Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12036 от 01.11.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 15416/2022
Вид
Решение № 12036
Подписан
01.11.2022
Състав
ВАСИЛ ВАЛЕНТИНОВ АЛЕКСАНДРОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 12036 гр. София, 01.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110115416 по описа за 2022 година

РЕШЕНИЕ

01.11.2022 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на трети октомври през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 15416/2022 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подаден е искова молба от „СВ“ АД срещу С. Б. Ч., в която се твърди, че страните се намирали в облигационно отношение, възникнало по силата на договор при общи условия, като ищецът бил предоставял на ответника ВиК услуги, а именно за доставена питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води. Поддържа, че ответникът има качеството на 1 потребител на ВиК услуги, съобразно общите условия и Наредба № 4 за обект – недвижим имот, находящ се в гр. ........................., аб. № 2800044198. Навежда доводи, че ежемесечно се фактурирали потребените ВиК услуги за имота, като за период от 11.04.2019 г. до 11.07.2021 г. задължението на ответника било в размер на 1581,22 лева. Твърди. че тъй като ответника не бил изпълнил задължението си в срока, бил изпаднал в забава, като се дължала и мораторна лихва за периода 12.05.2019 г. до 11.07.2021 г. в размер на 10,59 лева. Излага съображения, че била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, но ответникът бил подал възражение, от което извежда правния си интерес да предяви исковете. Иска да бъде признато за установено, че ответника дължи претендираните суми, както и да бъдат присъдени сторените разноски по делото, както и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, като се твърди, че предявените искове са недопустими, поради разминаване на твърдяното от ищеца основание и това отразено в издадената заповед за изпълнение. Поддържа, че исковата молба била нередовна, тъй като ищецът не бил представил писмени доказателства, което ограничавало правото на защита на ответника. Освен това се касаело за периодични задължения, поради което следвало да бъдат посочени периодите на същите, както и всяка една конкретна сума.

Навежда довод, че сумите, които се претендират са недължими, като прави възражение за изтекла погасителна давност. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с с първаначално обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, във вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на ВиК услуги – за доставка на питейна вода по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е доставил ВиК услуги – за доставка на питейна вода, за отвеждането на отпадъчни води, за пречистване на отпадъчни води в твърдяното количество на купувача.

Съгласно правилото на чл. 3, ал. 1 Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на 2 ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

Представена е справка по лице от Агенция по вписванията № 659774/10.06.2021 г. по отношение на Ладана Г. Копрева.

Приложена е заявление от 30.10.2017 г. за промяна на партидата с вх. № ЗП19629/30.10.2017 г. от С. Б. Ч. до „СВ“ АД, с което е поискано да се промени партидата и да се открие партида за недвижим имот, находящ се в гр. ..........................

Заявлението, което не е оспорено надлежно по отношение на неговата автентичност, предствлява частен диспозитивен документ, който е подписан от страните, като от материалноправна гледна точка – по своето правно естество предложение (оферта) за сключване на договор за извършване на ВиК услуги по доставка на питейна вода и отвеждането води – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приел това заявлението и е продължил да доставя топлинна енергия до процесния апартамент, ищцовото дружество е приело предложението на С. Б. Ч. за сключване на договор за извършване на ВиК услуги по доставка на питейна вода и отвеждането води. Тоест, в процесния случай между страните е налице валидно облигационно отношение по договор за ВиК услуги при общи условия.

Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физически лица и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (доставка и отвеждане на питейна вода – арг. чл.

110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.

Договорът за покупко-продажба представлява консенсуален, двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.

По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.

Прието е заключението на комплексна СТЕ и ССчЕ, като от същото се установява – от техническа страна, че за периода от 11.04.2019 г. до 11.07.2021 г. начисленото количество 3 вода е съгласно показанията на 2 бр. индивидуални новомонтирани водомери. Посочено е, че количествата изчислени на след поставянето на водомерите са на база на прогнозни сметки в междинен период, тъй като не били подавани самоотчети, като не бил минавал проверител на място. Вещото лице е посочило, че количеството начислена вода за процесния период е 508,00 куб. м., и 56,026 куб. м. от общ водомер. В откритото съдебно заседание от 03.10.2022 г., вещото лице е изяснило, че е взела предвид количествата, които са доставени по данни предоставени от ищеца, като е изяснено, че съответни суми не били взети предвид, вкл. сумата от 39,53 лева, но същата касаела потребление преди процесния период. Експертът е посочил, че лично е изчислявал дължимите суми.

