Решение № 76 от 03.09.2026, Районен съд - Момчилград
- Съд
- Районен съд - Момчилград
- Дело
- Административно наказателно дело 165/2026
- Вид
- Решение № 76
- Подписан
- 03.09.2026
- Състав
- Сунай Юсеин Осман
Цитирани разпоредби
- чл.165 ал.2 т.8 · Закон за движението по пътищата
- чл.182 ал.2 т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.188 ал.2 предл.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.189 ал.15 · Закон за движението по пътищата
- чл.189 ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189 ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.189 ал.5 и ал.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.189 ал.8 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 76 гр. Момчилград, 03.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕТ СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно наказателно дело № 20265150200165 по описа за 2026 година Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба против ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на глоба серия К № 7055646 на ОДМВРКърджали, с който на осн.чл.189 ал.4 вр.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, на К. В. К. с ЛНЧ; ********** с адрес- гр.*******, ул.“Моцарт“ №7, е било наложено административно наказание- “глоба” в размер на 153,39 евро /300 лева/, за допуснато нарушение на чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП.
В подадената жалба се изразява недоволство от процесният електронен фиш, с който е била наложена горната глоба, като се сочи, че същият е незаконосъобразно издаден, при допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила за издаването му. Позовава на конкретни, нарушени правила от подзаконовият акт, които били нарушени или неспазени. Заявява, че е изтекла и съответната по чл.34 от ЗАНН погасителна давност. Иска отменяване на наложената със ел.фиш глоба, като развива подробни съображения в жалбата. В съдебно заседание– жалбоподателя, редовно призован, не се явява, като от същият, чрез адв.Е. Х. от АК-София, е постъпило писмено становище, с което се поддържа жалбата и развиват допълнителни доводи в тази насока. Претендира разноски.
Ответната страна- административно- наказващият орган, ОДМВР- 1
Кърджали, не се представлява, като към преписката е приложена неконкретизирана по № на дело, вид и № на обжалван акт, страна и др. молба от главен юрисконсулт се изразява становище по жалбата като се счита същата за неоснователна, и се иска потвърждаването на ел.фиш. Претендира се ю.к. възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адв.хонорар. От РУ- Кирково към ОДМВР- Кърджали, е постъпило писмо със писмени доказателства и без становище.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
С ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на глоба серия К № 7055646 на ОДМВР- Кърджали, с който на осн.чл.189 ал.4 вр.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, на К. В.
К. с ЛНЧ; ********** с адрес- гр.*******, ул.“Моцарт“ №7, е било наложено административно наказание- “глоба” в размер на 153,39 евро /300 лева, за това, че на 02.02.2023г. в 15,28 часа, в обл.Кърджали, общ.Кирково, Извън населено място, по път Е85 I-5, км 372+150, в посока на движение от гр.Кърджали към ГКПП- Маказа, при ограничение на скоростта 60 км/ч., въведена с пътен знак „В-26“ и приспадане на толеранс от 3 км/ч, с МПС- л.а.
„МЕРЦЕДЕС Ц 220 ЦДИ“ с рег.№ ********, е извършил нарушение за скорост, което е било установено и заснето с автоматизирано техническо средство с № 120c50b. В ел.фиш е посочено, че р азрешената скорост е 60 км/ч, установената скорост е била 94 км/ч, а превишението е било с 34 км/ч, което представлява нарушение на чл.21 ал.2 вр.1 от ЗДвП.
В електронният фиш е посочено, че автомобилът, предмет на настоящото производство е собственост/ регистрирано на жалбоподателя. В тази насока е представената справка за собственост от сектор КАТ- ПП, в която е отразено това обстоятелство.
Като доказателство по делото АНО е приложил 1/ сн имка на техническото средство и МПС; 2/ клип от техническо средство № 120с50b, съдържащ снимка от процесните дата и час, и в която се вижда- МПС, предмет на обжалваният ел.фиш, като измерената скорост е 9 7 км/ч., при ограничение от 60 км/ч., и превишение на скоростта с 45 км/ час- в тази снимка са дадени и географските координати на мястото на изготвяне на клипа, в това число е записано р-н Върбен /а на задната част на снимката „път Е 85, км 372+150“. От горното се установява, че е приложен и законовият 2 толеранс от минус 3 км/ч. В този снимков материал е посочено и мястото на нарушението. Посочен е също така и регистрационният номер на автомобила, който съвпада с посочения номер във фиша, в който точно и ясно е посочено мястото на нарушението. Приложена е и схема на пътя.
С копие на протокол с посоченият рег. № и дата на издаване на РУКирково към ОДМВР- Кърджали, се установява, че автоматизираното техническо средство /упоменато по-горе/ на 02.02.2023г. за времето от 14,15 до 17,35 часа е било разположено на път по път Е85 I-5, км 372+150, в посока на движение от Кърджали към ГКПП- Маказа, където е имало пътен знак за ограничение на скоростта от 60 км/ч.- като разстоянието от автоматизираното техн.средство до пътният знак е възлизало на 220 метра. От този протокол е видно, че за това време са били направени 11 клипа /с нарушения/, като не са посочени номерата на същите.
От Протокол за извършена проверка от 29.06.2023г., Протокол за запознаване с работата на АТТС /описаното/ от 20.04.2022г., и Удостоверение за одобрен тип за измерване /а и Протокол за използване на АТСС/, приложени по делото, се установява, че използваната по време на установяване на процесното нарушение мобилна система е от одобреният тип средство за измерване, което е преминало проверка и е било годно за експлоатация- до процесната дата. /за последното са налице данни в Протоколи за проверка на АТСС- описани по-горе/.
