Разпореждане № 212 от 19.01.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 212 гр. Горна Оряховица, 19.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Златина Пл. Личева-Денева като разгледа докладваното от Златина Пл. Личева-Денева Частно гражданско дело № 20254120103177 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по заявление от „А1 България“ ЕАД представлявано от Ал.Д. и Мл.М. - законни представители и от пълномощник - юрисконсулт Н. Г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу И. Х. Т. за суми, както следва: 115.56 лева - главница за периода от 20.09.2023 г. до 02.02.2024 г. - за предоставени електронни съобщителни услуги обща стойност 115.56 лв., за които са издадени фактури:

476676293/20.11.2023, по която дължимата сума е в размер на 22.97 лв., с падеж 05.12.2023 г.;

475196882/19.10.2023, по която дължимата сума е в размер на 22.97 лв., с падеж 03.11.2023 г.;

479636610/18.01.2024, по която дължимата сума е в размер на 19.27 лв., с падеж 02.02.2024 г.;

478156513/20.12.2023, по която дължимата сума е в размер на 27.38 лв., с падеж 04.01.2024 г.;

473717328/20.09.2023, по която дължимата сума е в размер на 22.97 лв., с падеж 05.10.2023 г., ведно със з аконната лихва от 04.12.2025 г.; неустойка - 468.21 лева за периода от 11.02.2024 г. до 27.03.2024 г., ведно със законнат а лихва от 04.12.2025 г., както и направените разноски в заповедното производство.

1

Съдът, като съобрази изложените в заявлението твърдения, извърши проверка на представените документи, съобрази и обстоятелствата по чл. 411 ГПК, приема следното:

Освен неплатените задължения по цитираните в заявлението фактури и последващото уточнение от заявителя относно това по кои договори и за какви предоставени услуги се претендират тези суми, заявителят е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и за такива, представляващи начислени такси за събиране на суми и неустойки, както следва:

По договор с партиден номер М5633136 таксата за събиране на дължими суми за периода 16.11.2023 г. - 15.12.2023 г. е в размер на 4.42 лв., ведно с лихва от 0.81лв. за период на забава 05.01.2024 г. до депозиране на заявлението. Според заявителя таксата за събиране на дължими суми е уговорена в чл. 27.1 от Общите условия (ОУ) за взаимоотношения между А1 и абонатите и потребителите на обществените мобилни мрежи на А1 по стандарти GSM, UMTS и LTE; чл. 36.3 от ОУ за взаимоотношения между А1 и крайните потребители на фиксирана телефонна услуга; чл. 22.1 от ОУ за взаимоотношения между А1 и потребителите на широколентов достъп до интернет чрез обществена електронна съобщителна фиксирана мрежа за пренос на данни; чл. 29.1 от ОУ за предоставяне на услугата сателитен интернет от А1; чл. 38.1 от ОУ за взаимоотношенията на А1 и потребителите на услугата A1 Classification: Internal А1 България ЕАД ул. Кукуш 1 София 1309, България А1.bg „цифрова телевизия“, предоставяна от А1; чл. 38.1 от ОУ за предоставяне на услугата цифрова телевизия, предоставена през сателитна технология от А1; чл. 38.1 от ОУ на А1 за пренос на радио- и телевизионни програми чрез кабелна мрежа. (в сила от 29.11.2018 г., изм.

15.01.2019). Според тези разпоредби в случай на частично или цялостно неизплащане на указаната във фактурата сума в срока за плащане, абонатът дължи лихва в размер на 10% годишно за всеки ден закъснение, както и разходи, свързани със събиране на дължимите от заявителя суми, включително за съдебно и извънсъдебно събиране, извършвано от А1 или чрез трети лица. Съгласно действащия ценоразпис на А1 България ЕАД таксата за събиране на дължими суми е 8% от неплатените просрочени суми по фактури за съответните услуги и/или закупени устройства.

