадалата да се обслужва сама и би трябвало да ползва чужда помощ. Тези травми нарушават сериозно качеството ù на живот, като го усложняват и за в бъдеще време, тъй като ù се ограничават движенията. За момента няма да се налага чужда помощ, но като цяло всичките травматични увреждания ще доведат до по- големи усложнения в бъдещия ù начин на живот. Наложило се е да се приложи частична смяна на ставата. Това е един оперативен период, в който се сменя част от главата на самата тазобедрена става.

Относно посоченото на стр. 2 от СМЕ - ЕР на ТЕЛК от 2006 г. нарушение на вестибуларната функция, това са трайни увреждания на нервната система, които са с евентуално по-дълги и по-къси периоди на влошаване, редуват се, в зависимост от начина на живот най-вече. Само по себе си заболяването води до нестабилна походка, но когато това се случва, самият човек не смее да ходи някъде сам, защото това става още при раздвижването сутрин и през деня и обикновено хората тогава не смеят да излизат някъде и да предприемат някакви действия. Когато възникне това нещо, тези световъртежи, те траят някъде около 10-15 дни, има си лечение, те знаят и са наясно, т.е. конкретното спъване не би трябвало да има връзка с отоневрологичния синдром, защото тя е била навън, на спирка и ако има проблем с отоневрологичния синдром няма да тръгне навън сама. Това се наблюдава при всички пациенти.

Няма данни за първична за първична коксартроза и някакви други счупвания преди това. За възрастта си костната система на ищцата е средностатистическа.

Видно от фотоизображение, на мястото действително имала стърчащи болтове (л.

16). Решение № 136 от 11.04.2011г. по гр.д. № 602/2010г., IV г.о. на ВКС: Законът не урежда нарочно и отделно веществените доказателства, но по аргумент на чл. 204, ал. 1 ГПК следва да се приеме, че те са необходими и допустими доказателства в определени случаи. Вещественото доказателство е предмет, който възпроизвежда факт от значение за делото, или от който могат да се направят доказателствени изводи за този факт. Всеки предмет може съобразно връзката, в която се намира със значимия за спора факт, да носи спрямо него ролята на веществено доказателство , също: Решение № 1062 от 10.11.1986г. по гр.д. № 655/86г., II г.о. на ВКС: и Огледът е способ да се съберат веществени доказателства, които не могат да бъдат представени в съда и приложени към делото - Р. 1510-77-I).

Изибражението не само не е оспорено, но конклудентно е и потвърдено с второ такова и съображения в отговора (по-специално л. 151). от правна страна:

4

Улиците, а това включва и тротоараната част (и островчетата на спирките), са общинска собственост (арг. в тази насока са и нормите на чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗОС, във вр. с § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, във вр. с чл. 31 от ЗП). Задължението за поддържането им е на ответника.

Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа – чл. 49 от ЗЗД ( Държавните предприятия, учрежденията и организациите отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди – т. 7, а и по ар. от т. 1, т. 6 от Постановление № 7 от 30.12.1959г., ПЛЕНУМ на ВС; също: Решение № 32 от 19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2269/2014г., IV г. о., ГК: когато при изпълнението на една работа са причинени вреди, не е необходимо да бъде установена личността на изпълнителя, за да бъде ангажирана отговорността на възложителя на работата. Ако пострадалият не преследва изпълнителя, в отношенията му с възложителя на работата е достатъчно да бъде установено възлагането на работата и причиняването на вредата.

Личността на изпълнителя има значение в отношенията между него и отговорния за действията му .

Отговорността на работодателя/възложителя е обективна. Изложеното се отнася и до недобро изпълнение от страна на подизпълнител/съконтрахент (третото - помагач на ответника).

Т.е. пасивната материална лигитимация е установена.

Пешеходците са длъжни да се грижат за собствената си безопасност, но при положение, че няма нечие друго неизпълнение. Не се предполага, че по тротоарите има стърчащи остатъци от други съоръжения, пешеходците не са длъжни да ги познават и да се съобразяват с тях. Естествено, ако такова несъвършенство се констатира, всеки би го заобиколил, но при инцидент, отговорността е на общината. Нормата на чл. 108, л. 1 от ЗДП указва само къде следва да се движат пешеходците и тя е спазена от ищцата.