В счетоводната си част от заключението се установява, че за процесния период дължимата сума е в размер на 1552,28 лева, съответно мораторната лихва е за сумата от 161,03 лева. Вещото лице е посочило, че цените по който ищецът е фактурирал задълженията на ответника са в съответствие с утвърдените за периода от КЕВР.

Съдът, като взе предвид заключението на комплексната СТЕ и ССчЕ намира и при преценка, съобразно правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещите лица са отговорили изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че вещите лице са заинтересовани от изхода на правния спор или са недобросъвестни. С оглед направените от ответника оспорвания следва да се отбележи, че възприемането на заключението на вещото лице от решаващия съд не е обусловено от оспорването му или не от страните по делото, поради което отсъствието на направено възражение е правно ирелевантно както за неговата обективност, така и за значението му за крайния правен резултат по делото – в този смисъл напр. Решение № 144 от 7.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 806/2009 г., II т. о., ТК;

Решение № 393 от 1.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4703/2008 г., II г. о., ГК. В случая експертното заключение кореспондира с останалите доказателства по делото, като изводите на вещите лица са подробно обясни и защитени в откритото съдебно заседание от 03.10.22 г.

Именно в заседанието при изслушването на заключенията на комплексната СТЕ и ССчЕ, вещите лица подробно и изчерпателно са отговорили на поставените въпроси от ответника, като отговорите им кореспондират и с направените в заключенията изводи. Нещо повече, съдът намира, че следва да отбележи и обстоятелството, че направеното оспорване е бланкетно, като липсва каквато и да било конкретика по същото, което е допълнително съображение, за да оспорването на ответника да не бъде уважено.

Според правилото на чл. 30 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение, а за сгради - етажна собственост - по общия водомер на водопроводното отклонение.

Изразходваното количество вода се разпределя между потребителите в сграда – етажна собственост, въз основа на отчетите по индивидуалните им водомери по реда на тази наредба, като в разпределението се включват всички разходи в общите части на сградата и загубите на вода в сградната водопроводна инсталация. Тоест, в случая за определяне на 4 действителното количество на потребената питейна вода, съответно за дължимите суми за отвеждане на питейна вода е релевантно заключението на комплексната СТЕ в техническата част.

От заключението на кредитирана комплексна СТЕ и ССчЕ (в техническата част) се установява, че количествата изчислени на след поставянето на водомерите са на база на прогнозни сметки в междинен период, тъй като не били подавани самоотчети, като не бил минавал проверител на място.

Съгласно правилото чл. 32 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, услугите В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. За сгради - етажна собственост, или за водопроводно отклонение с повече от един потребител изразходваното количество вода се заплаща въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време. Отчитането на водомерите се извършва, като се прави първи отчет на общия водомер, а след това се отчитат индивидуалните водомери.

Отчитането на общия водомер се извършва в присъствието на представител на потребителите. Датата и часът на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери се обявяват с писмено съобщение, поставено на подходящо място в сградата, в срок не по-кратък от три работни дни преди деня на отчитането. Отчетеното по ал. 2 количество вода се разпределя между отделните потребители въз основа на отчетите за същия период от време на всички индивидуални водомери след общия водомер при условията и по реда на тази наредба. Отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. При разлика в отчетеното количество вода по ал. 2 и в сбора на отчетите по индивидуалните водомери по ал. 3, по-голяма от 20 на сто, в 7-дневен срок операторът уведомява упълномощения представител на етажната собственост. При подаване на молба от упълномощения представител на етажната собственост в 10-дневен срок от уведомяването за установяване на причините операторът определя комисия, в която се включват молителят и представители на оператора. В14-дневен срок комисията съставя протокол, в който отразява установените причини и предложенията за тяхното отстраняване.