Определение № 733 от 23.05.2023, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 347/2023
- Вид
- Определение № 733
- Подписан
- 23.05.2023
- В сила
- 23.05.2023
- Състав
- СТЕФАН АСЕНОВ ДАНЧЕВ, ТАТЯНА ГЕОРГИЕВА БЕТОВА, СВЕТЛА ЙОРДАНОВА ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.423 · Граждански процесуален кодекс
- чл.423, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.423, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.423, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.423, ал.3, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.423, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 733 гр. П., 22.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:
ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234400500347 по описа за 2023 година Производство по чл.423 ГПК.
Производството пред П.ския окръжен съд е образувано по възражение пред въззивния съд по реда на чл.423 ГПК, подадено от В. Б. О., с адрес в гр.Р., ул.“***“ №***, вх.***, ет.***, ап.***. Във възражението се твърди, че на 27.01.2023г. молителят е узнал от служители на Банка *** клон Р., че на 26.01.2023г. в банката е входирано запорно съобщение от ЧСИ рег. №*** Н.В., с което се налага запор върху негови вземания от банката.
Изискал е копие на запорното съобщение, от което е установил, че срещу него е образувано изп. дело №********* по описа на ЧСИ Н.В. на основание изп. лист издаден по ч.гр.д № ***21/2020г. по описа на Районен съд - Н.. Твърди, че от ЧСИ В. по не са му връчвани никакви книжа. След извършена справка в РС - Н. по ч.гр.д № ***21/2020г. е установил, че срещу него е издадена Заповед №***/02.10.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
Възразява, че издадената заповед не му е връчена надлежно, тъй като е връчена чрез залепяне на уведомление на 22.10.2020г., без да са били налице условията на чл.47, ал. 1, от ГПК ответникът в продължение на един месец да не е бил открит на адреса и едва след това да бъде залепено уведомлението.Освен това, твърди, че не е могъл да узнае своевременно за 1 връчването на заповедта поради наличието на особени непредвидени обстоятелства. Съгласно представеното с възражението удостоверение №***/19.11.2020г. издадено от Министерство на правосъдието, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията", през периода 23.04.2019г. 19.11.2020г. О. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода" по НЧД № ***38/2019 на ОС-Р., в затвора в гр. П.. Уведомлението е залепено на 22.10.2020г. в с.М., ул. „Р." № ***, като двуседмичния срок за получаването на книжата по делото е изтекъл на 05.11.2020г., когато молителят все още е бил в затвора в П., поради което и не е могъл да узнае за връчването на заповедта.Предвид изложеното счита, че е бил лишен от възможността да оспори вземането по заповед №***/02.10.2020г по описа на РС - гр. Н. и поради това в едномесечен срок от узнаването на заповедта подава възражение по чл.423 ал.1, т.1 и т.З от ГПК и моли то да бъде прието, като бъде спряно изпълнението на заповед №***/02.10.2020г за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ЧГД № ***21/2020г. по описа на Районен съд – Н. и да се върне делото на РС - Н. за продължаване на производството с указания по чл.415 ал.1 от ГПК. Към възражението е приложил: Запорно съобщение изх. №380/19.01.2023г. и удостоверение №***/19.11.2020г изд. от Министерство на правосъдието, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията".
Ответникът - заявителя „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ЕАД, в чиято полза е издадена заповедта за изпълнение, не подал отговор на възражението.
Въззивния съд, като взе предвид изложените във възражението доводи, прецени доказателствата по делото, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:
Частно гражданско дело 121/2020г. на Н.ски РС е образувано по заявление от 03.02.2020г. на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу В. Б. О. с постоянен адрес в гр.Р., ул.“Н.В.“, бл.***, вх.***,ет.***,ап.***, по реда на чл.410 от ГПК, за сумите посочени в заявлението. Първоначално заявлението е било подадено до Р.нски районен съд, като след установяване, че постоянният и настоящ адрес на длъжника е в с.М., община Г., делото е изпратено по подсъдност на РС-Н., където е 2 образувано под номер № 121/2020г. По делото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ***/02.10.2020г., която е била връчена на В. Б. О. в с.М., община Г., ул.“Р.“ № *** чрез залепване на уведомление на адреса. Изпълнителният лист е издаден на 30.11.2020г.
Възражението е допустимо и следва да бъде разгледано. Същото е подадено на 07.02.2023г., в едномесечния срока по чл.423, ал.1 ГПК, считано от узнаването за запора наложен му по сметки в Банка *** с прил. запорно съобщение от 26.01.2023г. по искане на ЧСИ Н.В., доколкото няма данни за връчване на призовка за доброволно изпълнение от по-ранна дата и доколкото не са налице доказателства или твърдения на насрещната страна в противоположния смисъл. Ето защо съдът приема, че възражението се явява депозирано в рамките на едномесечния срок от узнаването, като не се налага изискване на копие от цялото изп. дело на ЧСИ В..