По делото е представена справка за собственост от информационните масиви на КАТ, с която се установява, че л.а. „МЕРЦЕДЕС Ц 220 ЦДИ“ с рег.№ ********, е регистриран на името на жалбоподателя по настоящото производство. Сиреч, се установява, че жалбоподателят е собственик на МПС, предмет на процесният ел.фиш.
По делото не се установи жалбоподателят да е подал декларация по смисъла на чл.189 ал.5 от ЗДвП, и такива не бяха ангажирани. С други думи, п о делото няма данни последният да се е възползвал от възможностите по чл.189 ал.5 и ал.6 от ЗДвП и да посочи лице, на което е предоставил процесният автомобил и по този начин да се освободи от отговорност.
По делото е приложена заповед за оправомощаване на дл.лица от ОДМВРКърджали, за подаване на становища по чл.189 ал.8 от ЗДвП при обжалване на ел.фишове за нарушения, установени с АТСС.
При така приетата
3 фактическа обстановка от права страна съдът съобрази следното:
Жалбата е процесуално допустима, и е подадена лице, което има правен интерес от обжалването- т.е. от легитимирана страна, и поради липса на доказателства за датата на връчването на ел.фиш, се приема, че е подадена в законоустановеният 14- дневен срок от датата на връчване на електронният фиш на жалбоподателя, поради и което съдът приема, че е същата е подадена в срок. Поради и това Жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, като се запозна със съдържанието на обжалваният Ел. фиш, намери, че същият съдържа всички задължителни реквизити, посочени в разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, както следва;
1/ В ел. фиш е посочена териториалната структура на МВР, където нарушението е установено /и това е ОДМВР- Кърджали/. Следва да се подчертае, че няма законово изискване да се посочва конкретно кой е неговия издател, а така също и по какъв ред следва да се обжалва, както и същият да съдържа подпис и печат на издателя му, посочване на мястото и датата на издаването му. Съдът счита, че не може по аналогия да се прилагат правилата на ЗАНН, относно съдържанието на АУАН и НП, тъй като такова препращане не е предвидено- става реч за специално производство по установяване на адм.нарушение и налагане на адм.наказание. Нещо повече, в случаят е използван утвърден образец на ЕФ от Министъра на вътрешните работи.
Обжалваният ЕФ съдържа и мястото, на което е установено нарушението, което е задължителен реквизит на издаденият електронен фиш, като същото е посочено коректно с текстово описание и координатите индивидуализиращи точно определено място на извършване на нарушението.
От приложените веществени доказателствени средства също се установява точното място, на което е извършено нарушението, както и посоката на движение, а така също датата и точният час, както и регистрационният номер на автомобила, а и всички останали реквизити на акта.
При така посоченото място– на територията на Община Кирково, безспорна е компетентността на ОД на МВР-Кърджали да издаде ЕФ, както и компетентността на настоящият съд да се произнесе по спора.
От събраните по делото доказателства се стига до извода, че извършването на процесното административно нарушение п о чл.21 ал.2 4 вр.ал.1 от ЗДвП /където е посочена различието от разрешената скорост на движение в извън населено място за съответният вид МПС, установено с пътен знак „В-26“ е установено и заснето с автоматизирано техническо средство- описаното по-горе като вид и съответен номер, което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение от одобрен тип, преминала и съответна проверка и е годна за експлоатация.
Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им /чл.165 ал.2 т.6 и т.7 от ЗДвП/, същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление. Следва да се посочи, че с изменението на ЗДвП /с ДВ от 13.03.2015г/., електронни фишове могат да се издават и от автоматизирани технически средства или системи, съответно стационарни или монтирани на автомобил, при спазване на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Съгласно § 65. /Нова– ДВ, бр.19/ 2015 г./ от ДР на ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат два вида, както следва; 1/стационарни– прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; и 2/ мобилни– прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работният процес.
Трябва да се упомене, че с последното изменение на чл.189 ал.4 от ЗДвП /ДВ бр.54/2017г., в сила от 09.07.2017г./, и която редакция е в сила към момента на извършване на процесното нарушение, се предвижда издаването на ЕФ да става в отсъствие на контролен орган и на нарушител, при наличието на предпоставки за това, а именно- Нарушението да е установено и 5 заснето с АТС или система, както и за него да не се предвижда наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ или „отнемане на контролни точки“. Или, казано иначе, отсъствието на контролният орган и нарушителят е меродавно към момента на издаването на ЕФ, а не на установяването на административното нарушение.
Следва да бъде съобразена и законовата промяна от 09.07.2017г. на чл.165 ал.2 т.8 от ЗДвП, с която е отпадна изискването контролните органи да обозначават, чрез поставяне на пътни знаци и да оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР участъкът от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез АТСС. Предвид изложеното по-горе следва извода, че ограничението с ТР № 1/26.02.2014г. на ВАС в случая е неприложимо, предвид последвалите законодателни изменения в ЗДвП. В цитираното по-горе Тълкувателно решение, както и в чл.7 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., която понастоящем е отменена, е посочено, че при контролиране на движението с горепосочената система следва да е поставен предупредителният знак. Такова изискване нормативно към настоящия момент липсва, предвид, че чл.7 от Наредбата е отменен, а и дори при неговото действие в практиката на съдилищата се приемаше, че непоставянето на знака не е съществено нарушение.