Определение № 27 от 06.01.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27 гр. Бургас, 06.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20252100502105 по описа за 2025 година

Делото е образувано по частната жалба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375 със седалище и адрес на управление – гр.София против определение №6028 от 28.10.2025 г. , постановено от РС – Бургас по гр.д.№1633/2025 г. , с което е оставена без разглеждане молбата на страната с правно основание чл.248 от ГПК – за изменение на решението в частта му за разноските. Обжалваното определение се оспорва като неправилно , тъй като дружеството с ОИМ е направило възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за присъждане на разноски в минимален размер при евентуално уважаване на исковете. На това основание съдът може да намали възнаграждението за адвокат като крайният срок да направи това страната има до приключване на устните състезания в съответната инстанция. В процесния случай ищецът е претендирал разноските още с исковата молба. Затова още с ОИМ ответникът е възразил за евентуално уважаване на претенцията за разноски. Това е било отразено и в проекта за доклад в определение №3642/25.06.2025 г.Страната се позовава на практика на СЕС – Решение от 28.07.2016 г. по дело С – 57/2015 г., чл.14 от Директива 2004/48. В тези актове е посочено , че във всеки конкретен случай следва да се отчита спецификата така че да се възстановява единствено разумните съдебни разноски. Следва да се имат предвид фактори като предмета на спора , неговата цена , положения труд. Дали тези разноски са пропорционални следва да се преценява в зависимост от действително понесените разноски от спечелилата делото страна. Уредбата на правото на ЕС допуска във всеки случай , в който прилагането на общия режим в областта на разноските би довело до резултат , който се счита за несправедлив да се отклони по изключение от този режим. В процесния случай страната сочи , че изцяло са нарушени принципите на пропорционалност и разумност на разноските за адвокатско възнаграждение , възложени в тежест на жалбоподателя. Съобразно практиката на ВКС във връзка с постановеното Решение от Съда на европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22 сочи че съдът не е обвързан 1 императивно от фиксираните в Наредба №1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на това тези минимални размери не са задължителни. В конкретния случай спора е с ниска фактическа сложност – за вземанията , за които са били уважени исковите претенции, като за тях не са били предприемани принудителни изпълнения като представените доказателства и събраните в хода са с незначителен обем. По делото не са извършвани експертизи. От процесуалния представител на ищеца е била изготвена искова молба и делото е приключило с едно съдебно заседание. Ниска е и правната сложност на делото – иск по чл.124 от ГПК , основан на единствено правно основание – изтекъл давностен срок погасил правото на кредитора да събере вземането си принудително. В случая доказателствената тежест е разпределена при ответника. По въпроса е формирана и безспорна съдебна практика , което свидетелства за ниската правна сложност на делото. Моли се за отмяна на обжалваното определение и изменение на решението в частта му за разноските като се намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение в полза на ищцовата страна.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на частната жалба от страна на С. Х. И.. Жалбата се оспорва като неоснователна. Излагат се съображения: на първо място се оспорва разглеждането на искането за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение. Сочи се че то не е направено своевременно – до приключване на устните състезания по делото. В тази насока страната цитира безспорна съдебна практика – че искането по чл.78 ал.5 от ГПК срещу направеното искане за разноски следва да бъде сторено до приключване на устните състезания пред съответната инстанция. В случая според страната е недопустимо още с ОИМ да се прави това възражение – преди да е налице правени интерес от това действие – в случая разноските още не са били сторени и е безпредметно такова възражение да бъде правено , няма правен интерес от него , тъй като от другата страна не са направени разноски. Освен това – общия размер на разноските се определя в края на делото , претенцията се придружава от списък , който към момента на предявяване на ИМ не може да бъде съставен поради неизвестността от развитието на процеса и разноските които евентуално ще бъдат направени. Самото възражение се явява неоснователно. Неоснователно е твърдението , че защитата по отрицателния установителен иск е по-лека. Фактическата и правна сложност се обуславя от спецификите в предмета на правния срок и от проведеното доказване , а не от вида на иска , който е предявен.

Изградената в исковата молба защита се основава на множество отделни възражения , обстоятелството , че в мотивите на решението е уважено едно от множеството възражения не прави спора лек. Това е така защото в хода на делото на доказване подлежат всички възражения , независимо от това , на кое от тях ще бъде достатъчно съдът да изгради мотивите си. Поради това се претендира потвърждаване на обжалваното определение.

След преценка на доказателствата по делото съдът приема за установено следното:

Предявен е бил иск от С. Х. И. от гр. *** против „ЕОС Матрикс“ЕООД , гр.София с правно основание чл.124 от ГПК. Ищцата твърди , че кредитния регистър на БНБ е вписана като длъжник по договори за кредит – 3 броя на обща сума от 10 652 лв. Твърди , че не 2 дължи съответните суми като навежда възражения за изтекла давност. Същевременно ответното дружество извънсъдебно претендира заплащане на сумите по тези договори. Едно от вземанията е било предмет на гр.д.№3560/2019 г. на БРС , по което е било установено че ищцата дължи суми по този догщовор и въз основа на него е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело №2191/2020 г. на ЧСИ Миндова , което е приключило поради изплащане на целия дълг. Сочи се , че е налице разминаване между договора по съдебното решение и договора за паричен заем , сключен със „Сити кеш“ООД , тъй като ответникът в случая е цедент. Ищцата е изложила обстоятелствата по претенцията си и моли съда след установяване на изложените от нея твърдения и съответно – изтичането на предвидената в закона погасителна давност за всяко едно от процесните вземания да се постанови решение , с което да се приеме за установено по отношение на ответното дружество , че тя не дължи на дружеството посочените в кредитния регистър суми по кредит в размер на 2559 лева , по друг кредит в размер на 3302 лв.и по още един кредит в размер на 4 791 лв. Съдът е постановил уважително решение като е приел за установено по отношение на ответника , че ищцата не дължи сумите по кредита за 2559 лв. и по кредита за 4791 лв. За сумата от 3302 лв. производството е прекратено поради недопустимост и ИМ е върната. На основание чл.78 от ГПК ответникът „ЕОС Матрикс“ЕООД е осъден да заплати сумата от 1092.73 лв. – разноски по делото от общо направени разноски 1000 лв. – адвокатско възнаграждение и 426.06 лв. – държавна такса – съобразно уважената част от претенцията.

