Решение № 890 от 25.10.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 890 гр. Пазарджик, 25.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20215220100955 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК от „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, Франция, рег.№542097902, чрез „БНП

Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон

България”, ЕИК -204915054, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.„Младост 4”, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от Д. Д. – зам.управител , чрез юрисконсулт Н.М., срещу АНГ. Х. Х., ЕГН-********** от гр. Пазарджик, ул. **********,обл.Пазарджик, с цена на иска – 18 773.93 лева.

Подадена е искова молба от ищцовото дружество, в която се твърди, че на ответника Х. е бил отпуснат потребителски заем в размер 7 200.00 лв. С Договор за потребителски заем №PLUS-14288654 от 19.12.2016г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България е отпуснало паричен кредит в размер на 7 200 лв. на кредитополучателя. Сумата, предмет на горепосочения договор е изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл.1 от договора, с което „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България е изпълнил задължението си по него. Усвояването на посочената сума Х. е 1 удостоверил с полагането на подписа си в поле "Удостоверение на изпълнението". Въз основа на сключения договор, за ответника възниква задължението да погаси заема на 60 месечни вноски - всяка по 297.37 лв., които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й, съгласно годишния процент на разходите и годишния лихвен процент, посочени в параметрите по договора. Твърди се, че длъжникът Х. е преустановил плащането на вноските по кредита на 20.02.2017 г., като към тази дата са погасени 1 месечна вноска. На основание чл.5 от договора вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят не е изпълнил задължението си.

При условие, че установителният иск бъде отхвърлен, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита, преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, се моли съдът да приеме, че при условие на евентуалност, предявява осъдителен иск.

Счита, че същият осъдителен иск има характер на волеизявление за обявяване на кредита за изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната страна. Твърди се, че ответникът Х. дължи и обезщетение за забава.

Сочи се, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България е подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК към Районен съд - гр. Пазарджик. По гражданско дело №3331/2020г. е издадена Заповед за изпълнение и тъй като тя е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, са последвали указания заявителя да предяви иск относно вземането си. На основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК,,,БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България предявява иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. Моли се съдът, в случай че е налице хипотезата на чл.238 от ГПК да постанови неприсъствено решение срещу ответника.

Моли се съдът да постанови решение, с което да установи, че е налице вземане от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България от АНГ. Х. Х., ЕГН-********** в размер на: 7424.74 лв., представляваща 2 главница по договора за кредит, 8680.09 лв., представляваща възнаградителна лихва по договора за периода от 20.02.2017г. до 20.02.2021г., 2669.10 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 20.03.2017г. до 16.11.2020, на основания чл.79 и чл.86 от ЗЗД, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане надължимите суми. При условие на евентуално разглеждане на осъдителния иск, се моли съдът да осъди ответника Х. да заплати на ищцовото дружество горепосочените суми, ведно с направените разноски.

Претендират се съдебните разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от назначения особен представител на ответника, с който счита предявеният иск за допустим, но неоснователен. Оспорва предявените от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ искове по основание и размер. Твърди, че в настоящия случай след изследване на съдържанието на договора следва, че договора за потребителския кредит е недействителен, поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК. Сочи ,че кредитополучателят не е разполагал с нужната информация преди да сключи договорът за отпускане на кредит. Съгласно изложеното в отговора на исковата молба, процесният договор за кредит е недействителен на основание чл.22 ЗПК, за което съдът следи служебно.

Във връзка с горните съображения счита, че предявеният иск, /както е предявен за установяване дължимостта на суми по договор за кредит, която претенция първоначално е заявена със заявление за издаване на заповед за изпълнение/ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен от съда.

Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на производството, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

Видно от приложеният по делото заверен препис от Договор за потребителски паричен кредит №PLUS-14288654 от 19.12.2016г. , на посочената дата е бил сключен същият между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД, - в качеството на Кредитор, и ответника АНГ. Х. Х., ЕГН3 ********** от гр. Пазарджик, ул. **********,обл.Пазарджик, в качеството му на Кредитополучател. По силата на сключения между страните договор, ищцовото дружество е отпуснало паричен кредит за потребителски цели на ответника в размер на 7 200.00 лв. /седем хиляди и двеста лева/. Сумата, предмет на горепосочения договор, е била изплатена от кредитора по начина, уговорен в договора, с което „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД е изпълнил задължението си по него. Усвояването на посочената сума ответникът Х. е удостоверил с полагането на подписа си в договора. Въз основа на сключения между страните договор, за ответника възникнало задължението да погаси заема на 60 месечни анюитетни вноски - всяка по 297,37 лв., които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент на разходите - 47.91 % и годишния лихвен процент - 37.74 %, посочени в параметрите по договора.

