Решение № 16782 от 13.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16782 гр. София, 13.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ..... при участието на секретаря .... като разгледа докладваното от ..... Гражданско дело № 20231110112561 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 188, т. 1 КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка“, наложено на Н. И. Х. от работодателя му „......“ ЕАД със Заповед № ЧР-01-18/03.02.2023г. на изпълнителния директор на дружеството.

Ищецът твърди, че на 10.02.2023г. му била връчена Заповед № ЧР-01-18/03.02.2023г. на изпълнителния директор на „......“ ЕАД, с която му било наложено дисциплинарно наказание „забележка“ в качеството му на заемащ длъжността „инспектор, здраве и безопасност при работа“ в поделение „....“ на „......“ ЕАД. Поддържа на първо място, че работодателят, узнал за евентуално допуснатото дисциплинарно нарушение на 11.11.2022г., не спазил предвидения в нормата на чл. 194, ал. 1 КТ двумесечен преклузивен срок от откриване на нарушението за налагане на наказанието, доколкото процесната заповед била издадена на 03.02.2023г. Наред с това, счита последната за немотивирана, тъй като от нея не ставало ясно за какво конкретно осъществено от ищеца действие или бездействие е наказан, както и какви са обективните признаци на същото. По същество оспорва да е извършил нарушение на трудовата дисциплина, оспорвайки от една страна по отношение на него да са констатирани данни за системност при употреба на алкохол, в т. ч. по време на работа, а от друга- за него да съществува задължение да осъществява пряк контрол по отношение на служителя .... за когото в процесната заповед били изложени данни да е извършил престъпление под въздействие на алкохол, тъй като ищецът не е ръководител на конкретното структурно звено, в което този служител работел, нито е допускащ при работа с наряд, нито му е възлагано с нарочна заповед изпълнението на такива функции, а именно на служители с тези функции съгласно т. 4.2 от Инструкция на работодателя с ид. № .... било възложено да установяват явяване на служители в нетрезво състояние или употреба на алкохол по време на работа. При тези доводи счита, че не е допуснал неизпълнение на вменени му трудови задължения, а с това- и нарушение на трудовата дисциплина, поради което претендира оспореното дисциплинарно наказание да бъде отменено, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответникът оспорва предявения иск, поддържайки, че оспорената заповед е 1 издадена от надлежен орган- изпълнителния директор на ответното дружество, както и че наказанието е наложено в сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ, като изяснява във връзка с последното, че узнал за нарушението от доклада на служителката .... от 08.12.2022г. Счита, че в заповедта достатъчно мотивирано били изложени вменените на наказания служител нарушения на трудовата дисциплина. Изяснява в тази връзка, че в случая в нарушение на правилото в т. 5.3 от Правилника за вътрешния трудов ред и Инструкцията за временно отстраняване от работа в случаите на явяване в нетрезво състояние и при употреба на алкохол в работно време с ид. № .... ищецът не упражнил контрол за употреба на алкохол и други упойващи вещества, не проявил инициатива за извършване на внезапни проверки за употреба на алкохол по т. 4.6 от инструкцията и за набавянето на технически средства и присъщите консумативи за осъществяването на контролните функции- т. 4.7 от инструкцията, и не изпълнил задълженията си по т. 3 и т. 6 от раздел „Основни функции и задължения“ от длъжностната характеристика за заеманата от него длъжност, като не предприел каквито и да е конкретни действия за разработването и внедряването на мероприятия за превантивен контрол за употреба на алкохол и други упойващи вещества, което бездействие продължило продължителен период от време, вкл. една година преди налагане на наказанието. Изяснява във връзка с възражението на служителя в тази насока, че посоченият в заповедта за дисциплинарно наказание доклад с вх. № 05-00-2721/08.12.2022г. на ....- ръководител на отдел „Договорноправен и правна защита“, управление „....“ ЕАД, не съдържа мотиви за налагането на процесното дисциплинарно наказание, а послужил на работодателя да узнае за извършеното дисциплинарно нарушение, изразяващо се в бездействие. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази наведените от страните конкретни доводи, събраните по делото относими доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, и при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

По така предявения иск процесуално задължение на ищеца е да установи съществуването между страните на трудово правоотношение, заеманата от него длъжност, както и налагането на оспореното дисциплинарно наказание.

По иск за отмяна на наложено дисциплинарно наказание тежестта да докаже законосъобразното упражняване на потестативното право да санкционира виновно нарушилия трудовата дисциплина работник или служител е на работодателя. Именно той следва при условията на пълно и главно доказване- така, както го изисква разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, да установи, че са спазени формалните изисквания за законосъобразност на наказанието, изводими от императивните разпоредби на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ, а именно: че за налагане на наказанието е издадена мотивирана писмена заповед, която съдържа достатъчно индивидуализиращи белези на нарушението и нарушителя и е надлежно връчена на провинилия се служител, че на последния е предоставена възможност да се защити срещу твърденията на наказващия орган, като даде своите писмени или устни обяснения по случая и ангажира доказателства във връзка с него, че са спазени сроковете за налагане на наказанието. Едва след установяване на формалната законосъобразност на акта работодателят следва да докаже, че на ищеца е било надлежно вменено изпълнението на задължението, чието неизпълнение се твърди в оспорената заповед, както и реалното извършване на описаното в заповедта виновно и противоправно деяние, както и че видът на наказанието е определен съобразно критериите на чл. 189, ал. 1 КТ.

На основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада по делото като безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване са отделени следните правнорелевантни обстоятелства: че страните са обвързани от трудово правоотношение, както и че на 10.02.2023г. на ищеца в качеството му на служител на „НЕК“ ЕАД, заемащ към този момент длъжността „инспектор, здраве и безопасност при работа“ в поделение „....“, е наложено дисциплинарно наказание „забележка“. Независимо от това и за пълнота и 2 прецизност следва да се изясни, че тези факти с правно значение се установяват и от надлежно приобщените като писмени доказателства и неоспорени от страните трудов договор № 010517/12.04.2013г., допълнително споразумение от 12.04.2016г. към него, както и заповед № ЧР-01-18/03.02.2023г. на изпълнителния директор на „НЕК“ ЕАД.

С последната, връчена на ищеца на 10.02.2023г. съгласно изричното отбелязване в този смисъл върху документа, от който момент съобразно нормата на чл. 195, ал. 3 КТ наказанието се счита наложено, Н. И. Х. е дисциплинарно наказан със „забележка“ за „неизпълнението на контрол върху дейността на служителите“ във връзка с данни за системност при употребата на алкохол, в това число по време на работа, вкл. от служителя Димитър Ненков Косев, като е допълнено, че неосъществяването на контрол е в нарушение на т. 5. 3 от Правилника за вътрешния трудов ред на работодателя, Инструкция за временно отстраняване от работа в случаите на явяване в нетрезво състояние и при употреба на алкохол през работно време с идн. № ...., раздел „Отговорности“ и т. 2 от раздел „Задължения за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд“ от длъжностната характеристика на заеманата от Н. И. Х. длъжност.

Изрично в заповедта е посочено, че данните за занижен контрол се съдържат в адресиран до субекта на работодателска власт доклад с вх. № 05-00-2721/08.12.2022г. на ....ръководител на отдел „Договорноправен и правна защита“, управление „Правно“.

Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.

А съгласно трайно установената практика на касационната инстанция, формирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 102 от 12.03.2014 г. на .... по гр. д. № 5501/2013 г., IV г. о., решение № 676/12.10.2010 г. по гр. д. № 999/2009 г. IV г. о. ...., решение № 30/08.02.2012 г. по гр. д. № 388/2011 г. III г. о., решение № 69/07.05. 2013 г. по гр. д. № 372/2012 г. IV г. о. на .... и др., „задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и за възможността наказаният работник или служител да се защити ефективно. Ето защо, когато изложените в заповедта мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта е мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ. Обосновката на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена заповедта за уволнение, може да бъде формулирана и в друг документ, към който препраща заповедта и който е бил известен на работника или служителя. Когато дисциплинарното нарушение е осъществявано в рамките на определен период, спецификата на изпълняваната работа не позволява откриване на точния ден и час на извършването му, а контролирането им е възможно само като краен резултат, изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на периода на извършването му. Когато нарушението, изразяващо се в бездействие - неизпълнение на възложени трудови функции, е продължавало за определен период, вкл. и до откриването му, изискванията на чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 195, ал.

1 КТ са изпълнени с посочване на момента на откриването му, тъй като извършването на нарушението и момента на откриването му съвпадат.“

В случая от съдъражнието на процесната заповед за дисциплинарно наказание се установява, че на ищеца е вменено нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неупражняване на контрол по отношение на служители на ответното дружество във връзка с употреба на алкохол, вкл. по време на работа, т. е. поведението, сочено от работодателя като несъответно на трудовата дисциплнина, в частност на вменените на служителя задължения, се изразява в бездействие. С оглед на това и доколкото в оспорения акт на субекта на дисциплинарна власт се сочи, че вмененото нарушение е установено въз основа на съдържащи се данни в доклад от 08.12.2022г. на служителката ...., и като се съобрази цитираната трайна практика на .... по приложението на нормата на чл. 195, ал. 1 КТ, следва 3 се приеме, че от формална страна в процесната уволнителна заповед се съдържат достатъчно с оглед вида на вмененото нарушение данни за същото, вкл. момент на извършването му, за който съгласно цитираната съдебна практика следва да се приеме посоченият в заповедта момент на установяването му с въпросния доклад от 08.12.2022г.

При тези фактически и правни съображения следва да се приеме за установено, че в случая работодателят е съобразил изискванията на императивната разпоредба на чл. 195, ал.

1 КТ, като е издал мотивирана писмена заповед за налагане на дисциплинарното наказание.

Същевременно, доколкото сам работодателят в отговора на исковата молба поддържа да е узнал за нарушението от доклада от 08.12.2022г. на ....- ръководител на отдел „Договорноправен и правна защита“ в управление „Правно“, следва да се приеме, че към датата на налагане на наказанието- 10.02.2023г., е бил изтекъл предвиденият в нормата на чл. 194, ал. 1 ГПК преклузивен срок за санкциониране на ищеца за вмененото му нарушение, т. е. потестативното право на субекта на работодателска власт да накаже служителя за вмененото му дисциплинарно нарушение е било преклудирано. В тази връзка следва да се изясни, че в случая не съществува основание да се приеме, че носителят на дисциплинарна власт в ответното дружество е узнал за нарушението едва на 12.12.2022г., доколкото процесният доклад е с входящ номер по описа на „НЕК“ ЕАД от 08.12.2022г., т. е. това е моментът, когато документът е достигнал до работодателя. Още повече, че противно на поддържаното в отговора по чл. 131 ГПК, в случая не 12.12.2022г., а 09.12.2022г.- петък, е първият работден ден след 08.12.2022г.