По повод присъдените разноски по делото е постъпила молба с правно основание чл.248 от ГПК от „ЕОС Матрикс“ за изменение на решението в частта за разноските поради прекомерност. Съдът е приел , че искането за изменение е недопустимо , тъй като е направено несвоевременно – до приключване на устните състезания пред инстанцията , при положение че е била редовно призована за заседанието. Поради това възражението е оставено без разглеждане. В проведеното заседание на 25.07.2025 г. представител на ответника „ЕОС Матрикс“ЕООД не се е явил и не са направени никакви изявления от негова страна. Констатира се , че по делото преди провеждането на съдебното заседание – на 21.07.2025 г. по делото е била входирана молба от страна на „ЕОС Матрикс“ЕООД с приложени писмени доказателства по повод извършената между „Сити кеш“ и „ЕОС Матрикс“ цесия , но отношение към разноските по делото не е взето. Едва на проведеното заседание от страна на ищцата е представен списък по чл.80 от ГПК за разноските , според който страната е направила разноски – 1000 лв. заплатени за адвокатско възнаграждение и 426.06 лв. – за държавна такса. Присъдена е част от направените разноски съразмерна на уважената част от претенцията.

Жалбата от страна на „ЕОС Матрикс“ЕООД е допустима – депозирана е от надлежна страна в производството по чл.410 от ГПК – заявителя за издаване на заповед за изпълнение в законоустановения срок. Внесена е и дължимата държавна такса. Страната има правен интерес от обжалване на съдебния акт на първоинстанционния съд.

По основателността на жалбата съдът съобрази следното:

3

Обжалваното определение на районния съд е постановено по повод направено искане по чл.248 от ГПК от страна на ответника в производството по гр.д.№1633/25 г. – „ЕОС Матрикс“ЕООД за изменение на постановеното решение в частта му за разноските. В съответствие с изхода на спора по делото – частично уважаване на претенцията – в поголямата й част и във връзка с чл.78 от ГПК съдът е присъдил в полза на ищцата и за сметка на ответника „ЕОС Матрикс“ЕООД разноски по делото в размер на 1092.73 лв. пропорционално от заплатена държавна такса от 426.06 лв. и 1000 лв. – адвокатски хонорар.

Искането по чл.248 от ГПК от страна на ответника е направено след постановяване на окончателния съдебен акт – решение. Не съществува спор , че в срока по чл.78 ал.5 от ГПК – до приключване на устните състезания по делото това искане не е било направено.

Жалбоподателят аргументира жалбата си с обстоятелството , че още с ОИМ е направил това възражение. На този етап по делото обаче такова възражение е безпредметно – разноски от ищцовата страна са направени само за държавната такса. Възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение няма по какъв повод да бъде направено. Договора за правна помощ е представен в проведеното съдебно заседание , тогава е представен и списъка по чл.80 от ГПК, когато би могло да бъде направено и възражението. Такова не е сторено от страна на „ЕОС Матрикс“ЕООД, ответната страна не е изпратила свой представител на това заседание и физически не е могла да оспори размера на възнаграждението. С пропускането на този срок възможността за това ,както и районният съд е направил извод , е преклудирана. Затова и правилно и законосъобразно молбата по чл.248 от ГПК в случая е оставена без разглеждане като процесуално недопустима. Възражението от страната в ОИМ е преждевременно направено , явява се безпредметно и не следва да се взема под внимание, не следва да бъде зачетено при преценка наличието на възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Отделно от това по съществото на спора следва да се отчете и обстоятелството , че всъщност са предявени три обективно съединени иска – за кредит от 2559 лв. , за втори кредит от 3302 лв. и за трети кредит от 4791 лв. като претенцията е уважена за първия и третия кредит , а за втория – производството по делото е прекратено поради недопустимостта в тази част на претенцията. Това в никакъв случай не обуславя липсата на фактическа и правна сложност на процесното производство. Ето защо жалбата на „ЕОС Матрикс“ЕООД като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.Правилно и законосъобразно районният съд е оставил молбата по чл.248 от ГПК без разглеждане поради преклудиране на възможността за възражение по чл.78 ал.5 от ГПК съобразно установената съдебна практика – Вж. цитираното Определение №36 от 26.01.2015 г на ВКС постановено по частно гр.д.

№5936/2014 г. на Първо г.о. на ВКС.

Съобразно гореизложеното жалбата на „ЕОС Матрикс“ЕООД против определението на Бургаския районен съд следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

По гореизложеното , Бургаският окръжен съд