От приетите по делото доказателства, се установява, че ответникът Х. е преустановил плащането на вноските по кредита, след като е погасил незначителна част от дължимите месечни вноски /1 месечна вноска е била погасена/. След като е преустановила плащанията си, е останало непогасено задължение по кредита.

Съгласно чл. 5 от сключения договор, вземането на ищеца станало изискуемо в пълен размер, тъй като кредитополучателят е просрочил две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска.

Ищцовото дружество е изпратило на ответника Покана за доброволно изпълнение , в която изрично е обявил вземането си за изискуемо и е поканил длъжника да го погаси, но не са налице данни поканата да е била получена от ответника.

Тъй като ответникът Х. не е изпълнил задълженията си по сключения договор за кредит, ищцовото дружество /видно от приложените по делото материали по частно гражданско дело №3331/2020г. по описа на Районен съд Пазарджик/ е пристъпило към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до Районен съд Пазарджик за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Образувано било частно гражданско дело №3331/2020г. по описа на Районен съд Пазарджик. По 4 цитираното дело е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №1829 от 23.12.2010г. Тъй като издадената заповед за изпълнение е била връчена на длъжника по реда на чл.47,ал.7 във вр. с ал.5 от ГПК, на ищцовото дружество била указана възможността на осн. чл.415,ал.1,т.2 ГПК да предяви иск за установяване на вземането си, което било сторено от ищеца.

По делото не са били разпитвани свидетели за установяване на фактическата обстановка.

Съгласно установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:

По отношение допустимостта на предявеният иск: Предявеният иск е допустим, тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящето производство, като интересът от предявяването му произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение, връчена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК, и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането. Предмет на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е установяване съществуването на обективираните в Заповед за изпълнение на парично задължение., издадена по ч.гр.д. №3331/2020г. по описа на РСПазарджик, вземания към датата на подаване на заявлението. Успешното провеждане на този иск има за последица влизане в сила на заповедта за изпълнение и осигуряване на възможност за принудително удовлетворяване на отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/. Предвид изложеното, е налице съществуването на правен интерес за заявителя от предявения иск.

По отношение основателността на предявеният иск: Уважаването на иск с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК,се предпоставя от установяване на съществуването на вземането. Затова в тежест на ищеца е да установи съществуването на вземането, чрез ангажиране на съответните доказателства.

В този смисъл предявеният иск е допустим и подаден в 5 законоустановения срок, но е частично съображения: основателен, по следните

От събраните по делото доказателства, безспорно се установи, че е възникнало облигационно правоотношение между страните. В тази насока са всички събрани по делото доказателства, вкл. приложените по делото заверени преписи от Договор за потребителски кредит №PLUS-14288654 от 19.12.2016г. и погасителния план към него; както и от приложените по делото материали по частно гражданско дело №3331/2020г. по описа на Районен съд Пазарджик. От приетите по делото доказателства се установява по несъмнен начин гореописаната фактическа обстановка, от която е видно, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е отпуснало на ответника потребителски паричен кредит в размер на 7 200.00лв. която сума кредитополучателят е усвоил. Това обстоятелство се установява от самите клаузи на сключеният между страните договор за отпускане на кредит, където изрично е посочено, че усвояването на посочената сума се удостоверява от кредитополучателя с полагането на подпис в поле “Удостоверение на изпълнението“, което ответникът Х. е направил /подписите на кредитополучателя не са били оспорени от ответната страна/. Горното обстоятелство се установява от всички приети по делото доказателства, свидетелстващи, че на Х. е бил предоставен паричен кредит в размер на 7 200.00лв. по посочена лично от него банкова сметка. При това положение, съдът приема, че на ответника Х. му е била предоставена заемната сума.

Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо който са приложими особените изисквания за действителност на ЗПК. За да бъде валидно сключен договорът, е необходимо да отговаря на разпоредбите на чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК. Тези условия следва да са налице кумулативно, за да породи договорът валидна облигационна връзка между страните. Липсата на което и да е от тях прави договорът недействителен съгласно императивната норма на чл. 22 от ЗПК .

Съгласно 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на 6 договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя.

Разпечатката съдържа 31 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2bf59060-b5b1-4975-a805-4a4098a9546d