Определение № 24515 от 06.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24515 гр. София, 06.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20261110118266 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявена пред ***** искова молба на ********** против *********, с предявен иск за заплащане на сумата от 15000 евро – обезщетение за претърпени вреди от неразрешени платежни операции (3 бр. от 02.02.2026 г. и 1 бр. от 04.02.2026 г.) от банкова сметка на ищеца при ответника, и сумата от 86 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за периода 07.02.2026 г.-27.05.2026 г.

***** е прекратил делото и го е изпратил на ******* приемайки, че искането за претендиране на обезщетение претърпени вреди от неразрешени платежни операции съставлява съединяване на искове за вреди от всяка една платежна операция поотделно.

Настоящият съдебен състав намира, че делото е родово подсъдно на *****.

Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗПУПС в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и във всеки случай не по-късно от края на следващия работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията, освен когато доставчикът на платежни услуги на платеца има основателни съмнения за измама и уведоми съответните компетентни органи за това. Когато е необходимо, доставчикът на платежни услуги на платеца възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала, ако не беше изпълнена неразрешената платежна операция. Вальорът за заверяване на платежната сметка на платеца е не по-късно от датата, на която сметката е била задължена със сумата на неразрешената платежна операция.

В разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ЗПУПС е дадена дефиниция на процедурата за установяване на автентичността, като такава, чрез която се позволява на доставчика на платежна услуга да провери правомерното използване на конкретен платежен инструмент, включително неговите персонализирани средства за сигурност, а чл. 78, ал. 4 ЗПУПС, от своя страна, предвижда, че когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал платежна операция, регистрираното от доставчика на платежни услуги, използване на платежен инструмент не е достатъчно доказателство, че платежната операция 1 е била разрешена от платеца или че платецът е действал чрез измама, или че умишлено, или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75 ЗПУПС.

Тълкуването на чл. 78, ал. 1 и, ал. 4 ЗПУПС недвусмислено сочи, че рискът от изпълнение на неразрешена от платеца платежна операция, макар и наредена чрез договорения платежен инструмент, е възложен в тежест на доставчика на платежната услуга. Неблагоприятните последици от изпълнението на неразрешената платежна операция, която е наредена чрез приетия от страните платежен инструмент, ще останат в правната сфера на платеца само при доказване от страна на ответника, че е налице измама или при умишлено или при груба небрежност от страна на платеца неизпълнение на съществените задължения, вменени му във връзка с използване на платежния инструмент. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 80, ал. 3 ЗПУПС, която предвижда платецът да понася всички загуби, свързани с неразрешени платежни операции, когато ги е причинил чрез измама или с неизпълнението на едно или повече от задълженията си по чл. 75 умишлено или по груба небрежност.

Гореописаната нормативна уредба ясно сочи, че клиентът, който твърди, че е пострадал от неразрешена платежна операция, ангажира отговорността на банката по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС не на плоскостта на кондикцията или неоснователното обогатяване, а на плоскостта на договорната отговорност за конкретен вид неизпълнение, уредено в закона.

Броят и видът на неразрешените платежни операции по една конкретна банкова сметка и по конкретен договор с банката е без значение. Отговорността на банката се ангажира по съдебен ред заради неоснователния отказ на банката да плати незабавно стойността на неразрешената платежна операция. Друго би било положението, ако клоентът на банката съдеше по реда на чл. 55 ЗЗД или чл. 45 ЗЗД конкретно лице, което е получило пари във основа на неразрешената платежна операция – там отделният акт на получаване на средствата би бил правопораждащ за претенцията и би имало толкова на брой искове, колкото са отделните неразрешени платежни операции.

В случая искът за главница е един и цената му е над 12782,30 евро. Делото е подсъдно на *****. Следва да се повдигне спор за подсъдност.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОВДИГА пред Софийския апелативен съд спор за подсъдност на гр.д. № 18266/2026 г. по описа на ******* 161-ви с-в, между Софийския районен съд и Софийския градски съд, по исковата молба, вх. № ******** г., на на ********** против *********.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 18266/2026 г., ******* 161-ви с-в.

ДА СЕ ИЗПРАТИ ДЕЛОТО на Софийския апелативен съд за произнасяне по спора за подсъдност.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3