2

Таксата за събиране на дължими суми се претендира да се дължи по силата на договорна клауза, предвиждаща извършване на дейности, съставляващи по същество обработка на просрочени задължения, което обхваща разходи по администриране (дейности по събиране и уведомяване) на просрочени плащания. Таксата е формирана на база разпределение на относимите разходи за поддръжка и амортизация на системата за таксуване, мрежови разходи, и за персонал, а разходите се начисляват при забава на плащането, надхвърляща определения в Общите условия за услугата минимален срок от 15 дни след издаване на фактурата за 13 съответното задължение, съобразно разпоредбата на чл. 27.1 от ОУ.

Договорната клауза възлага в тежест на потребителя репариране на сума за бъдещ разход, определена по неясен механизъм, без фактическият състав на възникване на вземането изобщо да включва реалното извършване на някакъв разход от кредитора (каквито твърдения няма и в заявлението). Тъй като уговорената предпоставка за начисляване на такси за разходи е единствено забавата на длъжника, а размерът на вземането е обвързан с периода на забава, условията на договорната клауза сочат, че по характера си това вземане не е такса, а обезщетение за забава. Такова обезщетение, обаче, кредиторът вече е начислил (претенцията за заплащане на лихва за забава) и кумулирането му с т.нар. такса за събиране на вземането, дължима от длъжника при същите предпоставки, представлява още едно допълнително мораторно обезщетение.

Чрез начисляването на обсъжданата такса се заобикаля и ограничението регламентиращо максималния размер на обезщетението за забава – до размера на законната лихва, а клаузата, която предвижда плащането му е нищожна.

Заявлението следва да се отхвърли за сумата от 4.42 лв. – такса, както и за прендираната лихва върху тази сума в размер на 0.81 лв. за период на забава 05.01.2024 г. до 04.12.2025 г.

Сумата от 468.21 лв. е претендирана като начислени неустойки както следва: По договор с партиден номер М5633136 за услуга 201004814176 е начислена неустойка, представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за посочения номер с ДДС, по която неплатената сума е в размер на 57.67лв.;

По договор с партиден номер М5633136 за услуга 201004814176 е начислена неустойка, представляваща цена на невърнато оборудване по 3 ценова листа предоставен цифров приемник за посочения номер, по която неплатената сума е в размер на 100.00лв.;

По договор с партиден номер М5633136 за услуга 101004814274 е начислена неустойка, представляваща неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси с ДДС за посочения номер, по която неплатената сума е в размер на 35.96лв. ;

По договор с партиден номер М5633136 за услуга 101004814274 е начислена неустойка, представляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа предоставен WiFi Router за посочения номер, по която неплатената сума е в размер на 100.00лв.;

По договор с партиден номер М5633136 за услуга 201004814176 е начислена неустойка, представляваща неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси с ДДС за посочения номер, по която неплатената сума е в размер на 47.95лв.;

По договор с партиден номер М5633136 за услуга 101004814274 е начислена неустойка, представляваща неустойка за допълнителна услуга екстра Advanced Wi-Fi router с ДДС, предоставена към основната за посочения номер, по която неплатената сума е в размер на 8.96лв.;

По договор с партиден номер М5633136 за услуга 101004814274 е начислена неустойка, представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за посочения номер с ДДС, по която неплатената сума е в размер на 57.67лв.;

По договор с партиден номер М5633136 за услуга 101004814274 е начислена неустойка, представляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа предоставен TP-Link Archer C6/A6 за посочения номер, по която неплатената сума е в размер на 60.00лв. Неустойките според заявителя са начислени за прекратяването на рамковия договор в частта му за услугите по партида № М5633136. Договорът е прекратен на основание чл. 54.12 от ОУ на 11.02.2024 г., който гласи: „Договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на A1, в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е продължила повече от 124 (сто двадесет и четири) дена“.