Съгласно чл.423, ал.1 от ГПК длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането по заповедта за изпълнение, може да подаде възражение до въззивния съд в посочените в нормата четири хипотези.След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира, че възражението е основателно. То почива на две различни основания – по т.1 и по т.3 на чл.423 ГПК.
След изпращане на делото в РС – Н. по подсъдност, няма данни от които да са направи заключение, че там е била извършена справка относно постоянния и настоящ адрес на длъжника. Такава не е направена и към момента на издаване на заповедта на 02.10.2020г., като въз основа на справката извършена на 04.02.2020г. от РС-Р., съдът е разпоредил да бъде извършено връчване на издадената заповед на адреса в с.М.. Съобщението е върнато в цялост (л. 9) с отбелязване от връчителя И.Н.Б. от 13.10.2020г. – "Лицето не живее на посочения адрес." Съдът е разпоредил да се залепи уведомление и да се направи справка с НАП. От направената справка е установено, че лицето няма регистрирани актуални трудови договори. В изпълнение на разпореждането на съда от 19.10.2020г. връчителят И.Н.Б. е залепила на 22.10.2020г. (л. 17) уведомление, като отново е отбелязала, че лицето от години не живее на посочения адрес. След изтичане на срока по чл.47, ал.2 от ГПК, на 30.11.2020г. съдът е разпоредил да се издаде изпълнителен лист срещу длъжника.
3
Окръжният съд приема, че заповедта за изпълнение не е връчена надлежно на длъжника. Съгласно чл.47, ал.1 от ГПК към залепване на съобщение се пристъпва, когато ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на адреса, като последното се констатира най – малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най – малко едно от посещенията е в неприсъствен ден.Това правило не се прилага само ако връчителят е събрал данни, че лицето не живее на адреса и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. В случая по делото липсва надлежно удостоверяване на така посочените предпоставки за пристъпване към залепване на съобщението.
Това е така, поради обстоятелството, че разписката на л.9 не съдържа изявление на връчителя за източника на събраната информация за длъжника.
Следователно липсва надлежно удостоверяване, че длъжникът не може да бъде намерен на адреса, който е приет от РС за постоянен и настоящ.
Последното от своя страна налага извод, че извършеното връчване на заповедта, чрез залепване на уведомление е нередовно, тъй като не са налице законоустановените за това предпоставки по чл.47, ал.1 ГПК, респ. за прилагане спрямо длъжника на неблагоприятните последици по чл.47, ал.5 от ГПК, вр. чл. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.Поради това, настоящият състав приема, че е налице е хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 ГПК, поради което предявеното възражение следва да бъде прието. Като законна последица от това, на основание чл.423, ал.3, изр. 2 от ГПК, изпълнението на заповедта по чл.410 ГПК следва да бъде спряно.
За пълнота следва да се посочи, че са налице и предпоставките на чл.423, ал.1, т.3 ГПК, тъй като съгл. представеното с възражението удостоверение изх.№ ***/19.11.2020г., изд. от началника на затвора П., се установява, че лицето В. Б. О. е изтърпявал наказание лишаване от свобода в затвора от 2 г. и 4 месеца, като е бил освободен на 19.11.2020г. и поради това не би могъл да узнае своевременно за връчването на посочения по-горе адрес, преди изтичане на двуседмичен срок от залепване на уведомлението.Ако последното действие беше извършено законосъобразно, срокът за получаване на книжата би изтекъл на 05.11.2020г., докато длъжникът е бил все още в затвора и лишен от възможност да ги получи явявайки се лично.
На основание чл.423, ал.4 от ГПК, делото следва да се върне на 4
Н.ски районен съд за даване на указания по чл.415, ал.1 от ГПК.
Воден от горното, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА направеното от В. Б. О., с адрес в гр.Р., ул.“***“ №***, вх.***, ет.***, ап.***, с ЕГН **********, възражение по чл.423, ал.1, т.1 и т.3 ГПК срещу заповед № ***/02.10.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 121/2020г. на Н.ски РС.
СПИРА, на основание чл.423, ал.3, изр. 2 от ГПК, изпълнението на заповед № ***/02.10.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 121/2020г. на Н.ски РС.
ВРЪЩА делото па Н.ски РС за последващи процесуални действия в съответствие с изискванията на чл.423, ал.4 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5