Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3071 от 03.07.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 18886/2022
Вид
Решение № 3071
Подписан
03.07.2023
В сила
11.12.2023
Състав
Димитрина Илиева Тенева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410, ал.1, т. 2 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 3071 гр. Пловдив, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20225330118886 по описа за 2022 година

Предявени са обективносъединени искове по чл. 410, ал. 1 от КЗ, вр. чл.

49 от ЗЗД и чл. 86 от „Дженерали Застраховане“ АД с ЕИК: 030269049 гр.

София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, против ОБЩИНА Пловдив, ЕИК 000471504, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, пл. „Ст.

Стамболов" № 1, представлявана от З. Д. - **** за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 552,29 лева /петстотин петдесет и два лева и двадесет и девет стотинки/ главница - дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция, както и ликвидационни разноски в размер на 15 лева /петнадесет лева/, ведно със законната лихва от датата на завеждане на настоящия иск, до окончателното изплащане на вземането. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че с полица № ****** от ***** г. ищцовото дружество сключило договор за имуществена застраховка „****“ на л. а. „*****“ с рег. № ******, собственост на В. А. Т., със срок на действие от 19.05.2021г. до 18.05.2022г., при уговорено покритие „*****“ на рисковете съгласно „Общи условия“ на предлаганата застраховка. На **** г. в гр. П. на бул. „А. С.“ до № ** било реализирано ПТП. Твърди се, че застрахованото МПС, управлявано от В. Т. попаднало в необезопасено и необозначено от ответника препятствие на пътното платно – дупка в резултата на което претърпяло вреди, описани детайлно в приложените към настоящата искова молба описани заключения. Бил съставен протокол за ПТП № ***** от *** г. от *** *** при сектор „П. п.“ към ОД на МВР – П.. Причинените 1 имуществени вреди на собственика на застрахования л. а. „*****“ с рег. № ***** били описани от експерти на „Дженерали Застраховане“ АД. Въз основа на изготвената експертна оценка било определено и изплатено застрахователно обезщетение по щета №******/**** г. необходимо за покриване на вредите в размер на 512.29 лева, която сума била изплатена с преводно нареждане на 14.10.2021г. За репатриране на автомобила след настъпило произшествие била изплатена сума в размер на 40 лева. Във връзка с ликвидацията на преписката застрахователното дружество реализирало обичайните разноски в размер на 15 лева. Сочи се, че отговорността на ответната община се основавала на обстоятелството, че увреждането на застрахования автомобил било в резултат на неподдържане и неизправност на пътническия участък, на който било реализирано ПТП-то. С писмо с изх. № *****/ *****г. ищецът поканил ответника доброволно да заплати дължимата сума в размер на 567.29 лева, съставляваща изплатеното застрахователно обезщетение и разноските по определянето му, като му била представила цялата ликвидационна преписка по щетата. Регресната покана била получена от Община Пловдив на 10.05.2022г., но към датата на подаване на исковата молба сумата не била изплатена.

В указания по чл.131 от ГПК срок ответника оспорва иска по основание и размер. Отправя възражение за съпричиняване.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства- протокол за ПТП от ***** г. и показанията на св. Т. се установява, че на *** г. настъпило ПТП в гр. П. на бул. „А. С.“ до № ** с притежаван от св. В. А. Т. л. а. „*****“ с рег. № ***** , при което МПС попаднало в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно с размери30/40 см. В резултат на събитието настъпили щети по л. а. състоящи се в спукани **** гума и джанти. Състоянието на автомобила не е позволявало движение на собствен ход, което наложило репатриране до сервиз.

От представената полица № **** от ***** г. ; искане от 10.08.2021 г.; опис, ликвидационен акт, платежно нареждане от 14.10.2021 г.; пътен лист, фактура, движение по сметка е видно, показания на св. Т. е видно че към момента на настъпване на събитието за процесния автомобил е била налице валидна застраховка „К.“ при ищцовото дружество. След подадено уведомление за настъпилото застрахователно събитие е извършен оглед на щетите и определено обезщетение 512,29 лв., което е изплатено на собственика на автомобила на 14.10.2021 г. Стойността на репатрирането е 40 лв. На собственика е признато и изплатено обезщетение и за сумата от 40 лв.

От представената покана от 09.05.2022 г. е видно че на 10.05.2022 г., общината е уведомена за изплатеното обезщетение.

От изготвеното заключение от 18.05.2023 г. по извършената САТЕ е 2 видно, че стойността на ремонта на щетите е 524,29 лв. Повредените детайли съответстват на описания механизъм на настъпване на събитието.

Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

По иска по чл. 410, ал.1, т. 2 КЗ:

С плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, както и посочения механизъм на ПТП, в причинна връзка, с който са нанесените твърдените вреди на автомобила и размера на обезщетение.

Предвид липсата на възражение от ответника по заявените твърдения на ищеца съдът намира за доказани обстоятелствата, че същия отговаря за поддръжката на пътя, където се твърди да е настъпило ПТП.

С оглед установените данни от събраните писмени и гласни доказателства съдът намира за доказано настъпването на заявеното ПТП като време и място, стойността на щетите, съобразно и заключението на в. л., което се кредитира изцяло от съда, е в размер на 529,24 лв наличието на застрахователно правоотношение, видно от представения застрахователен договор между ищеца и собственика на автомобила, както и плащане на стойност на настъпилите щети от 552,29 лева. Тези обстоятелства се явяват предпоставка за възникване на регресна отговорност към застрахователя до размера на платеното от него обезщетение, тъй като обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното застрахователно плащане. Ето защо в полза на ищеца е възникнало вземане в размер на извършеното плащане, а именно 552,29 лв., което съответства на установените вреди. Ето защо искът следва да се уважи изцяло без да се коригира размера, тъй като по делото не се установиха факти 3 сочещи наличие на поведение на водача способствало настъпването на ПТП и обосноваващо извод за съпричиняване на вредите.

Наличните данни за извършен оглед, опис и оценка на щетите сочат извършване на разходи по обработка на щета, което налага присъждане и на притендираните разходи от 15 лв. за това.

По иска по чл. 86 ЗЗД:

Задължението на делинквента към застрахователя е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава /моментът на настъпване на изискуемостта не съвпада с момента на забавата/. Ето защо, за поставяне на длъжника в забава е необходима покана. Предвид представената такава съдът намира, че към 10.05.2021 г. ответника е бил уведомен за задължението му да заплати търсената сума. Ето защо е налице основание за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба 23.12.2022 г. до окончателното й изплащане.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, разноски следва да се присъдят в полза на ищеца, съобразно отправеното искане, и доказателства за сторени такИ., в размер на: 50 лв. – платена държавна такса, депозит за САТЕ -200 лв.; 10 лв.-възнаграждение на свидетел

На ответника разноски не се дължат.

Водим от горното съдът,

РЕШИ:

ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК 000471504, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, пл. „Ст. Стамболов" № 1, представлявана от З. Д. да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД с ЕИК: 030269049 гр. София, бул.

„Княз Ал. Дондуков“ № 68, сумата от 552,29 лева /петстотин петдесет и два лева и двадесет и девет стотинки/ главница - дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция, както и ликвидационни разноски в 4 размер на 15 лева /петнадесет лева/, ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото-23.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането , и сумата от 260 (двеста и шестдесет) лв. за разноски за производството.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5