Според приетите ОУ абонатът дължи на оператора неустойка в

4 размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на съответния срок на абонамента. Когато Абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. Към неустойката за предсрочно прекратяване заявителят претендира и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства (закупени или предоставени на лизинг/на изплащане), съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент.“ При предоставено оборудване върнато в неизправно състояние или въобще невърнато, заявителят е уговорил в своя полза обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно ценоразпис.

Следва да бъде отхвърлена претенцията на заявителя за заплащане на сума в размер от 199.25 лева, представляваща неустойка изразяваща се в направена отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за целия период на договора, както и начислената неустойка в размер на три стандартни месечни такси размер, поради едностранното прекратяване на договора от заявителя.

Неустойката за предсрочно прекратяване на услуги, представляваща до три стандартни месечни такси, е в размер на 83,91 лв., начислена при прекратяване на договорите. Начислена е и неустойка за заплащане на разликата между стандартните такси за оставащия срок на договора и преференциалната такса заплащана от потребителя в размер от 115.34 лв.

В ОУ на договора за мобилни услуги е предвидено, че неплащане в продължение на 124 дни води до автоматично прекратяване на договора – чл.

54.12 от ОУ,а в чл. 8.1 от договора между страните е предвидена неустойка в размер на 3 месечни стандартни абонаментни такси при прекратяване на договора по вина на абоната.

Съдът намира, че така предвиденото автоматично прекратяване на договора, съчетано с предвидената в ч. 8.1 от договора неустойка, по съществото си представляват уговорени неравноправни клаузи в конкретния договор.

5

На потребителя не става ясно кога ще се счита прекратен процесния договор. Отклоняването от диспозитивните разпоредби го лишава от яснота кога отношението се счита прекратено, кога има съществено неизпълнение, какви са точно последиците от това съществено неизпълнение и може ли да се избегне, като плати задължението. Очевидно без да бъде уведомен потребителя за тези обстоятелства не може да бъде натоварен с кумулативни санкции без да бъде уведомен за тях, което е общо правило в облигационно право, и отнемането на тази възможност на длъжника и то потребител, очевидно е в негов ущърб и в нарушение на добрите нрави.

Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по правна сделка да престира определена (глобално или в процент) или определяема парична сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани. Всички вземания за неустойки се претендират поради твърдяното едностранно предсрочно прекратяване на договора от страна на заявителя, на основание неизпълнение от длъжника на част от задълженията му за заплащане на дължими суми за предоставените му услуги. В договорите са предвидени задължения за заплащане на неустойка от страна на потребителя в случай на прекратяването им преди изтичане на срока по вина на длъжника, или при нарушение на задълженията му по конкретен договор.

Клаузите за неустойка, предвидени в представените договори са неравноправни, тъй като те създават задължение за потребителя при неизпълнение на негови задължения (неплащане на месечни вноски), да заплати необосновано висока неустойка, надвишаваща както размера на дължимата месечна такса (неустойката се изчислява върху т. нар. "стандартен абонамент", чийто размер винаги надвишава този на таксата при срочните абонаменти), така и размера на действително претърпените от кредитора вреди при забавено изпълнение на парично задължение, а именно размера на законната лихва. В същото време абонатът не получава насрещна престация от доставчика на услугата, който по собствена инициатива е решил да прекрати договора. Всичко това осъществява предпоставките на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП за неравноправност. Уговорената по този начин клауза е неравноправна и на основание чл. 146, ал. 2, т. 6 от ЗЗП доколкото позволява на оператора да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, каквато възможност не е предвидена за по-слабата страна в 6 правоотношението – потребителя, за когото не се предвижда реципрочна възможност да развали договора преди изтичането на срока му поради неизпълнение на задълженията на доставчика на мобилни услуги и да получи неустойка за неизпълнението. Посочената клауза като част от стандартни, изготвени предварително и типови споразумения на мобилния оператор не е индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП, поради което потребителят няма възможност да влияе върху съдържанието й (да откаже клаузата за неустойка или същата да бъде в по-нисък размер).